Определение № 1693 от 10.06.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1693 гр. София, 10.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Н.

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Вероника Н. Касационно търговско дело № 20258002901739 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Албос“ ЕООД срещу решение №212 от 14.04.2025г. по в.т.д. №7/2025г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна и потвърждаване на решение №1330 от 07.10.2024 г. по т.д. №1769/2022 г. на Софийски градски съд, касаторът е осъде н да заплати на „Луис Карол“ ООД сума от 180 712,80 лв., представляваща задатък, внесен по Предварителен договор за покупко-продажба от 04.03.2022г., ведно със законната лихва от 26.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 150 594 лв., представляваща неустойка по чл.10 от Предварителен договор за покупко-продажба от 04.03.2022г., ведно със законната лихва от 26.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалния, материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е изследвал основната предпоставка, при която купувачът може да се откаже от договора, а именно неизправност на продавача. Твърди, че неизправността на страната се предпоставя от виновно неизпълнение на задължението да се сключи окончателен договор, което в случая не е налице поради обективна невъзможност. Счита, че клаузата на чл. 10 от предварителния договор е частично нищожна, тъй като предвижда безвиновна отговорнос т на продавача, която е в противоречие с чл.81, ал.1 ЗЗД. Твърди, че възражението з а нищожност е направено още пред първоинстанционния съд, който не е изразил становище по него. Излага твърдения, че независимо от

1 горепосоченото възражение, съдът е бил длъжен да следи служебно за нищожността на договора. Счита, че договорът не е нито прекратен, нито развален. Твърди, че неявяванет о на посочената в договора дата пред нотариуса не може да бъде определено като виновно неизпълнение на задължение на ответника, тъй като невъзможността за изповядване на сделката се дължи на бездействие на административен орган и с оглед това бездействие страните са постигнали предварително съгласие да не посещават нотариалната кантора на 23.05.2022г. Навежда доводи за необоснованос т на обжалваното решение. Излага аргументи, че продавачът няма договорно задължение да уведомява купувача за наличие на обективни причини, поради които не може да изпълни задълженията си. Позовава се на свидетелските показания на св. М., съгласно които между страните са се водили преговори за подписване на споразумение поради забавянет о на издаването на скиците и схемите от АГКК, както и за промя на на предвидената дата за сключване на окончателния договор. Навежда доводи, че ответникът е поканил ищеца да посочи нова дата за сключване на окончателен договор, след получаване на схемите и скиците, въпреки това ищецът е отказал.

Допусканет о на касационното обжалване обосновава с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от з начение за решаване на правния спор? 2. Страната, дала задатъка, има ли право да се откаже от договора и да иска връщането му в двое н размер, ако получилата го страна е изправна и няма вина за неизпълнение т о на договора? 3. Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички относими доказателства, доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни?

Твърди, че въпросът по т.1 е решен в противоречие със задължителните разяснения в Тълкувателно решение №1 от 27.04.2022г. по тълк. д. №1/2020г., ОСГТК на ВКС; въпросът по т.2 – в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение № 133 от 15.03.2021г. по гр.д. № 3595/2019г. на ВКС, III г.о., решение № 579 от 10.10.2024г. по гр.д. №1698/2023г. на ВКС, III г.о., а въпросът по т.3 – с Тълкувателно решение №1 от 04.01.2001г. по гр.д.

№1/2001г. на ОСГК на ВКС, решение №63 от 17.07.2015г. по т.д. №674/2014г. на ВКС, II т.о., решение № 157 от 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС, II т.о. и решение № 221 от 18.01.2013г. по т.д. № 1270/2011г. на ВКС, II т.о.

Ответникът по касация „Луис Карол“ ООД, оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, съответно основателността на жалбата. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделе ние, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

2

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че в сключения между тях предварителния договор от 04.03.2022г. страните са уговорили крайна дата за сключване на окончателния договор - 23.05.2022г., като на тази дата, пред посочения нотариус Станислав Филипов, се е явил само представител на купувача. Констатирал е, че в чл.10 от предварител ния договор страните са уговорили, че ако продавачът се откаже от сделката, не сключи окончателен договор или не изпълни което и да е от задълженията си, продавачът и неговият управител солидарно дължат на купувача връщане на получената сума като задатък, както и неустойка, равняваща се на платения задатък без ДДС, в размер на 150 594 лева, в срок до 3 д ни след изтичане срока по чл.9 от договора. Тълкувал е горепосочената клауза от предварителния договор и е достигнал до извод, че независимо какви са причините за неизпълнение на задължения т а на продавача да представи необходимите документи за изповядване на сделката и да се яви на съответната дата пред посоче ния в предварителния договор нотариус за сключване на окончателен договор, купувачът може да се откаже от договора и да получи обратно внесения задатък. Решаващият съд е обсъдил уговорените възможности за промяна на срока за сключване на окончателен договор, като е приел, че продавачът е следвало да уведоми купучава за евентуално възникнали обективни причини за неговата забава, но от събраните доказателства не може да се установи да е направено такова уведомяване. Посочил е, че липсват доказателства и за воде ни преговори и да е постигнато съгласие за сключване на споразумение за удължаване на срока за изповядване на сделката. Приел е, че представеното електронно писмено изявление от 27.07.2022г., адресирано от ищеца-купувач „Луис Карол“ ООД до ответника-продавач, с което ищецът е поискал дължимото по договора да му бъде платено чрез банков превод най-късно до 01.08.2022г., съставлява изявление за прекратяване на договора. Въз основ а на горното въззивният съд е приел, че предпоставките на чл.93, ал.2 от ЗЗД са изпъл нени и искът се явява основателен. По отношение на иска по чл.92 от ЗЗД е изложил аргументи, че уговорената неустойка в размер на задатъка без ДДС е уреде на като възможност при отказ от договора изправ ната страна на получи задатък в двоен размер. Предвид констатациите, че продавачът е неизправната страна и че срокът за сключване на окончателен договор не е удължен, въпреки предвидените възможности, решаващият съд е приел, че ответникът дължи и неустойка в размер на задатъка, без ДДС.

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Първият въпрос в изложение т о на основанията за допускане на касационно обжалване не отговаря на общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационно обжалване, тъй като не съответства на данните 3 по делото. Съгласно разясненията в ТР №1/2020 от 27.04.2022г. по т. д.

№1/2020г. на ОСГТК на ВКС, независимо от спецификата на предвиденото в закона основание за нищожност, когато то произтича от факти, които не могат да се установят от самата сделка, страните трябва да са посочили в срок конкретните факти и доказателствата, от които тя се извежда, при спазва не на установените в ГПК преклузии. Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок. В случая обаче, касаторът – ответник в производството, е изложил изрични доводи за нищожнос т на клаузата на чл.10 от договора поради противоречие с разпоредбата на чл.81 от ЗЗД, съответ но преценка т а на валидността на тази клауза не би била служебна - по почин на съда. Поради това въпросът относно задължението на съда служебно да се произнесе по валидността на клаузата не се явява обуславящ за изхода на спора.

Вторият въпрос в изложението не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 от ГПК, тъй като предполага преценка за липса на виновно неизпълнение от страна на касатора - продавач по предварителния договор, каквато не е направена в обжалваното решение. Макар и въззивният съд да е посочил, че в чл.9 от договора стра ните не са уговорили причи ните, поради които при неизпълнение на своите задължения продавачът дължи връщане на задатъка, в мотивите той е обсъдил, че при наличието на обективни пречки за изпълнение, купувачът е следвало своевременно да уведоми за тях продавача, за да се счита за изправна страна. В този смисъл въпросът насочва към оспорване фактическите констатации на решаващия състав на апелативния съд и на изградените въз основа на тях правни изводи, съответно е свързан с правилнос т т а на въззивното решение, а тя не е предмет на проверка в производството по чл.288 от ГПК. Доколкото поставеният въпрос не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване не следва да се обсъжда въведената от касационния жалбоподател допълнителна предпоставка за достъп до касация.

Процесуалноправният въпрос в изложението относно задължението на съда да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възражения т а на страните в тяхната съвкупност, е поставен във връзка с оплакването на касатора за нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че съдът не е обсъдил 4 показания т а на свидетеля А. М., както и представени по делото писмени доказателства – изходящо от „Албос“ ЕООД писмо №22-14 от 01.08.2024г., както и уведомление от 02.08.2024г. от „Луис Карол“ ООД .

Процесуалноправният въпрос се отнася до правомощията на въззивния съд и е релевантен за спора. По поставения въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ВКС, ОСГТК, в цитираните от касатора решения, както и служебно известните на настоящия състав решение №55/03.04.2014г. по т. д.

№1245/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №263/24.06.2015г. по т. д.

№3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №111/03.11.2015г. по т. д.

№1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдеб ни актове, постановени по реда на чл.290 от ГПК.

С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде допуснато до касация на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за проверка на съответствието му с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос: „Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички относими доказателства, доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възражения т а на страните за неоснователни?“

На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държав ните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 3387,88 евро, съставляващи равностойност на 6626,12 лева.

Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №212 от 14.04.2025г. по в.т.д. №7/2025г. на Софийски апелативен съд.