Решение № 949 от 08.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 949 гр. Пловдив, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20245300501765 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.435,ал.2 и сл. от ГПК.

Образувано по жалба на

ЗАД“ДаллБогг:Живот и здраве“АД,ЕИК200299615,гр.София,чрез пълномощника адв.И. Ц. против Постановление № ***г.за разноски,допълнено с Постановление № ***г.,и двете постановени по изп.д.№ ***г.по описа на ЧСИ М.К.,рег.№ ***,район на действие ОС-Пловдив,с които е отказано намаляване размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя и намаляване размера на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ-310,03лв.с ДДС върху присъдения адв.хонорар на взискателя в размер на 6263,90лв.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на постановлението за разноските с довода,че приетите разноски на взискателя за адв.възнаграждение от 6263,90лв.с ДДС са в прекомерен размер.Излагат се доводи,че следва да се приложи нормата на чл.10,т.1 от НМРАВ № 1/04г.,тъй като единствените извършени действия на адвоката на взискателя били свързани с образуване на изп.производство и посочване на способа на изпълнение.Фактическите и правни действия по изп.производство се извършвали от ЧСИ,а в случая такива не били извършвани.Поради това се иска адв.хонорар да бъде определен при условията на чл.10,т.1 от НМРАВ в минималния размер от 200лв.Иска се и преизчисляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ с оглед евентуалното намаляване на размера на адв.възнаграждение.Претендират се разноски и за настоящото производство.

Ответната страна по жалбата-взискателят С. Ж. А.,ЕГН-********** чрез пълномощника си адв.П.К. е изразил становище в писмен отговор за неоснователност на атакувания акт,като се посочва,че разноските са правилно изчислени в минималните размери по НМРАВ.

В писмените си мотиви по чл.436,ал.3 от ГПК съдебният изпълнител също изразява 1 становище за допустимост,но неоснователност на жалбата.

Пловдивският окръжен съд,като взе предвид доводите в жалбата и данните по изпълнителното дело,намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице-длъжник в изпълнителното производство,в срока по чл.436,ал.1 от ГПК,срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по см.на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Изпълнително дело № ***г.по описа на ЧСИ М.К. е образувано по молба на С. Ж.

А.,представлявана от адв.П.К. против ЗАД“ДаллБогг:Живот и здраве“АД въз основа на изп.лист № 42/19.02.2024г.,издаден по т.д.№ 1275/20г.на ОС-Ст.Загора за заплащане на посочените в изпълнителния лист суми.С молбата е направено възлагане на ЧСИ за извършването на действията по чл.18 от ЗЧСИ,както и искане за налагане на запор на вземанията на длъжника по откритите от него сметки в съответните търг.банки.Представени са пълномощно и договор за правна защита и съдействие за адв.П.К. с договорено адв.възнаграждение от 6263,90лв.с ДДС,платимо в брой.

С разпореждането за образуване на изп.производство от 21.02.24г.ЧСИ е присъединило за събиране към изп.дело претендираното адв.възнаграждение в размер на 6263,90лв.,както и дължимите такси и разноски по ТТРЗЧСИ.

На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение за задължението му по изп.дело на 23.02.24г.Посочен е общия размер на задължението 159 189,93лв.,в което е включена сумата от 6263,90лв с ДДС разноски за адв.хонорар и таксите по ТТРЗЧСИ,дължими към 08.03.24г.На датата на издаване на ПДИ-23.02.24г.е наложен запор върху вземането на длъжника по негови сметки в Уникредит Булбанк АД до размера на дължимата по делото сума.

Длъжникът е изпълнил задължението си в срока за доброволно изпълнение,като е превел по сметка на ЧСИ сумата от 159 189,93лв.на 05.03.24г.,(видно от представеното пл.нареждане).

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:

По отношение на адвокатското възнаграждение:

Приетите от съдебният изпълнител разноски на взискателя за адв.възнаграждение са в размер на 6263,90лв.с ДДС.Съгласно представеният ДПЗС възнаграждението на процесуалния представител на взискателя е договорено за „оказване на правна помощ и съдействие,изразяващи се в представителство по изпълнително дело за събиране на присъдено обезщетение“.Т.е. с ДПЗС е договорено възнаграждение както за образуването на изп.дело,така и за процесуално представителство по него.

Съгласно чл.10,ал.1,т.1 и 2 от НМРАВ № 1/04г.,за образуване на изп.дело възнаграждението е в размер на 200лв.,а за действия по воденето му-1/2 от сумата по чл.7,ал.2 от Наредбата.

Според настоящата инстанция на първо място не са налице действия от страна на взискателя по см.на чл.10,т.2 от Наредбата,тъй като взискателят не е извършвал каквито и да било други действия извън подаването на молбата за образуване на изп.дело с посочване на способа на изпълнение,включително действия с цел удовлетворяване на паричното вземане и възлагане по чл.18 от ЗЧСИ.Факта,че с молбата за образуване на изп.производство е посочен изпълнителен способ-налагане на запор върху вземания на длъжника,не означава,че взискателят е извършвал действия с цел удовлетворяване на паричното вземане,или за водене на делото.Той е изпълнил задължението си,вменено му с разпоредбата на чл.426,ал.2 да посочи начина на изпълнението.След като пълномощникът не е извършвал 2 никакви други действия,то и не следва да му се присъждат разноски за това,още повече,че с оглед плащането от длъжника на задължението в срока за доброволно изпълнение,такива действия на пълномощника на взискателя не е било необходимо да бъдат извършвани.

Ето защо на взискателя следва да се присъди възнаграждение единствено по чл.10,т.1 от Наредбата в размер на 200лв.за образуване на изп.дело.Поради горното следва да се отмени обжалвания отказ на ЧСИ да намали размера на разноските за адв.възнаграждение за взискателя и същото следва да се намали на осн.чл.78,ал.5 от ГПК до размера от 200лв.

По отношение на преизчисляването на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ:

Доколкото пропоционалната такса по т.26 от Тарифата в размер на 310,03лв.с ДДС е изчислена върху присъдения адвокатски хонорар от 6263,90лв.с ДДС,то при намаляването на адв.възнаграждение по съразмерност следва да се намали и таксата по т.26 в зависимост от определения размер на адв.възнаграждение.В случая след като адв.възнаграждение се определя в размер от 200лв.,то и пропоционалната такса по т.26,б.“б“ от ТТРЗЧСИ ще е в размер на 36лв.с ДДС,до която сума следва да се намали.

Разноски в производството по обжалване на актове за разноски не се присъждат,поради което не се уважава искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в производството пред ПдОС.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление № ***г.за разноски,допълнено с Постановление № ***г.,постановени по изп.д.№ ***г.по описа на ЧСИ М.К.,рег.№ ***,район на действие ОСПловдив,с които е отказано намаляване размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя и намаляване размера на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ-310,03лв.с ДДС върху присъдения адв.хонорар на взискателя в размер на 6263,90лв.,вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение на адв. П.К.,пълномощник на взискателя С. Ж. А.,ЕГН-********** по изп.д.№ ***г..по описа на ЧСИ М.К.,рег.№ *** поради прекомерност от 6263,90лв.на 200(двеста)лв.

НАМАЛЯВА размера на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ,изчислена върху присъдения адв.хонорар на взискателя, от 310,03лв.с ДДС на 36 (тридесет и шест)лв.с ДДС.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3