Определение № 1391 от 09.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1391 гр. Пловдив, 09.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501480 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД с ЕИК 131134023, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Д. И., подадена против разпореждане от 12.04.2023г. обективирано в Заповед № 2384/12.04.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 4237/2023г. по описа на РС Пловдив, в частта, с която е отхвърлено заявлението на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за обезщетение за забава в размер на 556.57 лева върху просрочената главница за периода 15.07.2022г. - 15.02.2023г. и за разноските над уважените размери до претендираните. В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на разпореждането в обжалваната част и за основателността на искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за горепосоченото вземане. Поддържа се, че предвид неизпълнението от длъжника, включените два компонента при изчисляването на обезщетението за забава следва да бъдат присъдени на соченото основание. Настоява се за отмяна на разпореждането, в частта, в която първостепенният съд е отхвърлил заявлението по чл.417 ГПК за претендираното обезщетение за забава и се моли да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за същото. Алтернативно, в случай, че съдът не уважи претенцията за обезщетението за забава за пълната претендирана сума, се прави искане да се присъди законната лихва в посочения в уточняващата молба размер от 216, 21 лева /в размер на законната лихва/.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Районен съд-Пловдив е бил сезиран от "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД със заявление за 1 издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу М. Ц. Д. с ЕГН: ********** с предмет вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит от 08.04.2022 г.

Претендираните суми са за невърната главница по договора за кредит, договорна лихва, обезщетение за забава върху просрочената главница. Към заявлението е приложено копие от договора за потребителски кредит и извлечение от сметка.

За да остави без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение на сумата от 556.57 лева - обезщетение за забава, районният съд е приел, че наред със законната лихва върху просрочените задължения кредиторът е начислил и обезщетение в размер на договорения лихвен процент от 15.90%, поради което реално прилаганият от страната лихвен процент за обезщетението за забава се равнява на 25.90%. От изложеното районният съд е заключил, че всъщност е приложена клаузата на чл. 9.1, в която е уговорен размерът на възнаградителната лихва и чл. 9.4, в която е записано, че се дължи и законната лихва. Според районният съд клауза, позволяваща начисляването на обезщетение за забава над законната лихва, е неравноправна на основание чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, защото задължават потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо обезщетение. По изложените съображения районният съд е заключил, че е налице обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза, с която реално се заобикаля забраната на чл.

33, ал. 2 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителячл. 143, ал. 1 ЗЗП. Районният съд е приел, че законната лихва също не може да бъде присъдена, защото размерът й не се удостоверява от представеното извлечение, съобразно което следва да се разгледа искането.

Настоящата инстанция споделя изводите на заповедния съд. Съгл. чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение след като извърши преценка относно наличието на неравноправни клаузи в договора с потребителя или относно обоснована вероятност за това и при наличие на подобен извод да откаже издаването на заповед за изпълнение. Претендираното обезщетение за забава се основава на уговорката в чл.9.4 от договора между страните, съгласно която при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва. В уточняващата молба заявителят е посочил, че за срока на забавата е начислил „допълнително“ възнаграждение в размер на договорната лихва върху просрочената главница и обезщетение за забавено плащане /лихва за просрочие/ в размер на законната лихва върху просроченото задължение. Обезщетението за забава е изчислено при едновременното прилагане на договорен лихвен процент от 15, 9 % / 340, 36 лева/ и лихва за просрочие в размер на законната лихва /216, 21 лева/ от 15.07.2022 г. до 31.12.2023 г. - 10, 00 %, а от 01.01.2023 г. до 15.02.2023 г. - 11, 42 %. В предвид на последното се претендира присъждане на обезщетение за забава в размер на 556.57 лева, формирано от договорна лихва върху просрочена главница от 340, 36 лева и обезщетение за забавено плащане от 216, 21 лева, посочени сумарно в счетоводното извлечение. При тези данни съдът намира, че доколкото вземането се претендира като изискуемо от 17.01.2023 г., заявителят под формата на мораторни лихви, е претендирал и договорна след настъпването на изискуемостта на кредита, посочена сумарно в счетоводното извлечение в общ размер на 556.57 лева. Изложеното налага извод, че обезщетението за забава е двукомпонентно с прилагането на различни лихвени проценти, с което се заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПК, съгласно която, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Правилото на закона е 2 императивно и цели да предпази икономически по-слабата страна в правоотношенията с кредитора от клаузи, предвиждащи заплащането на обезщетение за забава в размери, по-високи от определената по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД законна лихва. В тази насока е налице вероятна неравноправност на клаузата, въз основа на която се претендира вземането - съгласно чл. 145, ал. 2, т. 5 ЗЗП, поради което заявлението за издаване на заповед за изпълнение за това вземане правилно е било отхвърлено.

Поддържано алтернативно искане за присъждането на размера на законната лихва от 216, 21 лева не може да бъде уважено, тъй като този размер не се удостоверява от представеното извлечение от счетоводните книги, доколкото и искането за издаване на заповед по чл.417 ГПК следва да се разгледа съгласно представения документ.

Ето защо разпореждането в обжалваната част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а частната жалба да се остави без уважение.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 12.04.2023г. обективирано в Заповед № 2384/12.04.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 4237/2023г. по описа на РС Пловдив, в частта, в която е отхвърлено заявлението на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу М. Ц.

Д. с ЕГН: ********** за обезщетение за забава в размер на 556.57 лева върху просрочената главница за периода 15.07.2022г. - 15.02.2023г. и за разноските над уважените размери до претендираните.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3