Решение № 145 от 10.10.2019, Окръжен съд - Търговище

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ /10.10.2019г. гр.Търговище в името на народа

ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ пети състав

На седми октомври 2019 година

В публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИАНА И.

ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН

СТОЙЧЕВ

БИСЕРА МАКСИМОВА

Секретар:Милка Тончева като разгледа докладваното от председателя на състава в.гр.д.№255 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца “Профи Кредит България”ЕООД-гр.София, ЕИК ********* против решение №402/08.07. 2019г., постановено по гр.д. №1539/2018г. на Районен съд-Търговище, с което са отхвърлени предявените от него против ответника

А.Г.И. *** установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК за съществуване на вземания в общ размер на 4 026.24 лв., дължими по договор за потребителски кредит №**********/24.08.2017г., ведно със законната лихва от 10.05.2018г. до изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение №460/11.05.2018г., постановена по ч.гр.д. №789/2018г. по описа на Районен съд-Търговище.С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявените искове.

С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК особеният представител на въззиваемата страна-адв.Л.М.

*** оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима и частично основателна.

Предявените искове чл.422 от ГПК във вр.с чл.9 от ЗПК за съществуване на парични вземания в общ размер на 4 026.24 лв., дължими по договор за потребителски кредит №**********/24.08.2017 г., ведно със законната лихва от 10.05. 2018 год. до изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение №460/11.05.2018г., постановена по ч.гр.д. №789/2018г. по описа на Районен съд-Търговище, са обосновани с неизпълнение на договора от кредитополучателя.

С писмен отговор по чл.131, ал.1 от ГПК назначеният особен представител на ответника-адв.Л.М. *** оспорва исковете с възражения за липса на предсрочна изискуемост на дълга и нищожността на клаузите, касаещи договорната лихва и разходите по кредита, поради тяхната неравноправност.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

Съгласно представения писмен договор за потребителски кредит №**********/24.08.2017г., споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от същата дата и погасителен план, ищецът предоставил заем на ответника в размер на 1500 лв. за 24 месеца, с краен срок за връщане 10.09.2019г., при договорна лихва в размер на 725.52 лв.При валидност на посочените клаузи и липсата на опровергаващи доказателства следва да се приеме, че по договора не е извършено каквото и да е плащане от кредитополучателя и след изтичане на крайния му срок на 10.09.2019г., което обстоятелство следва да бъде отчетено от въззивния съд на осн.чл.235, ал.3 от ГПК, то е налице необходимата изискуемост на целия дълг и длъжникът на общо основание дължи връщане на главницата, ведно с възнаградителната лихва, което не е сторил.С оглед на така установеното неизпълнение на договора от страна на ответника, предявените искове по чл.422 от ГПК във вр.с чл.9 от ЗПК са доказани по основание относно главницата от 1 500 лв. и договорната лихва в размер на 725.52 лв., поради което следва да бъдат уважени.

По отношение на претендираното възнаграждение за допълнителна услуга в размер на 1 800.72 лв., клаузата е нищожна, поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, с оглед необосновано завишената стойност на услугата, като размерът на възнаграждението надхвърля размера на основното задължение.Но дори и уговорката да бе действителна, ищецът не е установил предоставянето на посочените услуги на клиента, поради което и извод за дължимост на насрещната престация е невъзможен.

Предвид горното, обжалваното решение на районния съд в частта му, с която предявените искове по чл.422 от ГПК за сумите 1 500 лв.-главница и договорна лихва в размер на 725.52 лв. е неправилно и следва да бъде отменено, като се постанови друго решение по същество, с което посочените претенции да бъдат уважени, ведно с дължимите по съразмерност разноски за заповедното производство в размер на 127.86 лв. и за исковото производство разноски в общ размер на 669.40 лв.В останалата му обжалвана част решението е постановено в съответствие със закона и на осн. чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.

Въз основа на изложените съображения, съдът

Р Е Ш

И :

ОТМЕНЯ решение №402/08.07.2019г., постановено по гр.д. №1539/2018г. по описа на Районен съд-Търговище в частта му, с която предявените от ищеца “Профи Кредит България”ЕООД-гр.София,

ЕИК ********* против ответника А.Г. ***, ЕГН:********** установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК за съществуване на вземания в общ размер на 4 026.24 лв., дължими по договор за потребителски кредит №**********/ 24.08.2017г., ведно със законната лихва от 10.05.2018г. до изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение №460/11.05. 2018г., постановена по ч.гр.д. №789/2018г. по описа на Районен съд-Търговище, са отхвърлени в частта им за ГПК за сумите 1 500 лв.-глав-ница и договорна лихва в размер на 725.52 лв., както и в частта за разноските, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като

ПРИЗНАВА ЗА

УСТАНОВЕНО съществуването на вземания на ищеца “Профи Кредит България”ЕООД-гр.София, ЕИК ********* против ответника А.Г.И. ***-говище, ЕГН:********** за сума в общ размер на 2 225.52 лв., представ-ляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит №**********/24.08.2017г. в размер на 1 500 лв.-главница и договорна лихва в размер на 725.52 лв. ведно със законната лихва от 10.05.2018г. до изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение №460/11.05.2018г., постановена по ч.гр.д.№789/2018г. по описа на Райо-нен съд-Търговище, на осн.чл.422 от ГПК във вр.с чл.9 от ЗПК.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана отхвърлителна част, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА А.Г.И. ***-говище, ЕГН:********** да заплати на ищеца“Профи Кредит България” ЕООД-гр.София, ЕИК ********* направените в заповедното производство разноски в размер на 127.86 лв. и за исковото производство разноски в общ размер на 669.40 лв., определени съразмерно на уважената част от претенциите.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

1.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

2.