Решение № 342 от 19.10.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1232/2026
- Вид
- Решение № 342
- Подписан
- 19.10.2026
- В сила
- 19.10.2026
- Състав
- Петя Кръстева Георгиева, Диана Кирилова Мицканова-Лазарова , МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.343б, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.343б, ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.1 - т.11 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.1 - т.11 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.1 - т.11 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.1 - т.11 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.1 - т.11 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.1 - т.11 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.1 - т.11 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.1 - т.11 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.1 - т.11 · Наказателен кодекс
- чл.53 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.306, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 342 гр. Бургас, 19.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петя Кр. Георгиева
Членове:
Диана К. Мицканова-Лазарова
МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Жекова в присъствието на прокурора Сузана Т. Чинева-Койнова като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20262100601232 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.306, ал.3, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл.313 и сл.
НПК и е образувано по повод постъпила въззивна жалба от адв.М.Баджакова от АК-Бургас, като защитник на осъдения А. П. Щ., ЕГН ********** против определение № 1960/10.08.2026г., постановено по НОХД № 3989/2025г. на Районен съд-Бургас, с което съдът по реда на чл.383, ал.2, вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК, вр. с чл.53 от НК и на основание чл.343б, ал.5 от НК, е осъдил Щ. да заплати в полза на държавата сумата от 1431,62 евро /2800 лева/, представляваща равностойността на превозното средство, послужило за извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. С жалбата се твърди, че определението е неправилно. Твърди се незаконосъобразност, поради неправилно приложение на материалния закон, тъй като превозното средство, послужило за извършване на престъплението било съпружеска имуществена общност, а районният съд не е взел предвид релевантните за това обстоятелства. Застъпва се становище, че извършената преценка за пропорционалност при приложението на чл.343б, ал.5 от НК е останала непълна, защото не е обсъдено правното значение на семейната имуществена общност върху процесния автомобил. Иска се отмяна на обжалваното определение, като наред с това е направено алтернативно искане за изменение на определението, като се намали сумата, представляваща равностойност на превозното средство, като се съобразят правата на съпруга недлъжник. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг съдебен акт, с 1 който да се съобрази режима на семейна имуществена общност върху процесния автомобил, и се ограничи имуществената последица до ½ ид.част.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в преклузивния срок за обжалване пред компетентния съд.
Представителят на Бургаска окръжна прокуратура оспорва жалбата, като неоснователна. Застъпва становище, че нормата на чл.343б, ал.5 от НК не е противоконституционна и не противоречи на правото на ЕС. Пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, като правилен и законосъобразен.
Защитникът адв.М.Баджакова от АК-Бургас поддържа жалбата. Моли съда да отмени определението на Районен съд-Бургас и постанови съдебен акт, с който съобразявайки режима на семейна имуществена общност, постанови заплащане на половината от определената равностойност на превозното средство.
Осъденото лице Щ. моли да се намали определената за плащане сума, представляваща равностойността на автомобила, тъй като е семейно имущество.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание, и в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че не са налице основания за отмяната или изменението му, поради следните съображения:
Производството пред Районен съд-Бургас е приключило със споразумение за решаване на делото /досъдебно производство № ЗМ 142/2025г. по описа на Пето РУ-Бургас, пр.пр. № 3466/2025г. по описа на на Районна прокуратура-Бургас/ по реда на Глава двадесет и девета от НПК, като в публично заседание на 12.11.2025г., съдът е одобрил споразумение, с което е признал обвиняемия Щ. за виновен за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, и му е наложил при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изпълнение е отложил за срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК и наказание „глоба“ в размер 200 лева. На основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.3 вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът е наложил на обвиняемия наказание „лишаване от правото да управлява моторно превозно средство“, за срок от дванадесет месеца.
След одобряването на споразумението, съдът се е произнесъл с атакуваното определение, с което на основание чл.343б, ал.5 вр. ал.3 от НК, по реда на чл.383, ал.2, вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК, вр. с чл.53 от НК е осъдил Щ. да заплати в полза на държавата сумата от 1431,62 евро /2800 лева/, представляваща равностойността на превозното средство, послужило за извършване на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, определена с експертно заключение.
При тези факти въззивният съд счита, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, като изводите на първата инстанция са правилни и почиват на приложението на закона.
Приложението на чл.343б, ал.5 от НК след одобряване на споразумение, 2 следва да се извършва в производство по реда на чл.383, ал.2, вр. с чл.306, 2 ал.1, т.1 от НПК, доколкото тази норма не урежда наказание от регламентираните в чл.37, ал.1, т.1 - т.11 от НК, а мярка по чл.53 от НК, тъй като предписва отнемане на превозното средство, когато деецът е негов собственик, съответно присъждане на равностойността му, когато той не е собственик /Решение № 67/25.06.2024г. по н.д.в. № 119/2024г. на Апелативен съд-Бургас/. Районният съд в съответствие със закона, правилно не е включил приложението на чл.343б, ал.5 от НК, като част от одобреното споразумение, а се е произнесъл с отделно определение.
С Решение № 8/17.07.2025г. по к.д.№ 15/2024г. Конституционният съд на Република България е приел, че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК не противоречи на Конституцията, поради което и няма основания за нейното неприлагане. С Решение от 10.09.2026г. по дело C‑655/24 /Латранов/ СЕС приема, че „Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, изменено с Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014г., не се прилага към престъпление по транспорта, което се състои в управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол, и което се наказва с лишаване от свобода над една година“, с което потвърждава приложимостта на националното законодателство в тази хипотеза.
Въззивният съд по същество счита, че правилно и в съответствие с предписанията на закона районният съд е осъдил обвиняемия да заплати равностойността на автомобила, с който е било извършено престъплението, прилагайки стриктно разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК. Според тази норма, в случаите по ал.1 - 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато е собственост на дееца, а когато не е - присъжда неговата равностойност.
Пропорционалността /забраната за прекомерност/ е изискване на принципа на правовата държава. Според това изискване ограничаването на правата е съразмерно средство за постигане на определена цел, когато не се надхвърля степента на допустимото му ограничение, съизмерено със значимостта на защитавания интерес, и когато няма необосновано, спрямо защитата на други конституционни ценности, разширяване на основанията за допускане на ограничения на правата на гражданите. Степента, в която е допустимо ограничаването на правото, е в зависимост от значимостта на интереса, преценен като също подлежащ на конституционна закрила дотолкова, че да позволява изключение. /Решение № 13 от 05.10.2021г. на КС по к.д. № 12 от 2021г./.
Правото на собственост е едно от основните права, защитавани от националното и международното право, намерило закрила в чл.17 от Конституцията и чл.17 от Хартата на основните права на ЕС. То обаче не е безусловно и неотменимо, а може да бъде ограничавано, ако ограничението е въведено със закон, необходимо е за постигане на конституционно легитимна цел и е пропорционално средство за защита на 3 застрашени конституционни ценности /Решение № 12 от 30.09.2021г. на КС по к. д. № 10/2021г./. С приложението на чл.343б, ал.5 от НК, при отнемане на собствено на дееца 3 моторно превозно средство, така и когато деецът се осъжда да заплати равностойност на автомобила, се нарушава правото на собственост, като това ограничение е въведено със закон /НК/. Видно от мотивите на законопроекта, това се налага от необходимостта за увеличаване на наказателната репресия, като средство за превенция срещу явления с висока степен на обществена опасност, каквито са престъпленията по транспорта - т.е. изпълнено е и второто изискване за законосъобразно ограничаване на правото на собственост, а именно да е необходимо за постигане на легитимна цел опазване на живота и здравето на участниците в движението и намаляване на пътния травматизъм. Тази цел е с голяма значимост, поради което по мнение на настоящия състав с въвеждането на отнемане на собствено на дееца моторното превозно средство или присъждане на неговата равностойност, не е нарушен принципът за пропорционалност. Чрез осъждането за заплащане на равностойността, когато моторното превозно средство не е собственост на дееца, се осигурява конституционния принцип на равнопоставеност на гражданите пред закона, тъй като в противен случай лицата, извършили едно и също престъпно деяние, биха били третирани различно според това дали моторното превозно средство е собственост на дееца или на друго лице /Решение № 8/17.07.2025г. по к.д. № 15/2024г. на КС/. Следва да се отбележи, че преценката за пропорционалност се прави от законодателя, който е овластен от Конституцията да съобрази тези обстоятелства още при приемането на законите, чрез които се засяга правото на собственост, тъй като най-добре може да прецени, дали интересите на обществото и преследваната цел, налагат въвеждането на определени ограничения на правата на отделните граждани. Тази преценка при определени условия подлежи на проверка от Конституционния съд, който съобразно действащия у нас принцип за концентриран контрол за противоконституционност на законите, е единственият орган, който може да обяви определен закон или текст от закона за противоконституционен. Конституционният съд е приел, че нормата не е противоконституционна и принципът за пропорционалност е спазен, поради което и възраженията не се споделят от настоящия състав.
Според въззивния съд от гледна точка на Правото на ЕС, разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК не противоречи и на чл.49, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според който тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението. В настоящия случай формално разпоредбата от НК не е „наказание“, а мярка по смисъла на чл.53 от НК, която мярка, въззивният съд намира за пропорционална и законосъобразна, поради което и не влиза в противоречие, нито с цитирания принцип, нито с този, в чл.52, §1 от Хартата. Процесното превозно средство е притежавано от осъдения и съпругата му в режим на семейна имуществена общност, т.е не е изключителна собственост на осъдения, поради което и с оглед горните съображения, законосъобразно Районен съд-Бургас е приел, че А. Щ. следва да бъде осъден да заплати изцяло равностойността му, доколкото в противен случай би бил поставен в привилегировано положение спрямо останалите осъдени лица, които са управлявали изцяло собствено или изцяло чуждо моторно превозно средство. Доводи в тази насока могат да се извлекат и от актуалната редакция на чл.343б, ал.5, изр.2 от НК, която изрично предвижда, че когато превозното средство е в съсобственост се присъжда неговата 4 равностойност.
Що се касае до равностойността на автомобила, то тя е определена посредством експертиза, която въззивният съд намира за обоснована, като не са налице основания за поставяне под съмнение на нейната правилност.
Същата е определена с експертно заключение, от вещо лице със съответната квалификация, след технически оглед на процесното превозно средство.
След извършената цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради което то следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно. Предвид гореизложеното Бургаският окръжен съд