Определение № 69 от 31.01.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 69 гр. Велико Търново, 31.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.ЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500050 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е въззивна частна жалба от Г. В. против Определение № 230/ 21.03.2023 г. по гр.д. № 89/ 2023 г. по описа на ОС – Ловеч, с което съдът е прекратил производството по делото поради неподведомственост на спора на гражданския съд и е изпратил на Административен съд – Ловеч исковата молба на В. за разглеждането й.

Жалбоподателят счита този акт за неправилен и незаконосъобразен. Излага, че исковата му претенция за вреди следва да се квалифицира по ЗЗД и да се разгледа по общия исков ред, а съдът недопустимо изменил искането му и правното му основание.

Поддържа, че искът е насочен срещу гражданско отговорно лице, което не изпълнява административна дейност и не е орган по изпълнение на наказанията, каквито според него са само главният директор на ГДИН и началникът на Затвора – Ловеч, поради което соченият ответник следвало да носи гражданска отговорност за своите противоправни действия. Моли обжалваното определение да бъде отменено и съдът да отстрани съдебния състав на ОС – Ловеч от разглеждане на делото и изпрати делото за разглеждане в друг съдебен район.

ВТАС констатира следното: ОС – Ловеч е сезиран с искова молба от Г. В., предявена срещу Б. Ц. Б., с която се претендира обезщетение за причинени от този ответник неимуществени вреди. Претенцията е основана на твърдения, че Бешев е служител в Затвора – Ловеч, който нарушавайки правомощията си, еднолично, произволно, в нарушение на закона, на Етичния кодекс на държавните служители на ГДИН и на заповед на началника на Затвора, изменил режима на изтърпяване на наложеното му наказанието от общ в специален такъв. За да постанови обжалваното определение, съдът е квалифицирал предявения иск по чл.1 ал.1 ЗОДОВ и с оглед на 1 това е преценил, че разглеждането на същия е от компетентността на административен съд.

Настоящата инстанция не споделя дадената от ОС – Ловеч правна квалификация на иска, но споделя крайния му извод, че претенцията е подведомствена на административен съд, а не подлежи на разглеждане по реда на гражданското съдопроизводство. С оглед изложените в исковата молба твърдения, на които ищецът основава иска си за обезвреда, предявеният от него иск е с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, съгласно която разпоредба Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от „специализираните“ органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Сочи се допуснато от ответника в качеството му на длъжностно лице – служител на Затвора – Ловеч нарушение на чл.3 ЗИНЗС, във връзка с което е засегната неблагоприятно неимуществената сфера на ищеца.

Жалбоподателят счита, че този служител не е „специализиран“ орган по изпълнение на наказанията, действията на когото ангажират отговорността на Държавата, при което той следва да носи лична отговорност по реда на ЗЗД. Нито в ЗИНЗС обаче, нито в друг закон има дефиниция кои са „специализирани“ органи по изпълнение на наказанията.

Законът посочва различни органи по изпълнение на наказанията, каквито са министърът на правосъдието, главният директор на ГДИН, началниците на затвор, на пробационни служби, на арести, но изброяването не е изчерпателно, като безспорно изпълнението на наказанията се осъществява пряко и от служители на ГДИН в териториалните й служби. Т.е. противоправни действия на такива служители обуславят право на иск по чл.284 ал.1 ЗИНЗС и този иск е специален спрямо общия деликтен иск по чл.45 ЗЗД или 49 ЗЗД. Съгласно чл.285 ал.1 ЗИНЗС искът чл.284 ал.1 ЗИНЗС се разглежда по реда на Глава единадесета от АПК, при което спорът е подведомствен на административен съд, като ал.2 посочва, че искът се предявява пред АС по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. В случая мястото на увреждане и настоящият адрес на ищеца са Затвора – Ловеч и правилно ОС – Ловеч е постановил изпращането на делото на АС – Ловеч. Искът се предявява срещу органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите, но дали соченият от ищеца ответник е надлежна страна по спора при съобразяване разпоредбата на чл.205 АПК, т.е. въпросът за пасивната процесуална легитимация, е от компетентността на съда, комуто делото е подведомствено.

По изложените съображения частната жалба на Г. В. се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 230/ 21.03.2023 г. по гр.д. № 89/ 2023 г. по описа на ОС – Ловеч.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3