Решение № 70 от 17.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. В.Т., 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Търговско дело № 20234100900029 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.

Производството е образувано по молба на „В.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление град В.Т., ул. „Т.И.", представлявано от управителя В. А. С., ЕГН **********, чрез адв. С. П., в която се твърди, че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, поради невъзможност да бъдат изплатени задължения към ТД на НАП В.Т. в размер на 8780,70 лв.

Последната била установена чрез ревизионен акт № Р-04000422002785-091001/19.12.2022г. Задължението е ликвидно и изискуемо. Дружеството не притежава активи. Имуществото му не било достатъчно да покрие задължението, поради което било налице обстоятелството по чл. 608 ТЗ.

Моли съда на основание чл. 625 ТЗ да постанови решение с което да открие производство по несъстоятелност поради настъпила неплатежоспособност, да се обяви началата дата на последната, , да бъде назначен временен синдик и насрочи първо събрание на кредиторите., а в случай че наличното имущество не е достатъчно да покрие разноските и същите не са предплатени по реда на чл. 629б ТЗ, то да бъде постановено решение с което да бъде обявена неплатежоспособността на дружеството, да се определи първоначалната дата на същата, да се открие производство по несъстоятелност, да се допусне 1 обезпечение чрез налагане на запори и възбрани, да се прекрати дейността на дружеството и да се обяви в несъстоятелност и производството да бъде спряно.

Съдът, след като разгледа молбата и изложените в нея доводи и съобрази приложените към нея писмени доказателства и заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза за установяване финансовото състояние на дружеството, установи следното:

Молбата е подадена от оправомощено лице - представляващия длъжника, до компетентния съд по смисъла на чл. 613 от ТЗ и към нея са приложени изискуемите по чл. 628 от ТЗ документи – Счетоводен баланс към 31.08.2022г., опис на активите и пасивите, списък на кредиторите, ревизионен акт № Р-04000422002785-091-001/19.12.2022г., постановление за продължение на наложени предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал.

6 от ДОПК, уведомление по чл. 78 от ДОПКА до НАП.

От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общият размер на задълженията, осчетоводени по счетоводните регистри, възлиза на сумата от 83859,01 лв., включващи следните задължения: задължения към НАП в размер на 57560,72 лв., от които главница в размер на 57453,62 лв. ДДС и 107,10 ДОД и лихви – 26066,53 лв., задължения към доставчици в размер на 140,20 лв., осигурителни задължения – разходи за социално осигуряване 140,64 лв., разходи ДЗПО в размел 34,83 и разходи ЗО в размер на 56,29 лв. Образувано било изп. дело 231320455/2023г. с взискател ТД на НАП, по което няма изпълнение. Задълженията са изчислени към 24.04.2023 година. Вещото лице сочи, че дружеството молител е прекратило всички трудови договори с назначените лица считано от 01.02.2023г. Вещото лице е констатирало, че датата на последното плащане на парично задължение към доставчик е на 31.01.2023г. по фактура от „Яна-1“ ЕООД с. Рекен с № 0071020878 на стойност 14,50 лв. и на 31.01.2023г. е изписана/платена заплата на работник в размер на 137,34 лв. Експертизата е констатирала, че в счетоводните книги на молителя задълженията му не са точно отразени – според оборотната ведомост и баланс дружеството към 28.02.2023г. е отразено данъчни задължения в размер на 81356,35 лв., а в издаденото удостоверение по чл. 87 от ДОПК от ТД на НАП В.Т. задължението с лихвите е в размер на 83859,01 2 лв. към 21.04.2023г.

Наличното имущество на „В.“ ЕООД към 31.03.2023г. е следното – дружеството притежава парични средства в касата в размер на 115,49 лв.; стока в наличност на стойност 1001,99 лв.и данък за възстановяване /ДДС/ в размер на 202,75лв. С други думи общата стойност на актива на Баланса към 28.02.2023г. е 130,23 лв.

Вещото лице е изчислило коефициентите за ликвидност на дружеството молител за последните пет години – обща ликвидност 2022г. – 0,037; 2021г. – 0,0000; 2020г. – 0,0000; 2019г. – 0,0000; 2018 г. – 2,545. Към 21.04.2023г. коефициента на обща ликвидност е 0,012 Коефициентът на бърза ликвидност, незабавна ликвидност и абсолютна ликвидност за посочения период/2018г. – 2022г./ е идентичен с този за общата ликвидност, като следва да се отбележи че към 21.04.2023г. коефициентите на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са 0.000. Коефициентът на финансова автономност на дружеството към 21.04.2023г. е -83,000, а по години за периода 2018г. – 2022г. е както следва: 2022г. - -26,33; 2021г. – 1,000; 2020г. – 1,000; 2019г. – 1,000 и за 2018 г. – 0,321.

Показателите на изчислените коефициенти за ликвидност /обща, бърза и незабавна ликвидност, както и абсолютна ликвидност/ за периода от 2018 година до 2022 година сочат, че те са със стойности под единица, което е показател, че дружеството-молител не разполага с налични краткотрайни активи , които да са достатъчни за покриване на текущите му задължения.

Дружеството е в състояние на нарушена ликвидност и платежоспособност Дружеството „В. „ ЕООД не притежава активи и парични средства, с които да обезпечи и плати натрупаните задължения. Коефициентът на обща ликвидност показва, че стойността на краткосрочните активи не покриват краткосрочните задължени. Коефициентът на бърза ликвидност за периода от петте години е под 1 /единица/, което показва, че стойността на паричните средства не покриват напълно задълженията на дружеството. Коефициентът на незабавната ликвидност би трябвало да е 1 /единица/, но при търговските дружества е допустимо да е под единица, но в случая този коефициент е равен на 0, тъй като длъжникът няма краткосрочни инвестиции. Според изчисления коефициент на абсолютна ликвидност вещото лице е направило извод, че дружеството е с незадоволителни показатели и показва. Според изчисления 3 коефициент на финансова автономност дружеството не е в състояние да покрие пасивите си.

Показателите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност на дружеството – молител са със стойности под единица, което е показател, че то не разполага с налични краткотрайни активи, които да са достатъчни за покриване на текущите му задължения. Дружеството е в състояние на нарушена ликвидност и платежоспособност.

Според съдебно-счетоводната експертиза размерът на необходимите минимални разноски за първите шест месеца на откритото производство по несъстоятелност биха били 10400 лв. Молителят обаче не разполага с парични средства, достатъчни да покрие тези начални разноски по несъстоятелността.

Настъпилите затруднения на дружеството да покрива задълженията си не са временни. Дружеството не извършва търговска дейност от 01.02.2023г., от която дата са прекратени и трудовите договори с работници и служители.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице, при условията на кумулативност, предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл.

631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно 1. длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; 2. да е налице изискуемо парично негово задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, 3. да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ /евентуално свръхзадълженост съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ/ и 4/ затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно. Неплатежоспособността се предполага при спиране на плащанията съгласно чл. 608, ал. 3 от ТЗ.

Търговското качество на длъжника е безспорно - същият е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ.

Неплатежоспособността е обективно финансово състояние на длъжника и то следва да бъде преценено въз основа на цялостен анализ на доказателствата за икономическото състояние и възможността длъжникът да 4 изпълнява паричните си задължения спрямо всички кредитори към момента на постановяване на решението. От значение за икономическото състояние са показателите за ликвидност, които представляват количествени характеристики на възможността на длъжника да плаща текущите си задължения с краткотрайните активи, т.е. релевантно за определяне икономическото състояние на длъжника е това имущество, което е бързоликвидно, като освен това следва да се определи каква е тенденцията за влошаване или за подобряване, съобразно балансите за съответните години.

В настоящия случай, паричните задължения на длъжника са предимно от публично-правен характер - към държавата за данъци, и една минимална част, свързани с търговската му дейност, към доставчици. Несъмнено се установява от събраните по делото доказателства и експертното заключение, че посочените задължения са безусловни и изискуеми, както и че молителят е спрял плащанията си към кредиторите, като последното извършено плащане е към работниците на 31.01.2023 г. Изчислените от вещото лице показатели за ликвидност изразяват неспособността на дружеството да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са близо до нула.

Молителят не е ангажирал в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за извършване на плащанията са временни. От друга страна е установено, че не разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите. Изслушаната съдебна експертиза установява, че затрудненията на дружеството - молител да покрива задълженията си не са временни, който факт се потвърждава и от образуваното изпълнително дело за събиране на публични вземания от ТД на НАП В.Т., по което няма никакви плащания.

Съвкупният анализ на посочените по-горе доказателства обосновава извода за влошено финансово-икономическо състояние на дружеството.

Същото е спряло е плащанията към кредиторите си, преустановило е търговската си дейност от 01.02.2023г. Съобразявайки посочените от вещото лице коефициенти на ликвидност, съдът приема, че молителят е в нестабилно финансово състояние, силно зависим от кредиторите си, с текущи 5 задължения, които не са обезпечени с краткотрайни активи и съответно не биха могли да бъдат погасени в срок.

По отношение началната дата на неплатежоспособност:

По аргумент от легалната дефиниция на понятието

„неплатежоспособност“ в чл. 608, ал. 1 от ТЗ начална дата е тази, на която длъжникът не е в състояние да изпълни свое изискуемо задължение от вида на посочените в разпоредбата. Началната дата на неплатежоспособност разгледана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 от ТЗ с наличните си краткосрочни активи се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на неплатежоспособността.

От значение за началната дата на неплатежоспособност е обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към кредиторите. В случая дружеството има затруднения далеч преди началото на 2023 г. още през 2022г. След 31.01.2023г. напълно е преустановило плащанията на падежирали задължения към този кредитор/когато е извършил последното плащане към работници и служители/. Дружеството е изпаднало в състояние на неплатежоспособност доколкото не е било в състояние да обслужва найсъществените си задължения - тези с публично-правен характер и не само тях.

Същото не може да обслужва задълженията си чрез налични и реално ликвидни активи и не притежава имущество, което да покрие паричните му задължения. При така установеното и имайки предвид показателите за обща ликвидност, изготвени от вещото лице, съдът приема, че началната дата на неплатежоспособността е 31.01.2023 г., когато е извършено последното плащане към кредитор-работници и служители. Следва да се приеме, че към тази дата дружеството е в състояние на неплатежоспособност и трайно не може да заплаща задълженията си към кредиторите и да ги покрива с паричните си средства. Към тази дата всички обстоятелства, които обосновават състоянието на неплатежоспособност са налице и са трайно установени.