Определение № 727 от 12.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 727 гр. Благоевград, 12.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20251200501335 по описа за 2025 година

Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано е по въззивна жалба на М. К. Т., ЕГН **********, подадена чрез адв. Е. Я. срещу Решение № 421 от 05.11.2025 г. по гр. д. № 515/2025 г. по описа на Районен съд *. С обжалвания съдебен акт е отхвърлен като неоснователен предявения от жалбоподателката срещу Община *, БУЛСТАТ 000024745, иск ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 22 407,32 лв., от които 2407,32 лв. – обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди и 20 000 лв. – за неимуществени вреди, вследствие на бездействието и неизпълнението на задълженията на ответника да ремонтира и обезопаси собственото му и повереното му за стопанисване имущество пешеходен тротоар, находящ се в близост до кръстовището на улица „С.“ и улица „Х. Б.“ в град *, пред входа на магазин „STYLER“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2024 г. /датата на настъпване на увреждането/ до датата на окончателното й изплащане. С решението си районният съд се е произнесъл и по разноските по делото, като на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК е осъдил М. Т. да заплати на Община * сума в размер на 278,60 лв. за съдебно-медицинска експертиза, деловодни разноски и сума в размер на 1500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателката счита, че са неправилни изводите на районния съд, че тя не е доказала къде е настъпил инцидента, каква е причината за настъпването му, която да е в следствие от противоправно действие/бездействие на ответника, намиращо се в причинна връзка с настъпилите вреди. Поддържа, че съдът неправилно е игнорирал показанията на А. Д.. Счита, че от показанията й се установяват мястото и начина на нараняването. Поддържа, че от доказателствата по делото се установява, че инцидента е станал на 09.11.2024 г., която дата е отразена в медицинските документи. Изразява несъгласие с извода на съда, че показанията на Д. са противоречиви. Счита, че това, че свидетелката сочи, че 1 инцидентът е станал в делничен ден, не обуславя извод, че показанията й не са достоверни. Намира, че Община * като стопанин на пътя е имала задължение да поддържа тротоара в изправно състояние и че като не е сторила това чрез своите служители с бездействие е създала предпоставка за настъпването на инцидента. Навежда доводи, че това представлява незаконосъобразно поведение. Счита, че от доказателствата се установява, че вредите са в причинно-следствена връзка с него. Намира, че изводите на съда, които са в противоположния смисъл противоречат на закона и на доказателствата по делото. Намира, че съдът не е обсъдил дали е настъпвала вреда и какъв е бил нейния размер. Навежда доводи за настъпването на твърдените неимуществени вреди и за основателност на предявения иск за тяхното обезщетяване в претендирания размер. Счита, че от заключението по съдебносчетоводната експертиза се е установило, че през процесния период ищцата е получила обезщетение за временна неработоспособност в размер, който е с 2154,49 лв. по-малък от трудовото й възнаграждение. Затова намира, че това е размера на нанесените й имуществени вреди. Намира, че не е оборена презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Навежда, че от доказателствата не се установява тротоарът да е бил ремонтиран продължителен периода от време, нито да е бил в добро състояние. Счита, че показанията на свидетеля, ангажиран от ответника, не кореспондират с останалия доказателствен материал. Сочи, че не се доказва, че за настъпването на вредите е виновен ищеца. Намира за неправилни изводите на районния съд, че не са доказани предпоставките за уважаване на исковата претенция. Жалбоподателката счита, че е установила обстоятелствата, които са в нейна тежест на доказване за основателността на иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Поддържа, че твърденията, които е изложила в исковата молба, са били потвърдени от показанията на Д., Я. и Я., както и от експертните заключения. Счита, че ответника не е доказал твърдените от него обстоятелства, изключващи правата, които се претендират от ищцата. Намира, че ответникът не е доказал, че тротоарът не е бил повреден, нито е установил виновно поведение на ищцата. Поддържа, че доказателство за твърдението й, че тротоарът е бил повреден, е обстоятелството, че на 06.11.2025 г. е извършен ремонт, като именно повредената плочка, в която се е спънала ищцата, е била сменена, а тротоарното пространство около нея е било пренаредено и вече няма подвижни или неравни плочки в този участък от тротоара. Навежда, че районният съд е допуснал нарушение на чл. 172 ГПК като е отказал да кредитира показанията на свид. Д.. Жалбоподателката навежда доводи, поради които счита, че следва да се кредитират показанията на тази свидетелка.

Навежда, че вероятно поради изминалия период от време Д. е заявила, че инцидентът е станал в делничен ден. Сочи, че не е налице невъзможност ищцата след това да се е върнала в магазина при свидетелката и след края на работното време на магазина. Счита, че съдът е нарушил разпоредбата на чл.

235, ал. 2 ГПК. Поддържа, че за нея е обективно невъзможно да представи като доказателство записи от камери на инцидента. Сочи, че не е установявала друго лице, което да е било свидетел на инцидента и че именно затова не е ангажирала и други свидетели по делото. Навежда доводи за необоснованост на съдебното решение. Моли обжалваното решение да се отмени като неправилно и вместо това да се уважат предявените искове. Претендира разноските за двете инстанции.

В срок е постъпил отговор на въззивна жалба на Община *, подаден чрез адв. М. И., в който са наведени доводи за нейната неоснователност и за 2 правилност на първоинстанционното съдебно решение. Въззиваемият намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателката. Излага съображения за обоснованост на решението. Моли да се потвърди съдебното решение.

Претендира разноски.

Жалбата е редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл.

260 и чл. 261 от ГПК и е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Редовен е и постъпилия отговор.

От чл. 273 във вр. с чл. 129, ал. 4 и чл. 130 ГПК следват служебните задължения на въззивният съд да се произнесе по надлежното си сезиране като съд по съществото на правния спор, т. е. по допустимостта на предявените искове и редовността на исковата молба (Красимир Влахов и Таня Градинарова. „Въззивно обжалване на съдебни решения и Определения“, ИК „Труд и право“, София, 2023, стр. 369). Съгласно мотивите на т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС и т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д.

№ 1/2001 г., ОСГК на ВКС, когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той прилага чл. 129, ал. 2 ГПК и дава указания на ищеца да ги отстрани, за да обезпечи постановяването на допустим съдебен акт по съществото на спора, а в случай че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, а производството по делото се прекрати.

С определение № 408 от 06.03.2026 г. по в. гр. д. № 1335/2025 г. на ОС Благоевград беше оставена без движение исковата молба и беше указано на ищцата М. К. Т. да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, като в едноседмичен срок, считано от получаване на препис от определението надлежно индивидуализира спорните материални права, които са предмет на делото, като: 1/ уточни основанията на предявените искове, като заяви дали със своите искове за заплащането на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди претендира деликтни вземания по чл. 49 ЗЗД или деликтни вземания по чл. 50 ЗЗД; 2/ след като уточни дали претендира вземания по чл. 49 ЗЗД или по чл. 50 ЗЗД, надлежно да индивидуализира извъндоговорния източник на правоотношението, като надлежно опише фактите, които да могат да бъдат подведени под съответния състав на деликта, като посочи твърдените от нея обстоятелства, които могат да бъдат субсумирани под елементите на уточнения фактически състав по чл. 49 ЗЗД или по чл. 50 ЗЗД.

Препис от определението е връчен на ищцата на 16.03.2026 г. В изпълнение на указанията тя депозира молба с вх. № 5121/25.03.2026 г., с пощенско клеймо от 23.03.2026 г., към която представи поправена искова молба. Въззивният съд констатира, че по този начин указанията са само частично изпълнени.

Според решение № 50066 от 03.05.2023 г. по гр. д. № 1568/2022 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС петитумът на исковата молба трябва да съдържа посочване в какво се състои направеното от ищеца искане за защита на претендираното материално право и съдействие за осъществяването му, като по този начин се очертават вида и обема на исканата защита и съдействие, от които рамки съдът е обвързан по силата на чл. 6, ал. 2 ГПК. То трябва да е ясно и пълно, 3 както и да е логически свързано и да произтича от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, като в случай на неяснота искането подлежи на разумно тълкуване с оглед на тези твърдения. Всички тези части на исковата молба са взаимосвързани, поради което не е необходимо в петитума на исковата молба да бъде приповтаряно основанието, на което се основава искът. Когато исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК - относимите факти към спора не са посочени или са посочени непълно и са вътрешнопротиворечи, липсва петитум или същият е формулиран неясно, е налице нередовност на същата.

За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл.

127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл.

129, ал. 2 ГПК като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС в исковата молба ищецът следва да индивидуализира спорното материално право чрез основанието и петитума на иска.

Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право, т. е. правопораждащите юридически факти. Спорното право се индивидуализира и чрез неговите субекти /страни по материалното правоотношение/, посочени в основанието на иска. Чрез петитума на исковата молба ищецът конкретизира неговото съдържание /в какво се състои претендираното или отричаното право, исканата правна промяна/ и вида на търсената защита /дали ищецът иска установяване на съществуването или несъществуването на спорното право, или осъждане на ответника, или правна промяна/. При предявяване на осъдителен иск за парично вземане в петитума на исковата молба ищецът сочи и размера на иска.

С процесната искова молба се иска присъждането на обезщетение за имуществени вреди и обезщетение за неимуществени вреди. Затова предмет на делото са две спорни материални права - две облигационни вземания за заплащането на парични суми. Тези вземания са спорните материални права, които следва да бъдат надлежно индивидуализирани в исковата молба съобразно изискванията на съдебната практика.

Съгласно решение № 494 от 15.06.2010 г. по гр. д. № 673/2010 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС и решение № 128 от 17.06.2016 г. по гр. д. № 330/2016 г., Г. К., III г. о. на ВКС за да е налице редовна искова молба в нея следва да са изложени обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си за защита. Когато се твърди, че по силата на някакво правоотношение едно лице дължи пари на друго, обстоятелствата, на които се основава искането, задължително включват източника на правоотношението с всичките му индивидуализиращи белези. Ищецът дължи уточнение дали вземането, чиято защита търси, е елемент от правоотношение, възникнало от договорен или от извъндоговорен източник. При твърдения за липса на договор следва да бъдат описани фактите, които да могат да бъдат подведени под съответния състав на неоснователното обогатяване, деликта или гестията. При изложени твърдения за договорен източник на задължението ищецът не е длъжен да квалифицира 4 договора, но е длъжен да го индивидуализира по време и място на сключването му, субекти и характеризиращи престации.