Решение № 126 от 02.04.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. П., 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20251230101707 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 26, ал. 1, предл. 3 и предл. 2 ЗЗД.

Ищцата – Д. К. Б., с настоящ адрес в гр. П., ул. „Р.“ № 42, ет. 2, ап. 4, ЕГН **********, твърди, че между нея (като кредитополучател) и „К.“ ЕАД (като кредитодател) е бил сключен Договор за потребителски кредит с № 3177515/10.05.2025 г., за сумата от 6 500 лв. (3 323,40 евро). Заявява, че, в качеството й на клиент/потребител, на същата дата е сключила с ответника Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който последният се е задължил да предостави гаранция на кредитодателя за изпълнението на нейните задължения по кредитната сделка, а тя – да му плати възнаграждение от 4 569,47 лв. (2 336,33 евро). Счита, че договорът за поръчителството е нищожен, защото влиза в колизия с добрите нрави (заради характеристиките му, описани в обстоятелствената част на исковата молба) и заобикаля императивни разпоредби на ЗЗП и на ЗПК (визирани също в исковата молба). Иска нищожността му да бъде прогласена от съда. Претендира съдебни разноски и предлага в полза на адвоката, който й е оказал безплатна правна помощ в настоящото производство, да бъде определено съответно възнаграждение.

Ответникът – „А. Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.

„В.“ № 146, ет. 4, ЕИК ***, оспорва ищцовите претенции, настоява за отхвърлянето им и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага доводи, че оспорваният договор е валиден и не страда от пороците, сочени от ищцата.

1

Съдът приема следното:

1. Принципни положения, имащи значение за решаването на спора:

Недействителността на правните сделки е родово понятие, което обединява всички сделки, имащи недостатък, предвиден в закона, който им пречи да произведат юридическото действие, искано от страните по тях. Нормативната й уредба е с разпоредби от императивен порядък. Нищожността пък е нейната най-тежка форма, доколкото нищожната сделка изначално не поражда ефекта, към който е насочена (вж. по-подробно по тези въпроси проф. В. Таджер, „Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял II“, издателство „Софи-Р“, 2001 г., стр. 454 и сл.).

С оглед диспозитивното начало в исковия граждански процес (чл. 6 във вр. с чл.

124, ал. 1 ГПК), когато е сезиран с иск за обявяване на нищожността на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по релевирания в исковата молба порок (съобр. мотивите към Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/20 г., ОСГТК на ВКС).

В практически аспект е възможно една сделка (или клауза от нея) едновременно да страда от няколко порока, всеки от които да обуславя нищожността й, и всички те да са заявени от ищеца по съдебен път. Тогава ще става въпрос за първоначално обективно съединяване на искове (чл. 210, ал. 1 ГПК), понеже всяко различно основание за нищожност представлява основание на отделен иск (вж. Определение № 494/05.08.2011 г. по ч. гр. д. № 267/11 г., IV г. о. на ВКС). В такава ситуация кумулативното разглеждане на исковете ще е допустимо, ако с уважаването на всеки от тях ще се постигнат различни правни последици за страните (вж. Решение № 245/31.10.2011 г. по гр. д. № 1189/10 г., ІІ г. о. на ВКС). В случай че подобен правен интерес не е обоснован от ищеца, обективното съединяване на исковете за нищожност ще е от евентуален тип, при което уважаването на един от тях (т. е. на едно от изтъкнатите основания) ще изключи необходимостта от произнасянето по останалите (вж. Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/11 г., І т. о. на ВКС). Логиката е, че така ще се постигне резултатът, търсен от ищцовата страна, и съответно няма да съществува правнолегитимен интерес от разглеждането и на другите пороци за нищожност, защото ефектът от съдебното прогласяване на нищожността поначало е еднакъв при всичките й основания (чл. 34, ал. 1 ЗЗД).

Тъй като определянето на основанието на предявения иск и на юридическата квалификация на правата и на възраженията, заявени от страните, е в прерогативите на съда, сезиран със спора (чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК), той разполага и с правомощието да извършва преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, без да е обвързан от изявлението на ищеца в тази връзка (вж. Решение № 527/21.06.2010 г. по гр. д. № 1363/09 г., ІV г. о. на ВКС).

2

2. Фактически и правни изводи по съществото на делото:

С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е отделено за ненуждаещо се от доказване признатото от страните обстоятелство за сключването на процесния договор помежду им.

От съдържанието на договора за кредит, копие от който е приобщено към доказателствения материал, стават ясни и базовите параметри на кредитното облигационно отношение между ищцата и „К.“ ЕАД, а именно:

- главница (кредитна сума) – 6 500 лв. (3 323,40 евро);

- срок на кредита – 24 месеца и крайна падежна дата – 20.05.2027 г.;

- годишен лихвен процент – 49,15 %;

- годишен процент на разходите – 63,21 %;

- обща стойност на всички плащания – 10 427,69 лв. (5 331,59 евро).

Копие на документа, обективиращ гаранционната сделка, също е част от доказателствената съвкупност и от него допълнително се изяснява, че:

- ответното дружество е гарантирало към „К.“ ЕАД изпълнението на задълженията на ищцата, произтичащи от кредитната сделка;

- за тази услуга ищцата следва да заплати на ответника възнаграждение от 4 569,47 лв. (2 336,33 евро);

- плащането на възнаграждението на гаранта може да се прави и към кредитодателя, за което гарантът го овластява.

От справка, извършена от съда, съгласно чл. 23, ал. 6 във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, по партидата на ответника „А. Т.“ ЕООД, на интернет-страницата на Търговския регистър при Агенцията по вписванията, е видно, че неговият едноличен собственик на капитала е другият ответник „К.“ ЕАД.

Изискването правните сделки да съответстват на добрите нрави, за да бъдат валидни, предполага известна еквивалентност на насрещните престации на страните, когато става дума за един двустранен договор. Явното несъответствие в престациите е основание за извода, че добрите нрави са накърнени, което води до нищожност (вж.

Решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/08 г., І г. о. на ВКС, Решение № 615/15.10.2010 г. по гр. д. № 1208/09 г., ІІІ г. о. на ВКС и Определение № 126/27.01.2014 г. по гр. д. № 903/12 г., IV г. о. на ВКС). Иначе казано, когато съществува очевидна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. В този смисъл добрите нрави поставят предел на волята на страните досежно уговарянето на насрещните престации.

Сегашната хипотеза се отнася до потребителски паричен кредит на сравнително висока стойност (6 500 лв. /3 323,40 евро/). Кредитополучателят е физическо лице, встъпващо в тази облигационна обвързаност, с цел задоволяване на лични нужди от парични средства, докато кредитодателят е търговец, който сключва такива договори 3 по занятие (т. е. те са част от професионалната му търговска дейност).

Възнаграждението (4 569,47 лв. /2 336,33 евро/), което кредитополучателят трябва да плати на гаранта за обезпечението на кредита, представлява 70,30 % от кредитната сума. Гаранцията за изпълнението на задълженията на кредитополучателя се предоставя от търговско дружество, което не само е одобрено от кредитодателя, но се явява и такова, което напълно се контролира и управлява от него, като дори той е оправомощен да приема плащанията на възнаграждението на гаранта.

Тези характеристики на договорната връзка между страните, преценени на плоскостта на принципните положения, очертани по-горе, ясно насочват, че атакуваният договор е натоварен с функции, излизащи извън присъщия му ефект да обезпечи покритие на риска от неплащане на задълженията на кредитополучателя, срещу което последният да плати на гаранта разумна цена. Цената, уговорена в тази връзка, не е съизмерима с риска, който носи гарантът, а създава реални предпоставки за неоснователното му обогатяване, както и за такова на кредитодателя. Ето защо се налага и логичната констатация, че така пряко се нарушава принципът на справедливостта, което е в директна колизия с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.

1, предл. 3 ЗЗД.

В обобщение на казаното трябва да се подчертае, че първата от обективно евентуално съединените ищцови претенции за нищожността на оспорвания договор, поради накърняване на добрите нрави, е основателна, поради което не подлежи на разглеждане по същество другата такава, която е ориентирана към идентичен процесуален резултат, но на друго основание – за нищожност на същата сделка, съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, поради заобикалянето на закона.

3. По съдебните разноски:

Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ищцата (чл. 78, ал. 1 ГПК), техният размер е 93,56 евро и включва заплатената държавна такса по делото.

Ищцата е получила безплатна правна помощ (по чл.38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.) в производството пред настоящата инстанция. На адвоката, който я е предоставил – М.

В. М. от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., ул. „П. „О. и К.““ № 3Б, ет. 3, ап. 11, трябва да бъде присъдено възнаграждение (по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.). То е нужно да се фиксира на 180 евро (с включен ДДС от 30 евро). Определянето му е извършено от сегашния съдебен състав на базата на действителната фактическа и правна сложност на делото и при зачитане на принципите постановки, приети в Решението от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 г. на СЕС. Според тълкуването, дадено в този акт на общностния съд, съдилищата от държавите-членки на Европейския съюз не са длъжни да прилагат ограничение от националното законодателство за минимален размер на адвокатските възнаграждения, ако този пример не кореспондира с 4 действителната фактическа и правна сложност на конкретното дело. А преценката на съда в подобна ситуация трябва да се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по съответното дело, неговия предмет, извършените процесуални действия в хода на производството, събраните доказателства, броя на проведените съдебни заседания, като също така не следва да се забравя, че все пак се касае за строго квалифициран труд, полаган от лице с юридическа правоспособност, което носи завишена отговорност за дейността си. Пренасянето на тези критерии в полето на разглеждания казус показва, че горепосоченото адвокатско възнаграждение кореспондира напълно с проблемите, които сегашното дело поставя от фактическа и от правна страна. В хода на съдебното производство е изготвена подробна искова молба, която обаче е ориентирана към доводи за нищожност на процесния договор.

Проведено е само едно открито заседание, в което процесуален представител на ищцата не е взел лично участие. Събрани са единствено писмени доказателства и то в малък обем. Отчетена е и материалната стойност на спора. Разгледаната правна проблематика е с невисок интензитет на сложност, включително по нея има трайно установена съдебна практика.

Изтъкнатото в предходния абзац, съобразно данните от делото, отговаря и на критериите, въведени с актуалния нормативен режим на чл. 38, ал. 2, изр. 2 във вр. с чл. 36, ал. 3 и ал. 4 ЗАдв.

Тъй като адвокатът, на когото се присъжда възнаграждението за безплатната правна помощ, е регистриран по реда на ЗДДС, съобразно представените документи, изходящи от органите на Националната агенция по приходите, в него е включен и дължимият ДДС (вж. Определение № 280/14.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1704/18 г., IV г. о. на ВКС, Определение № 216/19.06.2018 г. по т. д. № 1587/17 г., II т. о. на ВКС и Определение № 429/19.07.2018 г. по ч. т. д. № 1673/18 г., II т. о. на ВКС).

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав