Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 150 от 30.05.2023, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 258/2023
Вид
Решение № 150
Подписан
30.05.2023
В сила
30.05.2023
Състав
Галатея Ханджиева Милева, Станимир Тодоров Ангелов, Галина Димитрова Жечева

Цитирани разпоредби

  • чл.426 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. гр. Добрич, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20233200500258 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.435 ал.1 от ГПК и е образувано по жалба на М.

Р. Г. от гр.Добрич, чрез упълномощения адвокат, срещу постановление от 11.01.2023г. по изп.д.№20229010400665 на ЧСИ с рег.№901 и район на действие ДОС, с което съдебният изпълнител е намалил размера на адвокатското възнаграждение, платено от взискателя, от 550 лева на 200 лева.

В жалбата е посочено, че взискателят е платил минималното възнаграждение, предвидено за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело, за което е упълномощен адвокатът му.

Минималният размер на платеното възнаграждение изключвал възможността то да бъде преценено като прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото, каквато се очаквала при образуването му, а фактът, че после производството не се развило в цялост, не бил основание за намаляване на възнаграждението. Обемът на извършената от адвоката работа следвало да се преценява, не с оглед броя на молбите, които е подал, а с оглед вида на процесуалните действия, които е поискал и становището, представено по повод възражението на длъжника по чл.78 ал.5 от ГПК. По тези съображения 1 с жалбата се настоява атакуваното постановление на съдебния изпълнител да бъде отменено.

Писмен отговор от насрещната страна „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД – гр.Добрич не е представен.

В мотивите на съдебния изпълнител е застъпено, че жалбата е неоснователна. Посочено е, че длъжникът е погасил изцяло задължението по изпълнителното дело в срока за доброволно изпълнение, при което преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от взискателя, е извършена при съотнасяне на възнаграждението към извършеното от адвоката и свеждащо се до подаване на молба за образуване на изпълнителното производство с посочване на изпълнителен способ.

След като се запозна с делото, съдът намира жалбата за установено следното:

Изпълнително дело №20229010400665 на ЧСИ с рег.№901 и район на действие ДОС е образувано по молба вх.№14184/05.12.2022г. на М. Р. Г. срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД и има за предмет събирането на суми по изпълнителен лист от 03.11.2012г., издаден въз основа на влязло в сила решение по в.гр.д.№235/2021г. на ДОС, съставляващи разноски в заповедното производство – сумата 310.23 лева държавна такса, разноски в първоинстанционното производство – сумата 2 292.44 лева и сумата 295.36 лева възнаграждение на вещо лице.

Молбата на взискателя за образуване на изпълнителното производство е подадена чрез адвокат, като в нея се съдържа и посочване на няколко изпълнителни способа – запор на банкови сметки и движимо имущество, възбрана на недвижими имоти, запор на вземания на длъжника.

Приложено е пълномощно, с което взискателят е упълномощил адвоката за осъществяване на процесуално представителство и защита по изпълнителното дело. Приложен е и договор за правна помощ, видно от който договореното и платено в брой от взискателя на адвоката възнаграждение е в размер на 550 лева.

С изх.№11700/14.12.2022г. съдебният изпълнител изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение на паричните задължения в размер на 2 898.03 лева общо по изпълнителния лист, 550 лева адвокатско възнаграждение, платено от взискателя за изпълнителното дело и 417.51 лева 2 общо сбор на таксите по изпълнителното дело. На 10.01.2023г. по сметката на съдебния изпълнител е постъпила сумата 3 865.54 лева, наредена от длъжника за погасяване на всички задължения по изпълнителното дело.

По-рано, с вх.№14549/15.12.2022г. длъжникът депозирал по изпълнителното дело възражение за прекомерност с искане за намаляване на адвокатското възнаграждение, платено от взискателя по изпълнителното дело.

С постановление от 11.01.2023г. съдебният изпълнител се произнесъл по възражението, като намалил адвокатското възнаграждение, платено от взискателя, на 400 лева. Постановлението е съобщено на взискателя, чрез пълномощника му, на 13.01.2023г.

Жалбата на взискателя срещу постановлението е депозирана при съдебния изпълнител с вх.№859/19.01.2023г., следователно същата е подадена в установения в чл.436 ал.1 от ГПК срок. По своята същност постановлението съставлява отказ на съдебния изпълнител да събере от длъжника пълния поискан от взискателя размер на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство. Следователно жалбата е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, подлежащо на обжалване от взискателя, съобразно чл.435 ал.1 т.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК, приложима и в изпълнителното производство, предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА . Безспорно е, че длъжникът отговаря за сторените от взискателя разноски по изпълнението /с някои изключения, които тук не са налице/. Що се касае до разноските за адвокатско възнаграждение, длъжникът дължи плащането им в удостоверения размер или в намаления в хипотезата на чл.78 ал.5 от ГПК, в която попада настоящият случай.

Адвокатското възнаграждение, платено от взискателя , е за процесуално представителство и защита по изпълнителното дело, но пълномощникът на взискателя единствено е подал молба за образуване на изпълнителното дело.

Действително, в молбата се съдържа посочване на начин за изпълнение, но това е изискване за нейната редовност - чл.426 ал.2 от ГПК. За спазването на изискването за редовност на молбата за образуване на изпълнителното 3 производство не се дължи адвокатско възнаграждение отделно от дължимото за образуването на изпълнителното дело, щом като не е било необходимо да се извършват действия за принудително събиране на дълга. При това развитие на изпълнителното производство уговореното и внесено възнаграждение от 550 лева е прекомерно и не следва да се заплаща от длъжника в пълния му размер, тъй като са извършени само действия по образуване на изпълнителното дело. Верно е, че при сключване на договора за правна защита и съдействие взискателят не би могъл да знае кога и по какъв начин ще бъде удовлетворено вземането му, но уговарянето в този момент на възнаграждение и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на риск на възложителя. Няма пречка възнаграждението да се уговори за адвокатска защита и съдействие само за образуване на изпълнително дело, а в случай, че дългът не бъде погасен доброволно от длъжника и се пристъпи към реално прилагане на един или друг изпълнителен способ за принудително събиране, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на вземането.

Поради изложеното взискателят има право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл.10 т.1 от НВРАВ в размер на 200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл.10 т.2 от Наредбата. Така приетото от съдебния изпълнител е правилно и постановеното от него намаляване по възражение на длъжника по чл.78 ал.5 от ГПК на адвокатското възнаграждение, платено от взискателя, е законосъобразно. Жалбата срещу постановеното намаляване е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Р. Г. от гр.Д., срещу постановление от 11.01.2023г. по изп.д.№20229010400665 на ЧСИ с рег.№901 и район на действие ДОС, с което съдебният изпълнител е намалил размера на адвокатското възнаграждение, платено от взискателя, от 550 лева на 200 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5