Решение № 822 от 11.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 822 гр. София, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20251100501042 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „168 ЧАСА" ООД – длъжник по изп. дело № 20247830400116 по описа на ЧСИ И.Ч., peг. № 783 на КЧСИ с район на действие – СГС, срещу постановление от 13.12.2024 г. на съдебния изпълнител, с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване, поради прекомерност, на размера на приетото за събиране като разноски на взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнението за разликата над 24 лева, до определение с атакуваното разпореждане 600 лева и за намаляване на таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /ТТРЗЧСИ/

Жалбоподателят застъпва становище, че делото не представлява фактическа и правна сложност, тъй като се касае единствено за образуване изпълнителното дело. Излага, че длъжникът има достатъчно имущество и удовлетворяването на вземането на взискателя е гарантирано, като изрично е изразил готовност за доброволно изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е наложил запори на банковите му сметки и е събрал принудително дължимите суми. Поддържа, че приетия за събиране по делото адвокатски хонорар на взискателя е прекомерен и не съответства на действително положения труд, ограничаващ се само до написване на бланкова молба за образуване на изпълнителното производство, поради което счита, че разноските на взискателя за възнаграждение за адвокатския труд не следва да надвишават сумата от 24 лева, колкото е и таксата за образуване на 1 изпълнителното дело. Изтъква, че по делото не е приложен писмен договор между адвоката и взискателя. Счита, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ не следва да се определя при включване на адвокатското възнаграждение в материалния интерес. Моли адвокатското възнаграждение да се намали до сумата от 24 лева, а таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ да се изчисли съобразно размера на събраното вземане, като в него не се включват разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя.

В становището си взискателят Е.Б.С. счита жалбата за неоснователна, като излага аргументи в тази насока и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител изтъква доводи за неоснователност на жалбата.

Съдът, след извършването на проверка относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, намира за установено следното:

Жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК валиден акт, поради което е процесуално допустима.

От представеното копие на изпълнително дело № 116/2024 г. по описа на ЧСИ И.Ч. се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя Е.Б.С., подадена от адвокат И.Г. - САК, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 16.10.2024 г. от Софийски районен съд по гр. д.

№ 41548/2020 г. по описа на СРС и в.гр.д. № 2537/2022 г. по описа на СГС срещу „168 часа“ ЕООД, което дружество е осъдено да заплати на взискателя сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от публикация в брой 116/16-17.05.2020 г. на вестник „България днес“ и в онлайн изданието на същия вестник от 16.05.2020 г., както и сумата в размер на 315,29 лв. – разноски. С молбата е посочен изпълнителен способ за събиране на вземането – налагане на запор на банкови сметки на длъжника. Към молбата са приложени адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен на 05.11.2024 г. между взискателя и адв.

И.Г., в който е уговорено възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 600 лева, с посочен начин на плащане – в брой.

В поканата за доброволно изпълнение с изх. № 2337/09.11.2024г., връчена на длъжника на 25.11.2024 г., ЧСИ Чолаков е определил разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело в размер на 600 лв. и - такси по ТТР към ЗЧСИ в размер на 374,25 лв., включващи такси по т. 1, 2 бр. по т. 3, по т. 5 и по т. 26 в размер общо на 304,25 лева.

На 09.12.2024 г. по изпълнителното дело е депозирано възражение от длъжника за прекомерност на приетия за събиране размер на адвокатското възнаграждение и неправилно изчисляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. С обжалваното постановление от 13.12.2024 г., съдебният изпълнител е оставил възражението без уважение.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Възражението на жалбоподателя за прекомерност на приетите за събиране в изпълнителното производство разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и за неправилно определяне на пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, е основателно, по следните съображения.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Съгласно т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой – тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Само действително заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване.

В настоящия случай е доказано плащането на адвокатския хонорар чрез представяне на нарочен документ – договор за правна защита и съдействие, сключен на 05.11.2024 г. между взискателя и процесуалния му представител адв. Г. /лист 3 от изп. дело/, който има характер на разписка, доколкото в него е посочено, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. е заплатено в брой, поради което на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Разпоредба на чл. 78, ал. 5 от ГПК се намира в гл. VIII „Такси и разноски” от част I „Общи правила" на ГПК. Предвид систематичното й място в процесуалния закон, разпоредбата е приложима за всички уредени в ГПК производства - исково, обезпечително и изпълнително, доколкото липсват специални разпоредби, които да дерогират приложението на уредените в част I от ГПК общи правила. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима и в изпълнителното производство (в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО).

В конкретния случай, съдът намира, че изпълнителното дело не представлява фактическа и правна сложност, тъй като единствените извършени от пълномощника на взискателя действия са по изготвянето на 3 молбата за образуване на изпълнително производство. Положеният от упълномощения адвокат труд е минималният, следователно и платеното възнаграждение подлежи на намаляване, поради неговата прекомерност, до сумата от 200 лева – минималното, което Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) предвижда като дължимо за образуване на изпълнително дело, независимо от общия размер на събираното вземане, изчислен към датата на образуване на изпълнителното дело, съобразно изискването на чл. 10, т. 1 от Наредбата. В настоящия случай от процесуалния представител на взискателя са били осъществени единствено действия по образуване на изпълнителното дело, но не и други действия, касаещи удовлетворяване на паричното вземане, с оглед на което и възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не се дължи.

При тези съображения настоящият съдебен състав приема, че действията на съдебния изпълнител по атакуваното разпореждане от 13.12.2024 г., с които е отказано намаляването на приетия за събиране адвокатски хонорар, следва да бъдат отменени, а размерът на разноските на взискателя за адвокатското възнаграждение – да се намали до размера на сумата от 200 лева , съгл. чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради липсата на доказателства, че пълномощникът на взискателя е регистриран по ЗДДС, такъв не следва да се начислява върху дължимото се на същия възнаграждение.

Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на начислената такса по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ също са основателни.

Съгласно т. 2 от ТР № 3/2015 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението, може да бъде оспорван от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 т. 7 ГПК. Съгласно т. 26 ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, като авансово заплатените от взискателя такси по изпълнението, не се включват в тази база, тъй като обратното на практика би означавало начисляването на такси върху такси, което е недопустимо. Не се включват и разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателя.

Това следва пряко от забележките към чл.26 ТТРЗЧСИ и по-специално – т.4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя, както и направените от него разноски за адвокат, имат един и същ характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са за сметка на длъжника. Макар тези разноски да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в „паричното вземане“, съобразно което се изчислява таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ. В процесния случай връчената на 4 длъжника на 25.11.2024 г. /лист 11 от изп. дело/ покана за доброволно изпълнение е единственият изходящ от ЧСИ до него документ, в който са определени разноските по изпълнението. Материалният интерес по изпълнителния лист е общия сбор между главницата в размер на 2000 лева и 315,29 лева - съдебни разноски, или общо 2 315,29 лева, от която сума пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане по т. 26 ТТР към ЗЧСИ е 205,23 лв., а с ДДС – 246,28 лв. Заедно с обикновените такси на ЧСИ по т. 1, 3 и 5 от ТТР към ЗЧСИ, в размер на 72 лв. с ДДС, общият сбор на таксите на съдебния изпълнител е в размер на 318,28 лв., а не както посочения в поканата за доброволно изпълнение – 374,25 лв.

Следователно, жалбата следва да бъде уважена, като разноските на взискателя в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение се определят на 200 лева, а пропорционалната такса, дължима на съдебния изпълнител по т. 26 от ТТРЗЧСИ – на 246,28 лева. с включен ДДС, респ. общият сбор на таксите на съдебния изпълнител следва да бъде намален на 318,28 лева.

По разноските:

Искането на взискателя за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е неоснователно, с оглед изхода на делото. Освен това, производството цели осъществяване на съдебен контрол по отношение на действията на съдебния изпълнител и законосъобразното начисляване на разноски по изпълнението и не е в съответствие с изискванията за добросъвестно водене на делото в производството относно разноските, да се генерират допълнителни разноски за страните.