Решение № 3473 от 26.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3473 гр. Пловдив, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20215330112576 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670 против Т. А. А., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 29.11.2017 г. – 31.03.2021 г. имал задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 884,63 лева за собствен обект, находящ се в .... За потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 109,67 лева за периода 31.01.2018 г. – 31.03.2021 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ..., а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Месечното количество изразходвана вода било определяно по реда на чл. 23, ал. 5 ОУ, т.к. липсвало измервателно устройство.

Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4413/17.05.2021 г. по ч.гр.д. № 7789/21 г. по описа на ПРС, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни искове. Моли претенциите да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва. Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения особен представител. Оспорва исковете по основание и размер, в т.ч. – качеството на 1 потребител; реалното предоставяне на услуги; начина на начисляване на сумите и факта, че липсва водомер в имота; не били налице предпоставките за служебно начисляване по тарифа; липсвал подпис на ответника или негов представител в карнетите; релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е постъпило в срок, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

Дружеството – ищец следва да докаже твърденията си в исковата молба, в т.ч. наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника /потребител с №..../, като установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в ......, както и, че през процесния период, ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми. Предвид възражението за изтекла погасителна давност, да установи и настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна давност.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, както и възражението за давност, а при доказване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил задълженията.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за частично основателни по следните съображения:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в 2 едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия.

Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква, нито самостоятелното предоставяне на ОУ на всеки отделен потребител.

Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.

На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: ответникът е собственик на имота, за който се твърди да са предоставяни ВиК услуги за исковия период /вж.

Определение по чл. 140 ГПК № 3589/02.04.2022 г. – л.53-54/. Фактът на собствеността се установява и от приетите и неоспорени писмени доказателства - НА за придобиване на имота чрез ПП от 03.10.2017 г. /в тази връзка са и данните от вписванията в СВ – Пловдив – л.5-8/.

Поради това ответникът има качеството „потребител” и като такъв – следва да заплаща потребената и отведена вода, която услуга е ползвал в имота. Възраженията на особения представител в обратна насока не се споделят, т.к. са опровергани от доказателствата.

Съгласно чл.32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл.5, т.7 и чл.21, ал.4 от Общите условия на “ВиК” ЕООД - гр. Пловдив също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени копия от карнети, от които е видно, че са начислявани служебни количества – по 10 куб. на месец като за двама живущи.

Според показанията на св. К. /и./ - правила посещения в имота, но въпреки извършената проверка за потребление на вода и липсата на водомер, с указания да се постави такъв, действия не последвали. Било начислявано по тарифа, поради липсата на изм. устройство за двама обитатели, колкото били установени. Имало и поставен подпис в карнета, което означавало, че потребителят е отворил и е констатирано на 3 място, че няма водомер, т.к. в противен случай, данните му щели да бъдат вписани в карнета. Съдът кредитира показанията като ясни, последователни и житейски логични.

Няма данни, които да ги опровергават.

Не могат да бъдат споделени възраженията, че месечните количества не са определени надлежно и правилно и не отговарят на изразходваната вода.

Необходимите данни се съдържат в представените карнети, като макар същите да са частни свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, по делото се установява, че потребителят или негов представител не са отказвали да поставят подписи. Напротив – такъв е налице и не е оспорен откъм авторство. В карнетите е посочено за коя година се отнасят данните при първия отчет, след което са посочени дати и месеци на проверките. Правени са ежемесечни посещения, а карнетите са редовно водени. Отделно, вещото лице по приетата ССЕ, която също се кредитира като компетентно и ясно изготвена, е дало заключение, че отчетеното количество за процесния период е изчислено съобразно действащите цени за битови потребители за съответния период. Ето защо и съдът приема, че абонатът дължи плащане на консумираните услуги, т.к. е имало реално ползване на доставената и отведена вода.

В действащите ОУ на дружеството, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ027/09.06.2006 г. се съдържа изрично задължение на потребителите да поставят индивидуални, годни, съобразно изискванията на ЗИ, водомери, за което да уведомят оператора, който впоследствие да ги поддържа и контролира /чл.18, ал. 3, вр. с ал. 1 ОУ/. Няма законово задължение дружеството да уведомява потребителя за този му ангажимент. След като желае да ползва съответните услуги по предоставяне на едно от най – необходимите и улесняващи бита блага /да потребява питейна, съотв. да бъде отвеждана канална вода/, потребителят следва да постави средство за измерване, така че услугите да бъдат надлежно отчитани, а впоследствие – начислени и остойностени.

Следва да се има предвид, че според чл.11, ал. 4 и ал. 5 от Наредба №4, потребителят поставя индивидуален водомер, като доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери също са негово задължение.

Горното не е изпълнено, въпреки нормативните изисквания и реалното потребление на вода. Според разпоредбите на чл. 23, ал.5, т.1, пр.2 от действащите през периода ОУ, месечното количество изразходвана питейна вода се начислява в размер на по 5 куб.м. на обитател за нетоплофицирани жилища, като съгласно чл.23, ал.7, определените количества се завишават всяко тримесечие с 1 куб.м. за всеки обитател.

Видно от карнетите, сл. начислявания са правени по 10 куб. на месец /без завишаване/. Следователно, въпреки неизпълнение на едно от основните му задължения да постави работещ водомер, потребителят е бил поставен в поблагоприятно положение, т.к. отговорността му не е била съответна. За исковия период, дори и при служебно начисляване по тарифа, са дължими суми от порядъка на 17 лв. - 22 лева месечно /сп. издадените фактури и отразеното в тях/, които в никакъв случай не могат да се приемат за прекомерни, завишени или невъзможни, предвид ежедневните дейности, свързани с ползването на вода и нейната цена.

С оглед изложеното, съдът приема, че в случая са били налице предпоставките за прилагане на клаузите на чл.23, ал.5 и ал.7 от Общите условия на ищцовото дружество при определяне на задълженията на ответника за процесния период.

Имало е реална консумация на вода /в разрез с възраженията в ОИМ/, която не е отчитана по показания, поради бездействие на самия потребител. Същият дължи 4 плащането й, като начислените количества са в негов интерес.

Въз основа на описаните доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че исковете са доказани по основание. По несъмнен начин се установява, че ответникът като собственик има качеството на потребител на ВиК услуги. Показанията за исковия период са служебни, но при наличие на предпоставки за записванията. Възраженията в ОИМ, макар принципно резонни и обосновани, изразяващи съответна защитна позиция, не се споделят. В производството са ангажирани достатъчно ясни и категорични доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане търси, като е извършил възможните действия чрез служителите си за отчитане на консумацията и последващото й остойностяване.