Определение № 620 от 10.07.2024, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 620 гр. Плевен, 10.07.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Частно наказателно дело № 20244430201196 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ. 243 АЛ. 4 - 6 НПК

РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН е сезиран с жалба на основание чл. 243 ал.4 НПК от страна на П. К. В. от ПЛЕВЕН, против Постановление на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ГАБРОВО от 29.02.2024г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №3/23 по описа на ОСО при ОП-ГАБРОВО, вх.№2207/2023г. по описа на РПГАБРОВО, водено за престъпление по чл.131 ал.1 т.2 във вр. с чл.130 ал.2 НК.

Жалбоподателят изтъква, че не е извършено предявяване на разследването съобразно чл.227 ал.2 НПК, преди прокурорът да се произнесе в съответствие с правомощията си по чл.242 НПК; в този смисъл счита, че е отнето правото му да направи искания, бележки и възражения при предявяване на разследването. Наред с това счита, че не е извършено надлежно разследване на „служебни по характера си действия и бездействия“, извършени при неговото задържане на 01.06.2019г., в т.ч. – „Непредоставена адвокатска защита; 2) Неуважаване правото ми на подаване на жалба против полицейското задържане, вкл. и без помощта на адвокат; 3) Лишаването ми от правото да се обадя по телефона на близък човек, за да съобщя за задържането си; 4) Лишаването ми от страна на длъжностни лица да бъде осъществено с мен свиждане с *** ми, докато съм бил задържан в помещенията на Първо РУ-Плевен за задържане; 5) Настаняване в помещения на МВР без основание (за което свидетелстват издадената Заповед за конвоиране и неиздаденото Разпореждане за настаняване в помещения на МВР); 6) Продължило настаняване в помещения на МВР на отпаднало основание; 7) Невръчване на Заповедта за задържане и другите документи във връзка със задържането; 8) Извеждането ми необут от жилището ми; 9) Задържането ми в продължение на 24 часа, като през това време не ми е давана полагащата се храна; 9) Не съм допуснат до медицински преглед, докато съм престоявал в полицейските помещения, въпреки здравословното неразположение, което съм показал и съобщил на охраната…“. В тази насока счита, че длъжностните лица – полицаи, извършили задържането, наред с другото, са изложили неистини в своите показания по делото. По1 нататък, изразява несъгласие с приетото от страна на РП-ГАБРОВО, че преди задържането на В., същият е захвърлил неустановен предмет, като изтъква, че други съдебни и прокурорски инстанции, произнасяли се по случая, са имали възможност да отбележат, че се касае за издадената на негово име, лична карта; оспорва констатацията, че при задържането е отказал да подпише съответните документи, както и че неправилно се интерпретират представените в досъдебното производство заключения по съдебно-медицински експертизи, във връзка с които са направени определени бележки по ЧНД № 216/2021 г. по описа на РСПЛЕВЕН и ВЧНД №173/2021г. по описа на ОС-ПЛЕВЕН. Наред с всичко друго счита, че деянието неправилно е квалифицирано от страна на РП-ГАБРОВО, тъй като в представените от самия пострадал снимки, съдържащи се на компакт-диск е видно, че се касае за лека телесна повреда по чл. 131, ал.1, т. 2 вр.чл.130 ал.1 НК, а не за такава по чл. 131, ал. 1, т. 2 вр. чл.130 ал.2 НК, за което престъпление, както и че при тази различна правна квалификация, не може да се твърди, че давността е изтекла – както се приема в обжалваното Постановление.

От друга страна, за да прекрати наказателното производство, РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ГАБРОВО е приела, че обвинението за престъпление по чл.131 ал.1 т.2 във вр. с чл.130 ал.2 НК е недоказано, а в допълнение – че преследвателната давност по чл.80 ал.1 т.5 НК, понастоящем е изтекла. В тази връзка и на основание чл.243 ал.1 т.2 НПК и чл.243 ал.1 т.1 във вр. с чл.24 ал.1 т.3 НПК, прекратила наказателното производство.

Съдът намира, че жалбата се явява допустима, тъй като е подадена от лице и в срока по чл.243 ал.4 НПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и не по изложените в нея съображения.

На първо място, следва да бъде подчертано, че подадената жалба съдържа редица оплаквания, по които не следва да бъде взимано отношение от настоящата инстанция, тъй като не представляват част от нейната компетентност. Така, твърдяните от страна на П. В. „служебни по характера си действия и бездействия“, извършени при неговото задържане на 01.06.2019г., в т.ч. – „Непредоставена адвокатска защита; 2) Неуважаване правото ми на подаване на жалба против полицейското задържане, вкл. и без помощта на адвокат; 3) Лишаването ми от правото да се обадя по телефона на близък човек, за да съобщя за задържането си; 4) Лишаването ми от страна на длъжностни лица да бъде осъществено с мен свиждане с *** ми, докато съм бил задържан в помещенията на Първо РУ-Плевен за задържане; 5) Настаняване в помещения на МВР без основание (за което свидетелстват издадената Заповед за конвоиране и неиздаденото 2

Разпореждане за настаняване в помещения на МВР); 6) Продължило настаняване в помещения на МВР на отпаднало основание; 7) Невръчване на Заповедта за задържане и другите документи във връзка със задържането;

8) Извеждането ми необут от жилището ми; 9) Задържането ми в продължение на 24 часа, като през това време не ми е давана полагащата се храна; 9) Не съм допуснат до медицински преглед, докато съм престоявал в полицейските помещения, въпреки здравословното неразположение, което съм показал и съобщил на охраната…“, са били предмет на разглеждане по адм.д. №148/2022г. по описа на АС-ПЛЕВЕН. По същото дело е налице влязло в сила Решение №350/08.07.2022г., /приложено към том без номер и без надлежна номерация, прикрепен към ЧНД №557/2024г. по описа на РСПЛЕВЕН/. От друга страна, в резултат на особен процесуален развой и разглеждане на досъдебното производство от различни следствени и прокурорски органи, взето е отношение и дали е налице престъпление от компетентността на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - с Постановление от 30.10.2023г., ОП-ГАБРОВО е прекратила частично наказателното производство за престъпление по чл.142 а ал.2 във вр. с чл.142 ал.2 т.6 от НК и е изпратила същото по компетентност на РП-ГАБРОВО, за произнасяне дали е налице престъпление по чл.131 ал.1 т.2 във вр. с чл.130 ал.1 НК. Посоченото Постановление на ОП-ГАБРОВО е потвърдено с Определение №17/17.01.2024г. по ВЧНД №10/2024г. по описа на АС-ВЕЛИКО ТЪРНОВО /същите се съдържат отново в том без номер и без надлежна номерация, прикрепен към ЧНД №557/2024г./. В този смисъл, с влязъл в сила съдебен акт е прието за установено, че липсват доказателства за извършено престъпление от компетентността на ОКРЪЖЕН СЪД, а по случая следва да се произнесе РП-ГАБРОВО – за престъпление по чл.131 ал.1 т.2 във вр. с чл.130 ал.1 НК.

На второ място, Съдът намира, че РП-ГАБРОВО е изложила подробна фактическа обстановка на случая, която следва да бъде препредадена накратко, а именно: на 01.06.2019г. по обяд, св.П. В. и сина му П. имали спор помежду си и конфликтна ситуация, в резултат на което П. В. отишъл вечерта да нощува при своята баба – *** на П. В.. Вечерта на посочената дата, В. консумирал алкохол и научил от своята конкубина /фактическа съжителка/ - Е.К., че ***та на В. го търси по телефона, за да му потърси сметка за причините, поради които П. В. не желае да се прибере у дома си. Свидетелката К. дала телефона на св.В. за да обясни на *** си какъв е 3 проблема, при което същият силно се подразнил и започнал да се държи агресивно - плиснал чаша с бира върху К., замерил я с мобилен телефон, обърнал кухненската маса с цялото й съдържание, на земята. Уплашена от поведението на своя фактически съжител, К. сигнализирала чрез ЕЕН 112 и около 22.00 часа на 01.06.2019г., на място пристигнал дежурен полицейски екип на 02 РУ-ПЛЕВЕН, състоящ се от свидетелите ** и ***. Вместо да съдейства на полицейските служители обаче, В. им потърсил сметка защо са дошли в дома му и отказал да представи личната си карта. Полицейските служители го уведомили, че при това положение, ще бъде задържан и отведен за установяване на самоличност. В. обаче продължил с непристойното си държане, като започнал да осуетява полицейската проверка по разнообразни начини – хвърлил личната си карта по полицейските служители, блъснал в рамото св. К., а вече при започнало използване на помощни средства – белезници, продължавал да се държи груби и предизвикателно - наплюл в лицето св. К., ритнал същия свидетел в областта на ръката. В резултат на продължаващото буйство от страна на В., се наложило полицейският екип да поиска подкрепление – втори полицейски екип, който малко по-късно пристигнал на място, в състав – свидетелите Ц.К. и Х.Х.. Междувременно обаче, В. продължавал с агресивното си държане, съпротивлявал се всячески и при транспорт до приземния етаж на жилищната сграда, наложило се св.М. и К. да го притиснат до стената на асансьорната кабина, за да го усмирят.

Впоследствие В. бил отведен във 02 РЕ-ПЛЕВЕН, преминал медицински преглед в потвърждение на това, че може да бъде задържан и конвоиран до съответно помещение за задържане в сградата на 01 РУ-ПЛЕВЕН.

Така предадената накратко фактическа обстановка се приема от Съда за принципно правилно установена от страна на Прокуратурата. Също така правилно прокурорът е приел, че единственият доказателствен източник, който е в противоречие с целия останал гласен доказателствен материал, са показанията на самия П. В.. Посочил е, че в хода на досъдебното производство е назначена съдебно-медицинска експертиза, която е установила, че на В. са причинени кръвонасядане в теменната област на главата, както и на челото, долния клепач на лявото око, дясната скула и буза, кръвонасядане и охлузване на гърба, кръвонасядане на мишниците, охлузвания /гривноподобни/ на китките, охлузване на лявата подбедрица; отбелязано е, че се касае за резултат от тъпи травми, които обаче не могат да бъдат получени при 4 описаното от пострадалия падане по очи на леглото. Травмите по гърба и мишниците, както по китките обаче могат да се обяснят във връзка с предприети действия по поставяне на белезници, а травмите по лицето – при притискане към твърда повърхност каквато е стената на асансьора, като не е изключено нанасяне и удари с ръка. Следва да бъде подчертано, че всъщност, съдебно-медицинските експертизи във връзка с телесните увреждания на П.

В. по делото са две, съответно – от д-р С.К. и от д-р П.Д.. Не тази неточност в прокурорския акт обаче, представлява основния проблем в настоящия случай.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.243 ал.6 т.3 НПК, „ С Определението съдът може да: отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.“.

Именно тук следва да бъде отбелязано, че РС-ПЛЕВЕН вече се е произнасял във връзка с предходно прекратяване на наказателното производство, въз основа на същата доказателствена основа. А тя е именно същата, защото в действителност, след приобщаване на експертното заключение на в.л.Д-Р Д.

/л.99 – 102 от т.5 на ДП/, не са извършвани никакви други действия по разследването; в тази връзка, неслучайно и ново предявяване на разследването, не е било извършено, в която насока се съдържа оплакване в процесната жалба. РП-ПЛЕВЕН се е произнесла с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 18.01.2021г. по пр.пр.

№2440/2019г. /л.28 -30 от т.7 на ДП/, което обаче е било отменено като незаконосъобразно с Определение №61/23.02.2021г. по ЧНД №216/2021г. по описа на РС-ПЛЕВЕН /л.14 – 16 от т.7 на ДП/. С други думи, РП-ГАБРОВО се е произнесла върху същата доказателствена основа, върху която и РППЛЕВЕН през далечната 2021г., без да съобрази задължителните указания по приложение на Закона, съдържащи се в Определение №61/23.02.2021г. по ЧНД №216/2021г. по описа на РС-ПЛЕВЕН. Следва да бъде подчертано, че е напълно ирелевантно дали настоящият съдия-докладчик споделя тези указания или не, защото Определение №61/23.02.2021г. по ЧНД №216/2021г. по описа на РС-ПЛЕВЕН е потвърдено с Определение №123/01.04.2021г. по ВЧНД №173/2021г. по описа на ОС-ПЛЕВЕН и е следвало преди да пристъпи към осъществяване на правомощие по чл.242 НПК, наблюдаващият прокурор при РП-ГАБРОВО да изпълни надлежно дадените му задължителни указания по приложение на Закона. Така, в Определение №61/23.02.2021г. по ЧНД №216/2021г. се посочва, че „По делото не са събрани доказателства, но и не 5 са положени усилия в тази насока за установяване на причините за неотстраняване на неяснотите в двете експертни заключения от две различни вещи лица /д-р К. по СМЕ № 210.1 – основна и допълнителна и д-р Д. по СМЕ № 93/ и за отстраняването им например с по-разширен експертен състав. Този въпрос е от съществена важност доколкото СМЕ изготвена от в.л. д-р Д. е било оспорено, а възраженията на пострадалия по него не са били взети предвид и изяснени. Тук следва да се прецени необходимостта от изготвяне на позадълбочено, комплексно съдебно – медицинско обследване с по-голям брой вещи лица - тесни специалисти в съответната област.“/стр.5 от Определението/, както и че „Не е налице произнасяне по направеното искане за приобщаване към доказателствения материал на НАХД № 1180/2020г. по описа на ПлРС. Следва да се обсъди необходимостта при определени условия да бъде проведен разпит и на други лица, в.т. низходящите на пострадалия.“ /стр. 5-6 от Определението/. Без да бъдат обсъждани така дадените указания от друг съдебен състав на РС-ПЛЕВЕН, но следва да бъде отбелязано, че по делото действително са налице доказателства, че в част от процесната ситуация, е присъствал и по-малкия син на П. В. – ***, чиито показания биха могли да способстват за потвърждаване или отхвърляне на версиите, съдържащи се в показанията на пострадалия – от една страна, на неговата конкубина – от друга, а индиректно – и за отстраняване на противоречията между показанията на П. В. от една страна и тези на разпитаните по делото полицейски служители /в частност – М., К./ - от друга.