Решение № 157 от 07.11.2022, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Свиленград, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20225620200666 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 2605 от 15.09.2022 година на Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) - Кърджали, с което на Н. Д. Г. с Е Г Н ********** от село *****,ул.*. *****

№18,общ.Свиленград, област Хасково , за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ), е наложено на чл. 266, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ), вр.административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50 лв и на основание чл.273,ал.1 от Закона за горите (ЗГ) е постановено ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА –вещите предмет на нарушението-1,3пр.м3 дърва дъб.

Жалбоподателят Н. Д. Г. чрез процесуалния си представител – адв. А. Г., моли за отмяна на обжалвания акт, който счита за неправилен, незаконосъобразен и недоказан .В жалбата до съда се сочи,че жалбоподателят не бил извършил процесното нарушение .Липсвали обективните и субективни признаци на същото,наложеното наказание било незаконосъобразно и несправедливо , поради което моли съда да отмени обжалвания акт.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски,за които се представя списък.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Н. Д. Г. , се явява лично и с адв.Г. Г. ,преупълномощена от адв.А. Г. , която пледира за отмяна на обжалвания акт на основанията, посочени в Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство. В предоставеният от съда срок представя писмени бележки, в които доразвива доводите си изложени в 1 жалбата.

В съдебната фаза се ангажират гласни доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Директорът на РДГ - Кърджали, редовно призован, н е изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от главен юрисконсулт Евгения Момчилова, коят о в становището излага доводи относно неоснователността на жалбата.

Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. В условията на алтернативност отправя възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адв.възнаграждение.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 21.03.202 2 година ,късно вечерта, свидетелите Д. Ж. Х. и П. М. Г.– служители на АНО, във връзка с изпълнение на служебните си задължения, били извикани от служители от жандармерията на разклона на село Дервишка могила ,общ.Свиленград , във връзка с констатирано от служителите на жандармерията на нарушение по Закона за горите,тъй като били спрели жалбоподателя, докато управлява лек автомобил „Ауди“ с рег.№ СТ 0102 СМ за извършване на проверка ,при която констатирали,че в автомобила имало дърва.

На место двамата свидетели извършили проверка на

МПС и констатирали,че жалбоподателя действително транспортира в лекият си автомобил дърва за огрев,а именно дъб 1,3пр.м3/измерени с ролетка/,които били немаркирани с контролна горска марка и производствена марка,като измерването било сторено вече в разсадника,стопанисван от АНО , находящ се в кв.Гебран в гр.Свиленград,като във връзка с констатираното нарушение бил извикан и св. С. Н. С./също служител при АНО/,който отговарял за иззетите вещи при образуване на адм.производства.

За така констатираното бил съставен Констативен протокол серия СВ № 000964 от 21.03.202 2 година,подписан от тримата свидетели и от нарушителя,като със същият вещите предмет на нарушението били иззети,както и МПС и контактния ключ към него,като в последствие с разписка серия СВ №000159 от 22.03.2022г. вещите били предадени за отговорно пазене в ТП „РГС „ Свиленград.

Била изискана информация,чия собственост е задържания лек автомобил,като в отговор на запитването е постъпило писмо от ОД на МВР 2

Стара Загора,видно от което се установява,че е собственост на жалбоподателя,като към отговора са приложени и справки от системата на полицията.

Н а същата дата-21.03.2022година, предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Д. Ж. Х. –Горски надзирател при ТП ДГС Свиленград към РДГ - Кърджали към Изпълнителна агенция по горите, съставил в присъствието на свидетели т е П. М. Г. и С. Н. С. , против жалбоподателя в негово присъствие, АУАН със серия ЮИДП-17 и с № 000097.

В изготвения АУАН актосъставителят изл ожил следното описание на констатирано нарушение- жалбоподателят транспортира в лек автомобил „Ауди“ с рег.№ СТ 0102 СМ ,дърва за огрев,а именно дъб 1,3пр.м3/измерени с ролетка/,които били немаркирани с контролна горска марка и производствена марка.

За датата на извършеното нарушение е посочена датата на констатиране на нарушението от страна на актосъставителя -21.03.2022г.

А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ), която вписва за нарушена.

АУАН е връчен на нарушителя срещу подпис на същата дата.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН и след получаване на образуваната преписка, Директорът на РДГ - Кърджали, издал процесното Наказателно постановление (НП) № 2605 от 15.09.2022 година, с което на Н. Д. Г. с ЕГН ********** от село *****,ул.*. ***** №18,общ.Свиленград, област Хасково, за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ), е наложено на чл. 266, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ), вр.административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50 лв и на основание чл.273,ал.1 от Закона з а горите (ЗГ) е постановено ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА – вещите предмет на нарушението-1,3пр.м3 дърва дъб.

НП е редовно връчено на 26.09.2022 година, видно от Разписката, приложена по АНПр, надлежно оформена – подписан а и датирана, с отбелязване и имената на получателя му, а именно: лично М.Д.а. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

По делото са приети като доказателства- длъжностна характеристика на длъжността –горски надзирател в ТП ДГС Свиленград,диплома за завършено средно образование –профил- техник-лесовъд на актосъставителя и трудов договор на актосъставителя.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на РДГ - Кърджали да издават съответно АУАН и НП за нарушения по З Г, се доказва от приетите по делото Заповед № РД49-199 от 16.05.2011 година на Министъра на земеделието и храните (сега Министъра на земеделието, 3 храните и горите, като наименованието на Министерството е променено с Решение на 44-то Народно събрание от 04.05.2017 година) и вземайки предвид факта, че актосъставителя Д. Ж. Х. заема длъжността „горски надзирател“ в ЮИДП-ТП „ДГС Свиленград“ при РДГ – Кърджали към Изпълнителна агенция по горите”, притежава средно – специално образование: Горско и ловно стопанство , квалификация – техник -лесовъд (видно от Диплома за средно образование серия К-13 № 011-158), т.е. Д. Ж.

Х. се явява оправомощено лице, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 респ.т.2 от ЗГ , действало при изпълнение на служебните си задължения и че Георги Анастасов Шереметев се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ – Министъра на земеделието , храните и горите по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Служебно известно на Съда е персоналното заемане на длъжността „Директор на РДГ - Кърджали” от Георги Анастасов Шереметев, а и в тази насока са представени доказателства.

По делото бе допуснат и разпитан в качеството на свидетел от страна на жалбоподателя,лицето М. А. А., който твърди,че на същата дата бил помолен от жалбоподателя да му помогне в една изоставена къща в село Дервишка могила,където на място , двамата секли дърва и ги натоварил в лекият автомобил на жалбоподателя,след което се разделили.В последствие свидетеля ,разбрал от жалбоподателя,че за тези дърва му били съставени актове за установяване на административно нарушение.

Изложената по горе фактическа обстановка, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели – Д. Ж. Х., П. М. Г. и С. Н. С..

Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Д.

Ж. Х. , П. М. Г. и С. Н. С. , които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява тримата свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Съдът кредитира показанията на всички посочени свидетели предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено).От друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя, които Съдът кредитира. Точно обратното, свидетелските показания на тримата свидетели са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от горе установените фактически обстоятелства. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото, поради това 4

Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

Що се отнася до свидетелските показания на разпитания по делото свидетел М. А. А./от страна на жалбоподателя/,съдът намира същите за изолирания от останалия събран по делото доказателствен материал,поради което не се кредитират от съда с доверие, в тях липсва конкретика и еднозначност с настоящия случай – свидетелят не посочи за коя дата става дума, не посочи вида на дървата, които са секли, както и количеството им, не посочи и автомобила, на който са качили дървата. От друга страна показанията му звучат нелогично, тъй като нетипично е в домашни условия да се отглеждат дъбови дървета, такива виреят на големи масиви в горски условия. На следващо място дори и да не се приеме изложеното от Съда в предходните изречения, то не следва да се кредитират показанията на този свидетел, тъй като е в много добри приятелски отношения с жалбоподателя, което би навело на мисълта за предубеденост относно дадените от него сведения с цел подпомагане на жалбоподателя да избегне административнонаказателната отговорност. Отделно от това дори и да се кредитират показанията на този свидетел, те се явяват ирелевантни с оглед разрешителния режим, по който могат да се секат дървета в урбанизирана територия, т.е. след получено Разрешение от надлежните органи, което явно в конкретния случай не е налице.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Кредитираха се и всички други писмени доказателства, налични по делото.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с рег.№ 9657 от 18.10.2022 година, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.