Определение № 1746 от 11.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1746 гр. София, 10.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500677 по описа за 2024 година Постъпила е молба вх.№16305 от 14.06.2024 г. от ищеца в първоинстанционното производство „Хитачи Енерджи България“ ЕООД чрез пълномощниците му адв.Ф. и адв.И., с която на основание чл.250 ГПК моли съда да допълни определение №844 от 02.04.2024 г., като се произнесе и по предявения установителен иск за признаване в отношенията с ответника, че Договора от 28.01.2020г. не е развален и валидно обвързва страните.

Твърди, че изрично в т.1.1 от подадената допълнителна искова молба от 15.06.2023г. Х. е предявил иск по чл.124,ал.1 ГПК, с който иска да бъде установено в отношенията му с ответника ЕСО, че договора не е развален.

Подробно разяснява правния си интерес от воденето на такъв установителен иск, както и поддържа квалификацията на иска като такава по чл.124,ал.1 ГПК.

Жалбоподателят твърди, че макар в мотивите на определението съдът да излага съображения, че първият иск е установителен за признаване за установено в отношенията на страните, че „същият съставлява валидно обвързващо страните облигационно правоотношение и че не е развален“, то това не е отразено в диспозитива на определението. Затова като е потвърдил определението на СГС в частта, касаеща връщане на исковата молба „за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не е във виновно неизпълнение на договора между страните, даващо основание същият да бъде развален от ответника“, не се е произнесъл по искането на Х. в частта, с която се иска да се признае за установено в отношенията между страните, че договорът не е развален.

Затова моли съда да допълни определението си в горния смисъл, като се произнесе по цялото искане.

1

Препис от молбата е връчен на другата страна – ответникът „Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД, който в законния срок е подал чрез пълномощника си адв.С. писмен отговор, в който излага доводи за неоснователност на искането. Твърди, че в случая е неприложим чл.250 ГПК, а чл.253 ГПК. Моли съдът да остави искането без уважение.

Софийският Апелативен съд, като разгледа подадената молба във връзка със становищата на страните и събраните доказателства, приема следното:

С определение №844 от 02.04.2024 г. по настоящото дело, съдът се е произнесъл по частната жалба на „Хитачи Енерджи България“ ЕООД, с която е бил сезиран, като е отменил обжалваното определение на СГС в частта, с която съдът е върнал исковата молба относно иска за признаване за установено в отношенията на „Хитачи Енерджи България“ ЕООД с „Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД, че начислената в Протокол за неустойка № 110 от 26.10.2022 г. неустойка в размер на 1 819 354.35 лв. е недължима, като е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на допустимите искове по същество.

С това определение е потвърдил първоинстанционния съдебен акт в останалата обжалвана част, касаеща връщане на исковата молба на „ Хитачи Енерджи България“ ЕООД по иска с правно основание чл.124,ал.4 ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не е във виновно неизпълнение на договора между страните, даващо основание същият да бъде развален от ответника.

Видно от мотивите на определението /л.66-67/, съдът се е позовал на константната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 127/29.10.10г. по т.дело № 20/10г. на ВКС, І ТО и Решение № 13 от 30.01.2019 г., постановено по гр.д. № 1806/2018 г. на ВКС, ГК, IV ГО, с които касационната инстанция се е произнесла по допустимостта и правния интерес от водене на установителен иск с предмет установяване валидност на правоотношение, създадено между страните в облигационната връзка, която едностранно е била прекратена от едната страна. В Решение № 127/29.10.10г. е посочено, че установяването на обстоятелството дали ответникът по иска незаконосъобразно е прекратил или развалил договора, не може да бъде предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл.124 ГПК и е недопустимо да се иска установяване съществуването на право по прекратен договор, тъй като на практика съдът санира един прекратен договор, /независимо дали е правилно или неправилно прекратен/, което е недопустимо.

Съдът е изложил мотиви, че неизпълнението по един двустранен договор на една от страните е основание за другата страна да търси обезщетение за неизпълнението /чл.82 и сл. от ЗЗД/, при преценката за наличие на което ще се преценява изправността на страните по договора. В този смисъл е и цитираното от СГС Решение № 13 от 30.01.2019 г., 2 постановено по гр. д. № 1806/2018 г. на ВКС, ГК, IV ГО. Установителен иск за всеки факт, който законът изрично не е въздигнал в предмет на такъв иск, е недопустим, тъй като всеки факт, релевантен за гражданско правоотношение, може да бъде проверен и установен по повод на делото относно това правоотношение. Когато фактът е релевантен за гражданско правоотношение, съдът е длъжен чрез тълкуване на исковата молба и чрез разяснителни въпроси до ищеца да провери дали ищецът цели да установи само факта, или чрез него цели да установи правоотношението, което този факт поражда. В конкретния случай при дадени от съда указания в посочения смисъл, ищецът поддържа, че иска да установи факта, че договорът между страните не е развален , тъй като има интерес да обвърже ответника именно с този факт.

В диспозитива на определението обаче съдът е пропуснал да постанови, че потвърждава обжалваното определение на СГС и в частта, касаеща връщане на исковата молба на „Хитачи Енерджи България“ ЕООД по иска с правно основание чл.124,ал.4 ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че договорът от 28.01.2020г. не е развален и е валидно обвързващ страните по облигационното правоотношение.

Поради това съдът приема, че процесният случай попада в хипотезата на чл.247 ГПК – поправка на очевидна фактическа грешка.

Съдът намира, че за поправката на ОФГ не следва да призовава страните в открито съдебно заседание.

За да се приеме, че е налице очевидна (явна) фактическа грешка, следва да се установи несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на решението. По разбиране на настоящия съдебен състав е налице такова несъответствие.

Очевидна фактическа грешка е налице тогава, когато съдът, след като е обсъдил данните по делото и в мотивите е направил изводи във връзка с правния спор между страните, е пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива на решението тези свои изводи. В този случай съдът е формирал воля в мотивите, но тя не е намерила израз в диспозитива. Докато при непълното решение съдът изобщо не е формирал воля – нито в мотивите, нито в диспозитива по определена част от спора. В този смисъл са Решение №2192 от 28.12.1984 г. на II т.о. на ВКС, Решение №475 от 26.10.2010 г. на II т.о. и др.

Искането за поправка на ОФГ не е ограничено със срок, поради което молбата на „Хитачи Енерджи България“ ЕООД е процесуално допустима, като видно от съобщението за връчване на препис от определението, молбата е подадена в едноседмичен срок от узнаване на определението.

Същата е и основателна.

В конкретния случай очевидната фактическа грешка /ОФГ/ представлява пропуск на съда да се произнесе с отделен диспозитив, потвърждаващ първоинстанционното определение в частта, с която е върната 3 исковата молба по иска с правно основание чл.124,ал.4 ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че договорът от 28.01.2020г. не е развален и е валидно обвързващ страните по облигационното правоотношение.

В мотивите на определение №844 обаче съдът обстойно е изложил мотиви за недопустимост на този иск, споделяйки посочената съдебна практика на ВКС и е направил извод, че обжалваното определение на СГС в тази му обжалвана част е правилно. Но в диспозитива е пропуснал да се произнесе за това. Тази грешка не е резултат на мисловна дейност на съда, тъй като въпросът е коментиран в мотивите на определението. Налице е едно несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на определението. В този смисъл е решение № 3202/29.10.1982 година по гр.д.№ 2762/82 година, II г.о.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в посочения по-горе смисъл в определение №844 от 02.04.2024г.

Мотивиран от горното, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА

ГРЕШКА в определение №844 от 02.04.2024г. по в.т.д.№677/2024г., като в диспозитива, с който се потвърждава определението на СГС от 04.12.2023 г., да се чете и следния диспозитив:

ПОТВЪРЖДАВА определението на СГС и в частта, касаеща връщане на исковата молба на „Хитачи Енерджи България“ ЕООД по иска с правно основание чл.124,ал.4 ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че Договорът от 28.01.2020г. не е развален и е валидно обвързващ страните по облигационното правоотношение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване едноседмичен срок от връчването му на страните. пред

ВКС в

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4