Решение № 335 от 11.02.2016, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 11.02.2016 година

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Владимир Вълков при секретаря В.С. като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 3415 по описа за

2014 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Предмет на разглеждане са предявени при обективно съединяване искове с правно основание чл. 286 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 92 ЗЗД и противопоставено при условията на евентуалност възражение за прихващане с вземане на основание чл. 79 ал. 1 предл. второ вр. чл. 283 ал. 4 ЗЗД.

Производството е образувано по искане от името на „Б.П.“ ЕАД срещу „Ю.Б.“ АД. В исковата молба се твърди, че на 02.06.2007 г. между ищеца и „Б. П.Б.“ АД – праводател на ответника, е сключен договор, по силата на който ищецът се задължил да сключва договори за спестовен влог, договори за депозит, откриване и обслужване на разплащателни сметки на физически и юридически лица, да приема и изплаща пари в брой от депозитни и влогови сметки, да събира такси и комисионни по операциите на банката, да приема суми в брой от юридически лица и да ги превежда по банкови сметки на банката, да извършва преводи от и по сметки на физически и юридически лица, да предава и приема документи за сключване на договори за потребителски кредити. Сочи се, че договорът е прекратен, считано от 30.06.2011 г. като за извършеното през периода м. май и юни 2011 г. ответникът не изплатил договореното възнаграждение. При тези обстоятелства се претендира сума в размер на 255 168,42 лв. Твърди се също така да е договорено при неизпълнение на паричното задължение да се дължи сума, съответна на законната лихва. На това основание се твърди за периода от 01.06.2011 г. до 30.05.2014 г. да е формирано задължение в размер на 79 473,25 лв.

Претендират се тези суми, законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане и направените разноски по делото.

В отговор по исковата молба ответникът признава, че договорът е сключен, но оспорва задължението по посочени фактури както следва: № ********* за сумата над 1424,68 лв., № ********* за сумата над 201,93 лв., № ********* за сумата над 12,30 лв., № ********** за сумата над 327,29 лв., № ********* за сумата над 2,53 лв., както и че за процесния период по силата на твърдяния договор и последвалите го анекси е изпълняван през периода май и юни 2011 г. Твърди, че по силата на договора ответникът се е задължил да извършва възложената дейност чрез определени от него служители, които да стимулира допълнително чрез получаваната комисионна.

Изразено е признание, че общият размер на дължимото възнаграждение възлиза на претендираната сума от 255 168,42 лв. Твърди обаче, че с писмено изявление съответно от 16.09.2011 г., получено от ищеца на 17.09.2011 г. със сума от 188082,81 лв. е извършено прихващане с изплатени суми на влогодатели. Твърди причина за плащането да са действия на пощенските служители, получавали суми по договори за депозит или за влог без да ги отчетат впоследствие или неправомерно теглили суми от депозитни или влогови сметки на клиентите на банката както следва: за с. Я. изплатена сума общо в размер на 56067,00 лв. и лихва в размер на 6725,43 лв.; с. С. – изплатена сума 105 550,41 лв. и лихва – 9006,84 лв.; с. Г. – изплатена сума 4998,00 лв. и лихва 210,79 лв.; с. Б. – изплатена сума 3300 лв. и 75,64 лв. лихва; с. М.П. – изплатена сума 2074,64 лв. и 74,06 лв. – лихва. С писмено изявление, получено от ответника на 23.07.2012 г. е извършено прихващане и със сумата от 68133,63 лв. Твърди, че тази сума включва възстановени суми на влогодатели в резултат на описаните вече действия на служителите на ответника както следва: с. С. – изплатена сума в размер на 8800 лв. и лихва от 2233,24 лв.; с. Г. – изплатена сума 305 707,41 лв., 88219,97 лв. – лихва. Счита погасителният ефект да е настъпил извънсъдебно като при условията на евентуалност предявява вземанията за установяването им в съдебно производство, в погашение на предявените вземания.

В допълнителната искова молба от името на ищеца се оспорва да е налице ликвидно и изискуемо насрещно вземане като твърди, че липсата на подпис под предвидените по договора протоколи осуетяват извода за прието от ищеца насрещно вземане на твърдяното основание. Твърди, че служителите на П.те са били непосредствено упълномощени с нотариално заверени пълномощни от ответника да подписват договори за депозит от негово име и за негова сметка. Излага довод, че наличието на пълномощни ги определя като търговски пълномощници, а ищецът не е поемал задължения, относими към осъществяване на банковата дейност, контролът върху която и по договор е осъществяван единствено от банката. Оспорва за срока на договора банката да е провеждала дължимото според договора обучение, както и да е осъществявала договорения контрол за извършваната от нейно име дейност. Оспорва също така банката да е извършила твърдяните плащания в посочените размери.

Евентуално счита, че вредите се дължат и на неизпълнени от банката изрично предписани с договора задължения – да осъществи обучение и периодичен контрол.

В отговора си по допълнителната искова молба от името на ответника се сочи, че издаваните пълномощни са ограничени до посочения в договора предмет – сключване на договори за депозит. Издадени са пълномощни единствено за служители в с. С. и то след съгласуване с ищеца на списък с негови служители (съгласно и последващо уточнение). Твърди, че достъп до системата IsBank е осигурен само за изрично упълномощените от ответника служители на ищеца, който фактически е лишен от възможност да контролира тази дейност. Счита, че с оглед съдържанието на договора и изричното указаното задължение на ищеца включително да определи лицата, които да осъществяват договорените дейности следва да носят отговорност за действията им. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между задължението за обучение и периодичен контрол. Счита умишленото поведение на пощенските служители сочи на проявена груба небрежност от страна на ищеца, което ангажира и отговорността му за обезвреда.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв.

Н., конкретизира, че предявеният иск за законна лихва съответства на изрично разграниченото при уточнение задължение по фактурите, сочещо на общ размер от 79462,94 лв. По същество поддържа исковете. Претендират се разноски като е представен и списък. Навежда доводи в писмени бележки акцентирайки върху тезата си, че осъществявайки дейност от името и за сметка на банката са действали като търговски пълномощници на банката. Счита, че понеже последиците от сключените сделки са настъпили в патримониума на ответника, а не на ищеца, без значение остава трудовоправното им отношение с него. Застъпва теза, че при ограничения достъп до информацията, касаеща банковите операции фактически е лишен от отговорност за контрол върху дейността на своите служители. Излага довод, че произтичащите от договора задължения на ищеца са ограничени до осигуряване на условия, организация и логистика за осъществяване на банкова дейност в пощенските станции, поради което счита, че злоупотребата със средствата на клиентите не е в състояние да ангажира имуществената отговорност на ищеца.

Счита за доказан и предявения иск за законна лихва в размер на 79473,25 лв.

Излага довод, че липсата на стриктен контрол е осигурила възможност за извършване на злоупотреби при осъществяване на банковата дейност.

Процесуалният представител на ответника – адв. М., оспорва иска поради извършено прихващане. Претендират се разноски като е представен и списък. Навежда доводи в писмени бележки. Поддържа застъпената теза, че ищецът се е ангажирал за договорения резултат – осъществяване на банкови операции, за което е договорено и претендираното в процеса възнаграждение. Счита, че отговорността на П.те се изразява в неосъществен ежедневен контрол. Оспорва да е доказана причинно-следствената връзка между договорения годишен контрол по чл. 2 ал. 7 от договора и съответно касов контрол – чл. 2 ал. 8 от договора. Излага довод, че с оглед механизма на осъществяването му този контрол обективно не е в състояние да разкрие злоупотребата, а касовия контрол е ограничен до места, където е организирано самостоятелно гише, предпоставящо разграничение на средствата на банката от тези на други възложители на ищеца.

Като обсъди наведените в процеса доводи и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК от фактическа страна намира следното:

По делото не се спори, а и от договор № 430-0293/02.06.1997 г. се установява писмено изразено съгласие, че „Б. П.Б.“ АД, наричана за краткост банката, възлага на ищеца, наричан П.те, чрез определени служители в пощенските станции, да извършват от името и за сметка на банката, на основание Инструкция за работа с депозити и влогове на БПБ АД в лева, следната банкова дейност:

1.

Сключване на договори с физически лица за спестовен влог и договори за депозит в лева.

2.

Изплаща на пари в брой от депозитни и влогови сметки, включително изплащане на лихви по тях.

3.

Извършване на операции, свързани с: изготвяне на договор за депозит, издаване на спестовна (депозитна) книжка, закриване на депозит и на книжки; водене и приключване на дневен операционен дневник; олихвяване на спестовни (депозитни) книжки; завеждане на дневнка отчетност (с ЕИТ там, където е осигурена такава от банката) в Районните пощенски станции и пощенските станции; предоставяне определена от банката информация на граждани и клиенти на „Б. П.Б.“ АД.

4.

Събиране на такси и комисиони по операциите на банката.

5.

Приемане на суми в брой от юридически лица и превеждането им по банкови сметки в клоновете и офисите на банката според анекс от 22.06.2008 г.

6.

Приемане на суми в брой от физически лица и превеждането им по банкови сметки в клоновете и офисите на банката според анекс в сила от 01.03.2002 г.

7.

Приемане на плащане на погасителни вноски по кредити и други от семтки на физически и юридически лица, обслужвани в АРМ и РРМ – с прилагане Тарифата на банката според анекс в сила от 01.03.2002 г..

8.

Откриване и обслужване на разплащателни сметки на физически и юридически лица.

9.

Продажба и приемане на документи за потребителски кредити.

10. Въвеждане и обслужване на нови банкови продукти.

Изразено е съгласие по двустранно съгласувани графици банката да обучава и преквалифицира за своя сметка служителите на П.те по извършването на банковата дейност. Съгласно чл. 2 т. 7 от договора банката се задължава да упражнява най-малко два пъти годишно текущ контрол и извършва внезапни проверки на банковата дейност, извършвана от П.те съвместно с представител на териториалните поделения на П.те. Според чл. 2 т. 8 от договора банката се задължава да упражнява текущ контрол и извършва внезапни проверки на касовата наличност (за нейното съответствие с наличността, установена по операционен дневник) веднъж на два месеца на различни дати, съвместно с представители на териториалните поделения на П.те. Съгласно чл. 2.12 от договора е поето задължение до 7-мо число на месеца, следващ отчетния период банката да изплаща на териториалните поделения на П.те за извършените банкови операции и услуги комисиона в размер на 1,6 % (според анекс в сила от 01.03.2002 г.) върху приетите и изплатени суми в брой от пощенските станции на клиенти на банката върху която сума се начислява ДДС, а за събиране на такси и комисиони – по 0,9 %.

Съгласно чл. 4 от договора П.те се задължават да извършват възложената им работа в съответствие с изискванията по инструкциите, указанията, договорите и другите документи, предоставяни от банката, да използват, съхраняват и опазват паричните средства и оперативните документи на банката, да превеждат на банката разликата между постъпилите и изплатени пари в брой по влогови, депозитни и други сметки съгласно Наредба № 3 за плащанията на БНБ и създадена организация между съответните поделения на страните. Поето е и задължение ищецът да задължи служителите си, извършващи банкова дейност, да подпишат декларация, предоставена от банката, за опазване на банковата тайна, която да съхраняват в досието на служителя. Съгласно чл. 4.10 от договора П.те се задължават да предоставят информация, свъзрана с извършената банкова работа, по писмено искане от прокуристите на клона на банката, отправено до ръководителя на териториалното поделение на П.те.