Разпореждане № 1256 от 23.02.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1256 гр. Кюстендил, 23.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев като разгледа докладваното от Калин К. Василев Частно гражданско дело № 20261520100614 по описа за 2026 година

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1404, бул. „България” № 81В, ап.3, със законни представители Х. М. М. и П. В., подадено от пълномощника юрисконсулт Б. Димчев Т., против длъжника А. В. Е., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *** с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 511,29 /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента/ представляващи главница дължима по Договор за потребителски кредит №***1 г.; 245,43 евро /двеста четиридесет и пет евро и четиридесет и три евроцента/ представляващи мораторна лихва за периода от 23.04.2021 г. до 04.02.2026 г.; 34,51 евро /тридесет и четири евро и петдесет и един евроцента/, представляващи договорна лихва за забава за периода от 21.01.2021 г. до 22.04.2021 г.; 210,40 евро /двеста и десет евро и четиридесет евроцента/ представляващи неустойка; 197,75 евро /сто деветдесет и седем евро и седемдесет и пет евроцента/ представляващи такси; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.02.2026 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 20,39 евро държавна такса и 100,00 евро юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, Договор за потребителски кредит, ведно с приложимите Общи условия, Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/, вносна бележка за внесена държавна такса и други.

Районен съд - гр. Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата форма и е допустимо.

Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК. Искането на молителя частично не противоречи на закона и добрите нрави. С оглед задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, 1 какъвто е и настоящият случай, то съдът намира следното:

Досежно сумата в размер на 210,40 евро, представляваща неустойка, клаузата на която се основава е нищожна. Срокът, в който потребителят следва да изпълни задължението си да представи обезпечение, е прекалено кратък. Последният е недобросъвестно определен от кредитора по начин, по който очевидно не позволява на длъжника да изпълни многобройните изисквания за представяне на обезпечения. Размерът на неустойката е необосновано висок, по-голям от главницата по договора. Освен това клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което същата е нищожна. И тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка и за възникване на задължение за неустойка по чл. 6.1 от договора. Ето защо претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение ще се отхвърли изцяло, поради противоречието на клаузата от процесния договор на закона и добрите нрави.

Досежно сумата от 197,75 евро, представляваща такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, съдът счита също за недължима поради следното: съгласно чл. 10а, ал.2 ЗПК не се допуска заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, каквато характеристика имат настоящите. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита.

Поддържането на нарочен служител, ангажиран с дейността по събиране на вземането са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора разход. Този вид дейност на кредитора се компенсира и се взема предвид при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Оттук следва, че уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора. Ето защо, коментираната клауза се явява нищожна. Освен това начислената такса не е резултат от предоставена от кредитора на длъжника услуга, за да дължи той заплащането на такса за нея. Предвид изложеното, претендираните суми също са недължими като резултат от уговарянето им в неравноправни клаузи, поради което са нищожни.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса – 20,39 лева. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 40,90 (четиридесет евро и деветдесет евроцента/, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност. Посочените разноски следва да се редуцират с оглед уважената част от заявлението, ето защо дължими се явяват сумите, както следва: 13,45 лв. – държавна такса и 26,98 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която А. В. Е., с ЕГН

**********, с постоянен адрес: с. *** ДА ЗАПЛАТИ на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България” № 81В, ап. 3, сумите както следва: 511,29 /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет 2 евроцента/ представляващи главница дължима по Договор за потребителски кредит №*** г.;

245,43 евро /двеста четиридесет и пет евро и четиридесет и три евроцента/ представляващи мораторна лихва за периода от 23.04.2021 г. до 04.02.2026 г.; 34,51 евро /тридесет и четири евро и петдесет и един евроцента/, представляващи договорна лихва за забава за периода от

21.01.2021 г. до 22.04.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.02.2026 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 13,45 евро държавна такса и 26,98 евро юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1404, бул. „България” № 81В, ап. 3 за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите : 210,40 евро /двеста и десет евро и четиридесет евроцента/ представляващи неустойка; 197,75 евро /сто деветдесет и седем евро и седемдесет и пет евроцента/ - представляващи такси.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл.415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение, в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд - Кюстендил.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

3