Решение № 2298 от 06.10.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 2298

Перник, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - II касационен състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

СПАС СПАСОВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

При секретар ЕЛИЗАБЕТА ФИЛИПОВА и с участието на прокурора БИСЕР ИГНАТОВ КОВАЧКИ като разгледа докладваното от съдия СЛАВА ГЕОРГИЕВА канд № 20267160600545 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на К. Е. Т., с [ЕГН], с адрес: [населено място], община Б., област П., [улица], чрез адвокат И. М. от АК – Перник, срещу решение № 306 от 06.07.2026 г., постановено по АНД № 259/2026 г. по описа на Районен съд – Перник.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 25-1158-003*** от 05.12.2025 г., издадено от ВПД началник на Сектор „Пътна полиция“ (СПП) на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Перник, с което на К. Е. Т.: за извършено административно нарушение по чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. (триста лева)/153.39 е. (сто петдесет и три евро и тридесет и девет евро цента) ; за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева)/102.26 е. (сто и две евро и двадесет и шест евро цента), и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС (моторно превозно средство) за срок от 3 (три) месеца.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Оспорват се изводите на първата съдебна инстанция за процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, а във връзка с това и изводите в решението за установеност по делото на фактическата обстановка, обосновала ангажирането на административнонаказателната отговорност на К. Е. Т.. Иска се от касационния съд да отмени решението на първата съдебна инстанция и да отмени издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноски.

Касационната жалба е връчена на ответната страна, като в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В проведеното на 16.09.2026 година съдебно заседание, касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща представител. По делото от пълномощника на касатора – адв. И. М., от АК – Перник е постъпила молба, с характер на писмени бележки. Излагат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП, за неустановена фактическа обстановка, за непълнота на предявеното обвинение. Иска се решението да се отмени делото да се реши по същество чрез отмяна на наказателното постановление. Иска се присъждане и направените по делото разноски.

В проведеното на 16.09.2026 година съдебно заседание, ответникът по касационната жалба – началник на С“ПП“ при ОД на МВР – Перник, редовно призован за представител изпраща юк. З. В.. Пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна и да се присъди юрисконскулско възнаграждение.

В проведеното на 16.09.2026 година съдебно заседание, участващият в производството по делото прокурор Б. К. при Окръжна прокуратура – Перник, намира решението на районния съд за правилно и предлага същото да се остави в сила.

Настоящият касационен състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост и на основание чл. 218 от АПК обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

В пределите на извършената служебно касационна проверка по чл. 218, ал. 2, предл. първо от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

По същество съдът намира касационната жалба за основателна. Доводите за това са следните:

С НП № 25-1158-003*** от 05.12.2025 г., ВПД началник на СПП в ОД на МВР – Перник е наложил на К. Е. Т.: административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв./153.39 е., за това, че на 21.10.2025 г., в 16:30 часа, в [населено място], на [улица], с посока на движение от [улица], управлява собствения си товарен автомобил „Ф****“ с рег. № [рег. номер], като на ПВ (пътен възел) „Църква“, при маневра – ляв завой за излизане към Път I-6, не се съобразява с правомерно движещият се лек автомобил „Ф*** П***“ с рег. № ***, реализирайки ПТП (пътно транспортно произшествие) с материални щети без пострадали лица. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП; административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв./102.26 е., и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 3 месеца за това, че на 21.10.2025 г., в 16:30 часа, в [населено място], на [улица], с посока на движение от [улица], след като във време на управление на собствения си товарен автомобил „Ф****“ с рег. № [рег. номер], като на ПВ „Ц.“, при маневра – ляв завой за излизане към Път I-6, не се съобразява с правомерно движещият се лек автомобил „Ф*** П***“ с немски рег. № ***, реализирайки ПТП (пътно транспортно произшествие) с материални щети без пострадали лица, не остава на място на ПТП и не уведомява компетентната служба на МВР, а напуска местопроизшествието. Установен е на път III-811 в района на км 40 от екип на РУ – Б., с което нарушава задълженията си като участник в ПТП. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решение № 306 от 06.07.2026 г., постановено по АНД № 259 по описа на съда за 2026 г., го е потвърдил като законосъобразно. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства приема за безспорно установена по делото фактическата обстановка, обосновала съставения за процесното нарушение АУАН и възприета от наказващия орган в НП касателно и двете административни нарушения на ЗДвП.

От правна страна районният съд приема, че производството е водено от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, АУАН (акт за установяване на административно нарушение) НП са съобразени с императивните изисквания към съдържанието им, включително съдържат надлежно описание на санкционираните нарушения с посочване на дата, време, място и начин на извършването им, самоличност на наказаното лице и качеството му на водач, и с индивидуализиране на управлявания от последния автомобил и на автомобила, с който ПТП е реализирано, а производството е протекло без допуснати съществени процесуални нарушения.

По отношение на нарушението по пункт 1 на НП е прието във връзка с доводите в жалбата, че съдържащото се в НП описание на това нарушение е достатъчно да обслужи ефективно правото на защита на наказаното лице, тъй като ясно и безпротиворечиво са описани датата, времето, мястото на нарушението и механизма на извършване на деянието по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Прието е в решението в тази връзка, че не е налице противоречие между описанието и на двете вменени нарушения и правната им [жк], поради което жалбоподателят не е възпрепятстван да разбере за извършването на какви по вид нарушения е привлечен към отговорност. Според районния съд фактическото описание на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност субект да разбере какви точно нарушения са му вменени във вина, при какви обстоятелства ги е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до формирания извод.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, районният съд приема за безспорно доказано осъществяването от жалбоподателя на вменените му с обжалваното наказателно постановление две административни нарушения – по чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. С мотиви за липса на основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН поради липса на предпоставки за преквалифициране на деянията като маловажни предвид неотличаването им от други случаи на нарушения от същия вид, в решението се приема, че наложените за двете нарушения административни наказания са съответни на предвидените в закона вид и фиксирани размери.

Решението е неправилно.

Съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационната инстанция, вън задължението служебно да следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, дължи произнасяне само по отношение на изложените в жалбата доводи.

Неоснователни са доводите в жалбата, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и НП не е установена по достатъчно категоричен начин. Въпреки обаче правилно установената по делото фактическа обстановка, която кореспондира изцяло с доказателствата, съответно на основание чл. 220 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, се възприема изцяло от касационния състав, с решението неправилно е приложен материалният закон. Налице е противоречие между описанието на вменените нарушения и правното им квалифициране.

За първото нарушение:

По делото е безспорно установено, че на 21.10.2025 г., в 16:30 часа, в [населено място], на [улица], с посока на движение от [улица], К. Е. Т., във време на управление на собствения си товарен автомобил „Ф***“ с рег. № [рег. номер], на ПВ „Ц.“, предприемайки маневра – ляв завой за излизане към Път I-6, не се е съобразил с движещият се по [улица]лек автомобил „Ф*** П***“ с немски рег. № ***, в резултат на което между двата автомобила настъпва ПТП.

Във връзка с това на К. Е. Т. е предявено обстоятелствено следното административнонаказателно обвинение – предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях. ПТП. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 179, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Материалният закон е приложен неправилно.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административното нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Т.е., за да изпълни едно деяние обективния и субективен състав на административно нарушение, същото, освен че следва да нарушава виновно установения правов ред, също следва да е обвързано и с предвидена за това административна санкция.

Приложената от актосъставителя и наказващия орган разпоредба на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП вменява в задължение на водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра, в случая да завие наляво за навлизане в друг път (предл. осмо), преди да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Описаното в пункт 1 на АУАН и НП деяние, само по себе си покрива фактическия състав на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, макар и да липсва посочване какво именно е било разположението на пътя на другия участник в движението, с чието ППС е реализирано ПТП, което е от особенна важност за случая.