Решение № 224 от 15.05.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Плевен, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РЕНИ М. СПАРТАНСКА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело № 20244400100137 по описа за 2024 година

Гр.д.№137/2024г.по описа на ПОС е образувано след изпращането му по подсъдност от Никополски РС.С определение на НРС,постановено в открито съдебно заседание на 15.12.2023г.по гр.д.№221/2023г.по описа на същия съд на основание чл.214 ал.1 ГПК е допуснато изменение на размера на предявените искове,като искът относно претендираното обезщетение за имуществени вреди е увеличен от 8 000лв.и се счита предявен за сумата 30 700,82лв., а искът относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди е намален от 5000лв.на 2000лв.С оглед цената на иска за имуществени вреди и на основание чл.104,т.4 ГПК с определение на Никополски РС №9 от 10.01.2024г., постановено по гр.д.№221/2023г. е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на ПОС.Определението за прекратяване не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

Съгласно чл.118 ал.2,изр.второ от ГПК в хипотезата,когато делото е изпратено по подсъдност на надлежния съд,в този случай делото се смята за висящо пред този съд от деня на подаване на молбата пред ненадлежния съд , като извършените от последния действия запазват силата си.С оглед посочената разпоредба ,Окръжният съд е приел,че извършените от Никополски РС действия по гр.д.№221/2023г.по описа на същия съд запазват силата си и не следва да се преповтарят пред ПОС.

1

Предявен е иск от А. М. Д. от гр.Никопол чрез пълномощника му адвокат Е. М. от ПАК срещу „Водоснабдяване и канализация“ЕООД гр.Плевен . В ИМ се твърди ,че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в с.***, ул.*** , представляващ УПИ IX-24 , в квартал 11 по плана на с.***, Община Никопол, цялото с площ от 1000 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., жилищна сграда със застроена площ от 22 кв.м., гараж със застроена площ от 27 кв.м., второстепенна постройка със застроена площ от 37 кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ 10 кв.м., съгласно нот.акт №172, том 2, рег.

№1409, дело 316 от 2020г. на нотариус И. А- Д., нотариус с рег.№*** на НК.Твърди се,че през 2022г. ищецът е извършил ремонт на жилищните и второстепенни постройки на значителна сума около 60 000лв.На 20.10.2022г. ищецът е установил,че вследствие на непредвидено,извънредно събитие къщата е била разцепена, респ.изолацията се е разцепила, имало е пукнатини почти по цялата къща,по пода на механата,гаража и сградата,които пукнатини на места достигат до 10 см., като впоследствие е установено ,че пред имота на ищеца от дълго време има авария на уличния водопровод.Изпуснатата вода не е била видима и е наситила льосовата почва,в резултат на което има е пропадане на имота,което води до образуване на пукнатини,деформации по стени,тавани и подови конструкции на сградите,както и на пукнатини на терена и изградената в имота бетонова настилка.Твърди се,че ищецът незабавно е уведомил кмета на селото ,който от своя страна е подал сигнал до „ВиК“ за възникналата авария, че от страна на ответника са извършени изкопни и аварийни действия по отстраняване на аварията ,като в отворилите се дупки под къщата е излят бетон, аварията е отстранена,но рушенето на къщата продължава.Твърди се,че вследствие аварията на водоснабдителната и канализационна система в с.*** ,Община Никопол ,в имота на ищеца са получени значителни щети:пукнатини върху оградата на къщата,всички сгради,гаража и лятната кухня,нарушена е изолацията на лятната кухня ,напукани са плочки гранитогрес по пода на къщата,нарушена е цялата бетонна площадка.Твърди се,че ищецът е подал жалба до ответника с цел назначаване на комисия по оценяване и отстраняване на нанесените в имота му щети ,но обезщетение от ответника не е получено.Изложени са доводи,че имотът на ищеца е имал застраховка по застрахователна полица №РВ2214220550000008 „ Булстрад бонус дом“,че на 2

21.10.2022г. е подал сигнал по телефона ,а на 25.10.2022г.е подал заявление за възникнало събитие до застрахователя ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРАНС ГРУП“.На 24.10.2022г. е извършен оглед, а на 25.10. 2022г.е съставен констативен протокол,а впоследствие от страна на застрахователя е направен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Посочено е,че във вр.с настъпилите щети и отказът на застрахователя,ищецът е депозирал молба по чл.207 ГПК за обезпечение на доказателствата,по това дело е приета експертиза,като ВЛ е дало заключение,че причината за настъпилите вреди в имота на ищеца е авария на уличния водопровод , овлажняването на почвата и пропадането на терена ,в резултат на това овлажняване, като е налице причинна връзка между уврежданията в имота на ищеца и аварията на уличния водопровод. ВЛ е дало заключение,че общата стойност на СМР,които следва да бъдат извършени за възстановяване на имота в състоянието преди аварията са в размер на 7 914,62лв.,като при извършването на тази експертиза не са установени скритите щети по сградите,които са под изолацията и положения гипсокартон на стените.Ищецът твърди,че вследствие на аварията къщата с пристройките в двора са опасни за обитаване ,че освен пукнатините по сградите ,подът на гаража е кух,което е предпоставка за неговото разрушаване ,вследствие на пропадането се е образувала пукнатина от около 10 см.,а цялата къща е пропаднала с около 20 см.,като ищецът счита,че към момента сградите са опасни за живеене.Изложени са доводи,че ответникът не е предложил натурално възстановяване на увредения имот и дължи обезщетение

,съизмеримо с необходимите разноски за възстановяване на сградата,в състоянието преди увреждането.Твърди се,че освен имуществените вреди ищецът е претърпял и неимуществени вреди –стрес,притеснения, безсъние, тревожност,депресия и лични неудобства от разрушаването на имота му ,за който дълги години е полагал всички грижи на добър стопанин и е инвестирал значителни средства в него.В заключение ищецът моли съда да постанови решение

,с което ответникът „Водоснабдяване и канализация“ЕООД гр.Плевен бъде осъден да му заплати обезщетение за причинените имуществени вреди ,вследствие авария на уличния водопровод ,овлажняване на почвата и пропадане на терена в размер на 8 000лв.,както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000лв.,ведно със законна лихва върху двете обезщетения ,считано от 20.10.2022г. до окончателното 3 изплащане на сумите. Претендират се и направените по делото разноски,вкл.и тези в производството по чл.207 ГПК,по ч.гр.д.№522/2022г.по описа на НРС.

По реда на чл.214 ГПК от НРС е допуснато изменение на предявените искове,като искът за претърпени имуществени вреди е увеличен и се счита предявен за сумата 30 700,82лв.,а искът за неимуществените вреди е намален и се счита предявен за сумата 2000лв.

В съд.заседание на 02.04.2024г.пред ПОС,на което бе даден ход по същество ищецът чрез своя пълномощник адвокат Е. М. поддържа подадената искова молба и моли съда да постанови решение,с което да бъдат уважени предявените искове,съгласно направеното пред НРС изменение, като ответникът бъде осъден на осн.чл.49 във вр.с чл.45 ЗЗД да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 30 700,82лв.,както и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000лв.

Претендират се и направените разноски пред НРС и тези пред ОС,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Водоснабдяване и канализация“ЕООД гр.Плевен,представлявано от управителя К. Т. ,чрез пълномощника АД“***“ гр.София ,представлявано от адвокат М. М. от САК.В отговора е взето становище,че предявеният иск е допустим,но неоснователен.Навеждат се доводи,че предявената претенция се базира изцяло на направени констатации от експертизата,назначена по гр.д.

№522/2022гот ВЛ С. С.,като по делото няма данни за фактическото състояние на имота преди настъпване на процесната авария.Взето е становище,че дружеството изпълнило всички уредени правила за поведение при настъпване на процесната авария и не следва да отговаря за вреди,причинени на ищеца.Ако съдът приеме,че е доказано основанието на иска,е направено възражение,че размерът не е доказан и същият не отговаря на действителната фактическа обстановка,като се твърди,че не е посочена цената на иска.Оспорва се и претендирания размер за неимуществени вреди като прекомерно завишен.Посочено е,че няма доказателства за поведението на собственика след настъпването на аварията ,че след приключване производството по чл.207 ГПК е възможно ищецът чрез своите действия да е допринесъл появата на по-големи щети от вече констатираните ,тъй като имотът е в негово владение и той има постоянен достъп до него.Изложени са 4 доводи,че „ВиК“ЕООД няма вина за настъпилата авария,като това събитие няма как нито да бъде предвидено,нито прдвидимо,а от страна на дружеството своевременно са взети всички необходими и законоустановени мерки с цел предотвратяване на вредите.Не са налице доказателства,вменяващи отговорност на дружеството или пък сочещи неизпълнение на законово регламентирани правила за поведение от страна на дружеството ответник.В заключение ответникът моли съда да отхвърли като неоснователна исковата претенция.

В съдебното заседание на 02.04.2024г.пред ПОС,на което бе даден ход по същество не се е явил представител на ответното дружество „ВиК“ЕООД гр.Плевен.

Окръжният съд като прецени становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

В изготвения от РС Никопол проекто-доклад ,съгласно определение №229 от 18.07.2023г.по гр.д.№221/2023г.,приет за окончателен в съдебното заседание на 11.09.2023г.,по който страните не са направили възражения,съдът е приел,че правната квалификация на предявените искове е чл.50 във вр.с чл.45 ЗЗД.Окръжният съд също счита,че искът е с правно основание чл.50 ЗЗД,а не чл.49 ЗЗД,както е посочил ищецът в ИМ.

Съгласно чл. 49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.Разпоредбата на чл. 50 изр. 1 от ЗЗД предвижда,че за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето,под чийто надзор те се намират.С посочените разпоредби са регламентирани различни фактически състави. С ППВС № 17/1963 г., допълнено с ППВС № 4/75 г., т. 3 на ВС са дадени задължителни указания на съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД.Съгласно дадените разяснения в т.3 от ППВС №4/30.11.1975г. когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 или 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД.

Тези разяснения в цитираните ППВС са актуални и към настоящия момент и се прилагат и в по-новата практика на ВКС - решение № 367 от 5

12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2009 г., III г. о., решение № 99 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4659/2007 г., III г. о., решение № 94 от 21.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 537/2010 г., IV г. о., решение № 59 от 14.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4190/2014 г., IV г. о., решение № 59 от 14.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4190/2014 г., IV г. о., решение № 177 от 25.10.2016 г.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД е различна и предпоставя различни обстоятелства, които следва да бъдат установени в производството, като едната от тях изключва другата. Възможни са обаче и случаи, когато вредите настъпват както в резултат на качествата на вещта, така и на виновно поведение на дадено лице. В тази хипотеза отговорността е на този, който едновременно е собственик на вещта или същата се намира под негов надзор и едновременно е възложил работата свързана с вещта при и по повод, на която е настъпило увреждането-решение на ВКС по гр. д. № 1263/2016 г., IIIто г. о.