Определение № 33408 от 10.08.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33408 гр. София, 10.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20211110128396 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени от Д. Г. С. против Н. Г. П. с ЕГН искове:

- по чл. 30, ал. 1 ЗН - за намаляване на дарение, извършено съвместно от наследодателите на страните Г. П. и М. П.а в полза на ответника - дарение, оформено в нотариален акт № 187, том LLLLXVI, дело № 42515 от 1997г. по описа на нотариална служба при СРС по отношение на двуетажна жилищна сграда и дворното място, в което е изградена, находящи се в кв . **, гр.

София; и възстановяване на запазените части на ищеца от наследството на всеки от двамата наследодатели;

- по чл. 34 ЗС - за делба на п оземлен имот ***, област София (столица), община Столична, с. **, район Кремиковци, п.к. 1755, ул. 15 № 30, вид собств. Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 ш), площ 1425 кв. м, стар номер 383, квартал 29, парцел V, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-57/03.09.2010 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АГКК при съседни имоти с идентификатори:

***,***,

***,

*** и ***, ведно с построените в този имот сгради:

Сграда ***, Сграда ***, Сграда ***,

Сграда *** и Сграда ***.

Твърди се, че с оспореното дарение на ответника е била прехвърлена част от дворно място, а не цялото. Позовава се на обстоятелството, че според нотариалния акт наследодателят Г. П. е дарил на ответника Н. Г. П. недвижим имот, негова индивидуална собственост, представляващ дворно място с площ по скица от 1000 кв.м. , а това място е част от имот с идентификатор ***, който е с площ от 1425 кв.м. Това е основанието, поради което ищецът счита, че дарението не прехвърля на ответника цялото дворно място, а е останала непрехвърлена част в размер на 1

425/1425 идеални части от имота с идентификатор *** .

От името на ответника Н. Г. П. исковете се оспорват с възражения, че :

-ищцата е получила от родителите си сума общо в размер на 34 000 лв., която била изплатена на ищцата в три различни операции, след като се е омъжила: плащане на сума в размер на 20 000 лева, направено от Г. П. на 29.09.2016г.; плащане на сума в размер на 10 000 лева, направено от ответника Н. П. в изпълнение на указания от неговите родители Г. и М. П.и, извършено на 19.12.2014 година. През август 2008 година на ищцата Д. С. са предадени и пари в наличност в размер на 4000 лева от нейните родители;

-родителите са оставили в наследство на страните, в това число и за ищеца други недвижими имоти – 11 бр. ниви, посочени в Отговора.

-Твърди, че считано от датата на дарението ответникът е извършил множество подобрения по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗНасл в къщата и двора, които подобрения се счита, че следва да бъдат приспаднати при изчисленията за определяне на наследствената маса - облагородено е дворното място, направени са засаждения, изградена е ограда около имота, инсталирана е пелетна горелка, монтирани са PVC дограми на къщата, правени са полезни разноски по поддръжка на имота, извършвани са множество ремонти – (стр. 5 от Отговора и уточнителна молба вх.№ 268739/28.09.23 г., л. 255 от делото );

- състоянието на дарения имот към момента на дарението – 1997 г. , е без изброените от ответника след дарението подобрения;

- оспорва обслужващите сгради в дворното място Сграда ***, Сграда ***, Сграда *** и Сграда

*** да са съсобствени между страните. Твърди, че тези сгради не са съществували към момента на дарението през 1997 г., а при евентуалност ответникът твърди, че тези сгради нямат статут на самостоятелни обекти, а са придобити от ответника и неговата съпруга по приращение. На следващо място при евентуалност – възражение за придобиване на второстепенните постройки въз основа на давностно владение продължило повече от 10 години.

- Относно иска за делба – твърди, че с оспореното дарение от наследодателя Г. е било прехвърлено цялото дворно място в с. **, а не идеална част; оспорва наследодателят Г. да е бил запазил 425/1425 ид. ч. от дворното място;- оспорва родителите да са запазили право на собственост върху посочените от ищеца сгради, като твърди, че тези сгради не са съществували към момента на дарението.

- Ответникът заявява претенция при евентуалност (в случай че съдът намери, че запазената част на ищеца е накърнена), съдът да остави дарения 2 имот в собственост на ответника в приложение на чл. 36, ал. 2 ЗНасл, като дареният имот да не се допуска до делба.

От своя страна ищецът Д. Г. С.:

- оспорва възражението в Отговора за придобиване по приращение на второстепенните сгради в имота, както и оспорва същите да са били изградени в имота от ответника и неговата съпруга след дарението. Ищецът твърди, че към момента на дарението второстепенните сгради са били изградени в дворното място;

-Оспорва възражението на ответника за придобиване по давност на второстепенните сгради, като твърди, че същите са били ползвани от родителите на страните до тяхната смърт, а от 2019 г., съответно 2020 г. до датата на исковата молба не изтекъл 10-годишния давностен срок.

- ищецът признава, че в дворното място и къщата съществуват посочените в Отговора подобрения, но твърди, че същите в основния си вид са извършени от наследодателите, в това число както чрез труд, така и чрез парични средства, по-голямата част преди 1997 г., когато е извършено дарението (становище на ищеца на л. 269 от делото);

-Счита, че наследствената маса включва и притежавани само от Г.:

425/1425 кв. м от поземлен имот с индентификатор 223047891.383, както и 1/3 ид. ч. от 12 броя земеделски имоти, посочени в решението на ПК, представено с Отговора;

Относно твърденията на ответника за изплатени й от родителите й парични средства общо в размер на 34 000 лв., ищецът от своя страна:

- признава, че е получила от баща си Г. сума в размер на 20 000 лева с основание на превода „изплащане на дял от имот-къща“, но счита, че това не е дарение. Твърди обаче, че сумата 20 000 лв. е била получена от бащата на страните от продажба на наследствен имот с идентификатор *** на бул. „Ботевградско шосе“, като останалата част от получената сума – в размер на 49 432 лв. са били частично дарени на ответника и частично вложени в подобрения в къщата и двора; Счита, че в наследствената маса следва да бъде включена и дарената от бащата в полза на ответника сума в размер на 20 000 лв. /л. 76 от делото и уточнителна молба на л. 112 от делото/;

- признава, че е получила сума в размер на 10 000 лева с основание на превода „изплащане на дял от имот-къща“, но отбелязва, че този превод не е бил извършен от родителите, а е превод, който изхожда от ответника Н. П.. За този превод също заявява становище, че не представлява дарение. Изяснява произхода на посочените 10 000 лв., като твърди, че паричната сума е част от продажната цена на имот в кв. „Враждебна“, собствен на наследодателя М.

П.а, като този имот първо е бил дарен на ответника през 1993 г., но 3 впоследствие е бил продаден. От получената продажна цена сумата 10 000 лева е била предадена на ищеца по настояване на майката, а ответникът е получил 19 500 лв. Поради това счита, че в наследствената маса следва да бъде включена и дарената от майката на страните М. в полза на ответника сума в размер на 19 500 лв. / л. 76 и уточнителна молба на л. 112 от делото/;

- признава, че е получила сума в размер на 4 000 лева, но твърди, че произходът на тази сума е получено обезщетение от бащата Г. за отчуждена част от наследствен земеделски имот за изграждане на „Автомагистрала Хемус“, като останалата част от полученото обезщетение – в размер на 7 333 лв. са били частично дарени на ответника и частично вложени в подобрения в къщата и двора; Поради това се счита, че в наследствената маса следва да бъде включена и дарената от бащата в полза на ответника сума в размер на 4 000 лв. – но продажбата, съответно отчуждаването и получаването на парични средства от наследодателите само по себе си не доказват, че получените суми са дарени на ответника;

С уточнителната молба от 23.09.2022 г. /л. 112 от делото/ се заявява твърдение, че на ответника са били дарени още и 20 000 лв. от наследодателя М., която сума представлява част от продадени от наследодателя три поземлени имота в кв. Враждебна – с идентификатори ***;

***; ***. Счита, че в наследствената маса следва да бъдат включени стойността на суми от продажба на тези три поземлени имота в кв. Враждебна.

По повод произнасянето по съществото на спора, съдът намира следното:

Съгласно чл. 30. (1) ЗНасл, наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

В исковата молба ищецът твърди, че запазената му част от наследството на двамата наследодатели е накърнена с договора за дарение, оформен в нотариален акт № 187, том LLLLXVI, дело № 42515 от 1997г.

Видно от представения документ на нотариален акт, на 10.12.1997 г. с нотариален акт № 187, том LLLLXVI, дело № 42515 от 1997 година родителите на страните Г. П. и М. П.а са дарили на ответника Н. П. притежаваната от тях в режим на съпружеска имуществена общност двуетажна жилищна сграда, находяща се в кв. „**”-София със застроена върху площ от 81 (осемдесет и един) кв. м. и построена върху дворно място, съставляващо парцел V-383 от квартал 29 по плана на кв. **, състояща се от 4 първи етаж с две стаи, кухня, гардеробно антре, дрешник, баня - тоалетна и входно антре; втори етаж със същите помещения, зимник с две мазета.

Със същия нотариален акт Г. Н. П. дарява на ответника Н. П. недвижим имот, негова индивидуална собственост - дворно място, находящо се в **, представляващо парцел V-383 от квартал 29 по плана на с.

* * с площ 1000 (хиляда) кв. м., върху което построена гореописаната двуетажната жилищна сграда при граници на парцела: път, парцел VI 384 и парцел IV 382.

Видно е, че макар и оформени с общ нотариален акт, извършените дарения са две:

- по отношение на двуетажната жилищна сграда, дарение е извършено съвместно от двамата наследодатели;

- по отношение на дворното място, в което е изградена двуетажната жилищна сграда – дарение е извършено само от наследодателя Г..

Съгласно чл. 31, ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал.

2. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.

Съгласно чл. 31 ЗНасл, даренията недвижимите имоти се остойностяват „според тяхното положение (т.е. фактическо състояние, вида им) по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството“.

Това означава, че на отделно остойностяване подлежат:

- дареният имот – двуетажна къща във вида, в който е съществувала към момента на подаряването (т.е. във вида й към 1997 г.) и по цени към 2019 г., 2020 г. когато е открито наследството на наследодателя Г., съответно наследството на наследодателя М.;

-дареното само от наследодателя Г. дворно място във вида, в който е съществувало към момента на подаряването (т.е. във вида му към 1997 г.) – и по цени към 2019 г., когато е открито наследството на наследодателя Г., Страните не са оспорили заключението на повторната съдебно техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. Д. и което като неоспорено би следвало да се ползва от съда за остойностяване на 5 наследствената маса. Това заключение обаче не съдържа отделна оценка на двуетажната къща (само която е предмет на съвместно дарение от двамата наследодатели), и отделна самостоятелна оценка дворното място, ведно или без останалите изградени в него сгради. Задачата към експертизата за оценка общо на къщата с двора е била поставена от страните и възприета от съда според твърдяното от ищеца в исковата молба съвместно извършено едно дарение с един нотариален акт. При дадената от вещото лице оценка на къщата и двора само в общ размер не е възможно да бъде изчислена наследствената маса на всеки от наследодателите. Както изготвеното от инж.