Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 991 от 09.04.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 85/2025
Вид
Определение № 991
Подписан
09.04.2025
В сила
09.04.2025
Състав
Иван Иванов, Николай Метанов, Васил Василев

Цитирани разпоредби

  • чл.100 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127, ал.1, т.4 и т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.130, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.95 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.21 · Закон за правната помощ
  • чл.132 · Конституция на Република България

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 991 гр. София, 09.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно гражданско дело № 20251000500085 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.130, изр.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 32335 от 11.12.2024г. по описа на Апелативен съд – София, подадена от Г. В. К., срещу определение № 18883 от 22.11.2024г., постановено по гражданско дело № 20241100111526 по описа за 2024 година на Софийски градски съд, ГО, I - 30 състав, с което е върната исковата молба вх.

№107422/08.10.2024г. на СГС и е прекратено производството по гр.д.№11526/2024г. на СГС, I-30 с-в.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно и манипулативно, по подробно изложени съображения, като иска същото да бъде отменено.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, установи следното:

Производството по гражданско дело № 20241100111526 по описа за 2024 година на Софийски градски съд, ГО, I-30 състав, е образувано по искова молба вх.

№107422 от 08.10.2024г. по описа на Софийски районен съд, подадена от Г. В. К., срещу Софийски районен съд. В исковата молба е посочена цена на иска - сумата от 1 000 000 евро, за претърпени вреди в периода 31.01.2024г. до 04.10.2024г., като последица от определение № 388252 от 24.09.2024г. на СРС, 43 състав по д.

№20241110105402 по описа за 2024г., в което този състав връща негова частна жалба с вх.рег. № 177505/30.05.2024г. по описа на СРС с вх. № 60304/28.05.2025г. по описа на СГС против опр. № 4782 от 31.01.2024г. по гр. д. № 5402/2024г. по описа на СРС, 43 състав.

С исковата молба е направено искане за освобождаване от държавна такса, както и искане за правна държавна помощ в лицето на адвокат И. Ю., САК.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че делото е 1 образувано въз основа на искова молба от Г. В. К., с ЕГН: **********, срещу Софийския районен съд. Ищецът поддържа в исковата молба, че е получил поредно „злостно“ определение от СРС, 43 с-в, председател на състава съдия Е. Д., по гр.д.

№5402/2024г., с което е върната негова частна жалба вх.№177505/30.05.2024г. против определение на съда по същото дело от 31.01.2024г.

Съгласно чл.2 ГПК съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка подадена до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. От друга страна, принципът на служебното начало, регламентиран в чл.7 от ГПК и доразвит в чл.129 и чл.130 от ГПК, вменява в задължение на съда служебно да извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните, съответно служебно да извърши проверка по допустимостта на предявения иск и ако установи, че е недопустим, да върне исковата молба.

Актът, от който се твърди да са настъпили твърдените вреди - съдебен акт, постановен по конкретно гражданско дело, с който съдът е върнал частна жалба на ищеца, е част от същинската дейност на магистратите в процеса на правоприлагането осъществяването на съдебната власт по смисъла на чл.132 от Конституцията на Република България. С тази разпоредба законодателят е въвел т. нар. „функционален имунитет“ на магистратите. Доколкото в случая не се твърди извършване на престъпление от общ характер, съдията, постановил процесния акт, има функционален имунитет и не може да носи гражданска отговорност за вредите, причинени от съдебния акт. Поради това и иск с пр. осн. чл. 45 ЗЗД против него би бил недопустим. Предвид обстоятелството, че съдията не носи гражданска отговорност, недопустимо е по исков ред да се търси отговорност по чл.49 ЗЗД и от възложителя на работатата му - съответния съд, в който съдията правораздава.

По общия ред държавата може да отговаря за вреди от действия на магистрат, само ако противоправността/ неправилността на съдебен акт е установена чрез някои от предвидените в закона процесуални способи. Съгласно възприетото в посочена съдебна практика, както е разяснено в Решение № 50058 от 07.07.2023 г. по гр.д. № 3192/2022г. на II г.о. и в актовете, към които то препраща, при наличието на функционален имунитет искът по чл.45 ЗЗД срещу магистрат е процесуално недопустим, но това не изключва изобщо отговорността на съдилищата и другите органи на съдебната власт за техни противоправни действия и бездействия, от които са произтекли вреди. Специално уредените хипотези на такава отговорност са посочените в ЗОДОВ. Извън тези уредени в ЗОДОВ хипотези, съдилищата носят отговорност за вреди от влезли в сила неправилни актове, когато неправилността е предварително установена по надлежния ред и актът е отменен. Не може да се търси отговорност на държавата чрез съда за всеки влязъл в сила акт, който страната счита за незаконосъобразен, тъй като правилността на съдебните актове е обект на контрол в производствата по обжалването им.

В случая, не се твърди, нито се установява съдията да е извършил умишлено престъпление от общ характер, нито съдебният акт да е отменен. Изложените факти не могат 2 да се подведат и под никоя от специалните хипотези на ЗОДОВ, предвиждащи обективна отговорност на органите на съдебната власт. Ето защо, съдът е приел, че искът за недопустим, а производството по делото следва да бъде прекратено.

При така установените обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима. Атакуваното определение подлежи на обжалване и жалбоподателат е легитимиран да обжалва същото /чл.130, изр.2 ГПК/.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, и е съобразена с изискванията на чл.260 ГПК, вр.чл.275, ал.2 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Задължение на съда, който е сезиран, е да следи за надлежното извършване от страните процесуални действия в гражданския процес и това задължение намира обща уредба в разпоредбите на чл.7 ГПК и чл.100 и чл.129 ГПК.

В случая с исковата молба се заявява, че се предявява иск с посочена цена, във връзка с получено определение от състав на СРС, с което е върната частна жалба на ищеца.

Твърдят се нанесени вреди и вредни последици, но не се сочи, в какво се изразяват. Сочи се, че ищецът е освободен от държавна такса по всички дела посочени в исковата молба, като съставът на СРС не го освобождава от държавна такса. В обстоятелствената част на исковата молба се иска се осъждането ответника – но не се формулира ясно искане към съда, т.е. липсва петитум, съгласно изискването на чл.127, ал.1, т.5 ГПК. Прави се искане за освобождаване от държавна такса, въз основа на описани и приложени документи.

От изложеното следва, че исковата молба не отговоря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, чл. 128, т.2 и т.3 ГПК.

С исковата молба ищецът е поискал правна помощ, по което искане съдът не се е произнесъл преди да отстрани нередовностите в исковата молба, като е прекратил производството поради недопустимост на иска по реда на чл.130 ГПК.

Според Определение № 149 от 1.04.2020г. на ВКС по ч.т.д.№ 259/2020г., II т. о., ТК, разрешението по което настоящият състав на съда споделя - Преди да се поправят пороците на исковата молба не възниква надлежно процесуално правоотношение между ищеца и съда, а само при наличие на такова той може да се произнася по искания на ищеца, несвързани с процедурата по чл.129 ГПК, респективно да преценява, дали са налице други особени пречки по движението на делото, представляващи отклонения в развитието на производството.

По нередовна искова молба не се дължи каквото и да е произнасяне по искане, свързано с бъдещото развитие на производството, по аргумент от нормата на чл.129, ал.5 ГПК. Цитираната съдебна практика на ВКС, макар и постановена по приложението на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е относима и в конкретния случай, тъй като разяснява принципни положения по отношение на необходимата и дължима преценка на съда за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск – наличието на изискуемите положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателни 3 процесуални предпоставки, която може да бъде извършвана само по редовна искова молба.

Според Определение № 483 от 12.10.2017г. на ВКС по ч.гр.д.№3718/2017г. и Определение №48 от 26.01.2018г. на ВКС по ч.гр.д.№ 4542/2017г., трайната практика на ВКС е, че при поискана правна помощ от ищеца по делото, съдът е длъжен да се произнесе по направеното искане, като в този случай процесуалните му действия във връзка с редовността на исковата молба, следва да се осъществят едва след като е налице произнасяне по поисканата правна помощ.

Обжалваното определение е постановено в противоречие с цитираната практика на ВКС, като първонистанционният съд е прекратил производството по реда на чл.130 ГПК, преди да се произнесе по направеното с исковата молба искане за правна помощ по реда на чл.95 ГПК, вр. с чл.21 ЗПП, и да предприеме действия по отстраняване на нередовностите в исковата молба по реда на чл.129, ал.2 ГПК.

Предвид изложеното обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъда отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия - произнасяне по направеното с исковата молба искане за правна помощ по реда на чл.95 ГПК, вр. с чл.21 ЗПП, и предприемане на действия по отстраняване на нередовностите в исковата молба по реда на чл.129, ал.2 ГПК.

Воден от тези мотиви, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я определение № 18883 от 22.11.2024г., постановено по гражданско дело №20241100111526 по описа за 2024 година на Софийски градски съд, ГО, I-30 състав, и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4