Решение № 11 от 07.01.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Видин, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20251320100881 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Т. В. М., ЕГН **********, с адрес: ********** против „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 73Г, с която e предявен иск с правно основание чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. При условие на евентуалност са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че страните по делото са сключили на 28.06.2023 г. Договор за паричен заем „VIVA SMART”, по силата на който на ищцата е предоставен кредит в размер на 25000.00 лева, с насрещното задължението на последната да върне така получената сума по начин и в срок, описани в договора. Договорът е обезпечен с ипотека върху недвижим имот.

Сочи се, че страните в договора са уговорили възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент 37,92%. Годишният процент на разходите се равнява на 46,01%. Във връзка с разглеждане на документите за отпускане на кредит е уговорена такса за експресно разглеждане на документи в размер на 2500.00 лева (чл. 2, ал. 4 и 5), както и такса за одобрение и досие в размер на 1250.00 лева (чл. 2, ал. 6 от договора). Също така в чл. 5 от договора, ищецът се задължава в срок от 20 дни след датата на сключване на договора да предостави на кредитора допълнително обезпечение - поръчителство. При неизпълнение на това задължение, кредитополучателят дължал неустойка в размер на 10185.84 лева. Уговорено било, че при забава в плащанията повече от 3 дни ответникът начислява лихва за забава в размер на законната лихва за всеки ден забава до окончателното плащане или до настъпване на предсрочната изискуемост на кредита - чл. 11, ал. 1. В ал. 2 на същия член 1 било договорено, че разходите за събиране на вземането в случай на настъпила предсрочна изискуемост са за сметка на кредитополучателя и същите са описани подробно в Тарифата на банката. С ал. 3 от чл. 11 страните са договорили, че при първа забава в плащанията повече от 55 дни, ако заемателят не даде съгласие за директен дебит от неговите сметки, последният дължи неустойка в размер на 500.00 лева. Неустойката се начислявала за неизпълнение на договорно задължение.

Излага се, че ищецът се задължил с чл. 11, ал. 5 от договора да заплати и неустойка в размер на 750.00 лева, дължима при настъпила забава в плащанията, продължила повече от 90 дни и при непредоставяне от страна на заемателя на документите, подробно описани в ал. 4 на същата разпоредба.

Неустойката се начислявала за неизпълнение на договорно задължение.

Сочи се, че настоящият договор се явява потребителски такъв, поради което за него са приложими разпоредбите на ЗПК. „ВИВА КРЕДИТ” АД, като правоприемник на „ВИВА КРЕДИТ” АД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Ищецът има качеството потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая с отпускането на кредит в размер на 25 000.00 лева в полза на ответника като физическо лице му е предоставена „финансова услуга“ по смисъла на §13, т. 12 от ДР на ЗЗП.

Излага, че Договор за паричен заем „VIVA SMART” от дата 28.06.2023 г. е недействителен/нищожен, поради противоречието му със закона и накърняването на добрите нрави. Уговореният ГПР по договора и уговореният лихвен процент надвишават над 5 пъти размера на най-високата законна лихва, действала за периода на договора.

Сочи, че уговарянето на възнаградителна лихва в размер неколкократно над законната значително надхвърля размера на действителните вреди.

Предвид характера на предоставяната по договора услуга /предполагащ недостиг на парични средства у едната от страните/, следва да се приеме, че процесните уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите. В тези случаи законодателят е категоричен, че се дължи само главницата. Освен това в договора кредиторът - настоящ ответник, се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР и годишното му оскъпяване. Липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 46,01%. Следва да се посочи още, че ГПР е величина, чийто алгоритъм 2 е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо.

Излага, че не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя /настоящи или бъдещи такива/. Клаузите на договора, с които е уговорен ГЛП в размер на 46,01 %, такса за експресно разглеждане на документи в размер на 2500.00 лева, такса за одобрение и досие в размер на 1250.00 лева, неустойка в размер на 10 185.84 лева за неосигуряване на поръчител, разходи в размер на 500.00 лева при недаване на съгласие за директен дебит, както и неустойка в размер на 750.00 лева, дължима при настъпила забава в плащанията, продължила повече от 90 дни и при непредоставяне от страна на заемателя на документите, подробно описани в ал. 4 на същата разпоредба, накърняват договорното равноправие между страните, противоречат на добрите нрави, поради което се явяват нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.

Твърди се, че по задължението за неустойка за неизпълнение на договорно задължение, съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 3 и чл. 11, ал. 3 и ал. 5 от Договора, страните са договорили обезпечение по заема с банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл. 5, ал. 1 от договора за заем. В посочената разпоредба от договора са посочени кумулативните условия, на които трябва да отговаря поръчителят. Условията поставени пред поръчителите физически лица са непосилни за заемателя, като поставените такива са не само изключително тежки за изпълнение, а са кумулативно предвидени, т.е. неизпълнението на едно от тях води и до неизпълнение на задължението и респ. до възникване на задължението за заплащане на неустойката. Условията, предвидени в чл. 11 от договора, също са неразумни и непосилни такива.

Посочва се, че предвидените в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, както и тези заложени в чл. 11 от договора противоречат на добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава била неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършвала в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В случая, се претендира неустойка в размер на 10 185.84 лева за неосигуряване на поръчител, 500.00 лева за неосигуряване на директен дебит и 750.00 лева за непредоставяне на документи, което увеличава значително размера на заета 3 сума.

Сочи се, че така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл.

21, ал. 1 от ЗПК. Съгласно същата разпоредба, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидените клаузи са и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същите са е необосновано високи.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.

Така въведените в договора изисквания за вида обезпечение създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Посочено е, че неустойката в процесния договор по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл представлява сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.

Счита, че неустойката, за която кредиторът е създал предпоставки да я получи, е добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно доколкото лихвата по същество е облагата, която получава кредитора за предоставения заем. Договорената при процесните препятстващи изпълнението условия неустойка представлява допълнителна облага-печалба към възнаградителната лихва, без обаче тя да бъде обявена по този начин на потребителя по реда на чл.5 от ЗПК и без тя да бъде включена в договорното съдържание като договорна лихва и като част от ГПР, съобразно императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.9 и т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 21 от ЗПК уговорката, която има за цел или за резултат заобикаляне на изискванията на закона има за юридическа последица нищожност на клаузата. Твърди се, че поради заобикаляне на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК в договора да се впишат действително прилаганите в правоотношението цена на кредита и ГПР, разписаните в чл. 3.5 и чл. 3.7 лихва и ГПР са недействителни уговорки. Съгласно чл.22 от ЗПК, уговорките за лихвата и за ГПР са задължителни реквизити на кредитния контракт и неуговарянето в съдържанието му на тези съществени елементи води до отричане на правния ефект на цялата кредитна сделката.

Посочва, че за договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл. 24 от ЗПК се прилагат правилата на чл. 143 - 148 от ЗЗП. Макар и 4 поместени в индивидуалния договор с ищцата, а не в общи условия към него, клаузите на контракта не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.

Сочи, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин.