Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 81 от 28.03.2025, Районен съд - Гоце Делчев

Съд
Районен съд - Гоце Делчев
Дело
Гражданско дело 1108/2024
Вид
Решение № 81
Подписан
28.03.2025
В сила
18.04.2025
Състав
Магдалена Атанасова Жбантова Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10а, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5 · Закон за потребителския кредит
  • § 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. , 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Ат. Жбантова

Стефанова при участието на секретаря Борислава Г. Тункова като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова Гражданско дело № 20241220101108 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба предявена от „************“ ЕАД, гр.******* против Д. Б. М. от гр.***********. Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми: - 1600 лв.

(хиляда шестстотин лева), представляващи главница; - 338.27 лв. (триста тридесет и осем лева и двадесет и седем стотинки), представляващи договорна лихва за периода от 29.11.2021 г. до 29.08.2022 г.; - 892.45 лв.

(осемстотин деветдесет и два лева и 45 стотинки), представляващи обезщетение за забава за периода от 30.11.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда; - законна лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението. Иска се да бъдат присъдени в полза на ищеца и сторените съдебни разноски.

Твърди се от ищеца, че на ********* г. между „***********“ ООД, като заемодател и Д. Б. М. като заемател е сключен Договор за паричен заем с № **********, Съгласно договорът заемодателят се е задължил да предостави на ответника заем в размер на 1600 лв., а заемателя следвало да върне заема, 1 ведно с договорна лихва с фиксиран лихвен процент и фиксиран годишен процент на разходите. Така общата стойност на плащанията по заема е договорена в размер на 1980.83 лв.(от които 380.83 лв.), която е платима на 10 броя месечни погасителни вноски, първите 3 в размер на 53.4 лв. и още 7 в размер на 260.09 лв., при първа погасителна вноска 29.11.2021 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 29.08.2022 г. Съгласно Общите условия, съдържащи се в договора за потребителски кредит, в случай че заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. Поради забава в плащането, на ответника е начислено обезщетение за забава в размер на 892.45 лв. за периода от 30.11.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда. На 14.06.2023 г. е подписано Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 14.06.2023 г. между „*******“ ООД и „************“ ЕАД, по силата на което вземанията срещу Д. М., произтичащи от процесния договор за заем са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности на ищцовото дружество. Ответника не заплатил задълженията си по договора, поради което от страна на ищцовото дружество било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ ****/***** г. по описа на РС Г.Делчев. Заявлението било уважено и била издадена заповед за изпълнение. Тъй като постъпило възражение срещу заповедта, са предявени настоящите искове.

Правната квалификация на предявените искове е по чл. чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и чл.11 от Закона за потребителския кредит и чл.33 от ЗПК, чл. 240 и сл. от ЗЗД във връзка с чл. 79, ал.1, чл.86, ал.1 от ЗЗД, чл. 92 и чл.99 от ЗЗД във чл.422 от ГПК.

От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба в определения от закона срок. Счита исковете за неоснователни, тъй като не е подписвала Договор за паричен заем с № ******* от ********* г., а и приложеният към исковата молба договор е с друг номер. Твърди, че клаузата от договора, предвиждаща заплащане на неустойка е нищожна, а платената по нея сума – недължимо платена. Твърди се, че между Д. М. и 2

„*********“ е сключен договор за потребителски кредит № ********* на ******** г., по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 1600 лева за срок от 10 месеца. Сумата, която следва да бъде върната, същата възлиза на стойност от 1 980,83 лв. Твърди, че е заплатила процесните суми. Видно от Договора за потребителски кредит чл.5 и чл.11 задължават заемателя в срок от 3 дни да предостави допълнително обезпечение поръчителство на едно физическо лице с доход не по-малко от 7 пъти минималната работна заплата за страната или две физически лица всяко с доход не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата или банкова гаранция в размер равен на два пъти сумата за плащане по кредита, като при неизпълнение е предвидена неустойка в размер на 1779,17 лв. Съгласно ал.2 на чл.11 неустойката се заплаща разсрочено съобразно начина, посочен в Приложение 1 към договор за кредит. Така неустойката е добавена към дължимата главница и лихва по договора за кредит, като общата погасителна вноска нараства на 376 лв. Ответника счита, че процесния договор за кредит е сключен при нарушение на изискванията установени в разпоредбите на чл.143 от ЗЗП, чл.10, ал.2, чл.10а, чл.11, ал.1, т.9-10, чл.19, ал.4 от 3ПК. Смята, че възможността за избор между две алтернативни опции за обезпечение на кредита е само формална. Ако е била с чисто кредитно минало и някакъв сигурен доход, като е разполагала и с двама поръчители, ответницата е могла да получи кредит при много по-добри условия, тъй като е общо известно, че потребителските кредити, отпускани от търговските банки, са с възнаградителни лихви в пъти по-ниски от тази по сключения между страните договор за кредит. Поставените от кредитодателя условия за обезпечение на кредита са по начало невъзможни за изпълнение от масовия потребител. Тяхната истинска цел е да не бъдат изпълнени от потребителя, за да бъде задължен да заплаща неустойка. В настоящия случай, длъжникът стриктно изпълнявал задълженията си, но макар да е добросъвестен длъжник е задължена да заплаща неустойка в размер по-голям от размера на главницата. По този начин неустойката служи като средство за получаване на допълнителни доходи и се заобикаля основната функция на обезпечението, а именно да покрие вредите, които ще настъпят за кредитора, в случай, че длъжникът не изпълни задълженията си. Счита, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се спазят законовите изисквания. Не е ясно как е формиран ГПР от 48,19 % и 3 какво друго е включено в него извън фиксирания годишен лихвен процент от 40.05 %. Разходите за неустойка не са включени в ГПР, поради което е налице нарушение на чл. 19, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а и при включването им неговият размер би надхвърлил законовото ограничение.

Счита, че уговорената неустойка е нищожна и по аргумент от чл.26, ал.1 от ЗЗД , тъй като увеличава дълга на заемателя два пъти, води до затрудняване доброволното погасяване на заема, както и до увеличаване на разноските при евентуално принудително събиране, и навежда на извод, че целта й е неоснователно обогатяване на кредитора..

Правна квалификация на възраженията на ответника е по чл.22 във вр. с чл. 10, ал.2, чл.10а, чл.11,ал.1, т.9-10, чл.19, ал.4 от 3ПК, чл.143 от ЗЗП, чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

От събраните по делото писмени доказателства се установи следното във фактическо и правно отношение:

Д. Б. М. поискала от „*******“ ООД да й бъде предоставен заем в размер на 1600 лева. Предоставена й е информация под формата на Стандартен европейски формуляр (СЕФ) относно лихвения процент, при който ще бъде отпуснат кредита – годишен лихвен процент 40.05%, периода на олихвяване – месечен, броя на погасителните вноски – 10 и размера им, размер на договорната лихва, общо дължимата сума на главница и лихви годишен процент на разходите (ГПР) – 48.19%.

На ******* г. между „*********“ ООД, гр.********* като заемодател и Д. Т. М. като заемополучател е сключен договор за паричен заем № *******. С договора ищцовото дружество отпуснало на М. заемна сума в размер на 1600 лева, като в чл.4, ал.1 от договора е предвидено, че с подписването му заемателя удостоверява, че е получил заемната сума и договора има силата на разписка. В чл.3 от договора за заем е посочено, че са договорени месечни погасителни вноски, от които 3 броя погасителни вноски в размер на 53.40 лв. и 7 броя в размер на 260.09 лева, с дата на първо плащане 29.11.2021 г. и дата на последно плащане 28.08.2022 г. По заема се дължи фиксиран лихвен процент от 40.05%, годишен процент на разходите от 48.19 %, а общата сума за плащане е 1980.83 лева.

Съгласно чл. 5 от договора заемателят се задължил в 3 дневен срок от сключване на договора да осигури едно или две физически лица - поръчители 4 за дълга си или безусловна банкова гаранция. Поръчителите следвало да отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител осигурителния му доход да е не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата, а при двама - осигурителния им доход да е не по-малко от 4 пъти размера на минималната работна заплата, да няма кредитна история или да има такава със статус „Редовен“, да представи служебна бележка от работодател, да не е кредитополучател или поръчител по друг договор за паричен заем. Банковата гаранция, следвало да бъде издадена от лицензирана от БНБ търговска банка, валидна 6 месеца след падежа на последната вноска по договора и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща главница и договорна лихва. В чл.11 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 1779.17 лева, която се заплаща разсрочено, съобразно начин, посочен в Приложение 1 към договора.

В Приложение 1 към процесния договор, представено по делото е посочено, че дължимата сума за договорна лихва е 380.83 лв., дължимата сума за главница и договорна лихва е в размер на 1980.83 лева, а общо дължимата сума за главница, лихва и неустойка е в размер на 3760 лева.

На ********** г. е подписан договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен между „********“ ООД и „*************“ ЕАД.

По силата на Приложение № 1 към договора за цесия, вземането към ответника, произтичащо от процесния договор за паричен заем, е прехвърлено в собственост на ищцовото дружество ведно с всички привилегии и обезпечения. „*********“ ООД упълномощило ищцовото дружество да уведомява длъжниците за извършената цесия. В съответствие с упълномощаването до ответникът било изпратено писмо от 20.08.2024 г. за извършената цесия. Писмото е върнато в цялост с отбелязване върху обратната разписка, че е непотърсено

Същото писмо е получено от ответника на 18.09.2024 г. като приложение към исковата молба.

Тъй като сумите по договора за заем не били платени, ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № ***/**** г. по описа на 5

Районен съд - Гоце Делчев. Заявлението било уважено и била издадена заповед за изпълнение. Тъй като по заповедта за изпълнение е постъпило възражение, са предявени настоящите искове.

По делото е изготвена съдебно - счетоводна експертиза, като в заключението вещото лице е посочило, че договор за потребителски кредит №******** към искане №******** между Д. Б. М., като кредитополучател и „*******“ ООД, като кредитор е сключен на 27.10.2021 г. с: 1. Размер на кредита: 1600.00 лв.; 2. Размер на погасителна вноска: 3 х 53.40 лв. и 7 х 260.09 лв.; 3. Ден за плащане: понеделник; 4. Вид вноска: месечна; 5. ГПР (годишен процент на разходите): 48,19%; 6. Брой вноски: 10; 7. Фиксиран лихвен процент: 40,05%; 8. Дата на първо плащане: 29.11.2021 г.; 9.

Обезпечение: Поръчител или банкова гаранция - по избор на кредитополучателя; 10. Дата на последно плащане: 29.08.2022 г.; 11. Такса за усвояване: 0,00 лв.; 12. Обща сума за плащане: 1980.83 лв.

Съгласно чл.11, ал.1 от Договор за потребителски кредит №*********** (на гърба на лист 6 по делото), Погасителен план към договор за кредит №********* (лист 8 по делото) и т.4.4, кол.2 от Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити (на гърба на лист 9 по делото), подписани от Кредитополучателя, при непредоставяне на обезпечение, отговарящо на изискванията по чл.5 от договора, се начислява неустойка в размер на 1779,17 лв.