Определение № 2486 от 20.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2486 гр. Варна, 20.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова

Членове:

Елина Пл. Карагьозова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно частно гражданско дело № 20263100500947 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.419, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№3982/16.01.2026г., подадена от Я. Я.

Г., ЕГН **********, срещу Разпореждане №44839/12.12.2025г., постановено по ч.г.д.№12739/2025г. по описа на ВРС, 34 състав, в частта, в която е постановено в полза на заявителя „НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК 203806803, незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 ГПК за суми, представляващи непогасени възнаградителни лихви, произтичащи от Договор за заем №*******г. от 24.06.2022г. с нотариална заверка на подписите рег.№3239 от 24.06.2023г., на Нотариус Р. Г. - К., нотариус в район РС Пловдив с рег.№******* на Нотариалната камара и Договор за заем №1182-ПВ-23.06.2022г. от 23.06.2022г. с нотариална заверка на подписите рег.№3238 от 24.06.2022г., на Нотариус Р. Г. - К., нотариус в район РС Пловдив с рег.№******* на Нотариалната камара.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и се моли същото да бъде отменено. Сочи се, че вземането се основава на два нищожни договора за кредит, сключени с потребител. Изтъква се, че не е изпълнено законовото задължение на кредитора за посочване на общия размер на кредита, на всички разходи по него и на действителния размер на ГПР. Конкретизира се, че посоченият ГПР в размер на 22,24 % не включва „гаранционната вноска“, която представлява разход за заемополучателя, а не част от усвоената сума. Допълва се, че ако посочената вноска се калкулира към ГПР, то същият ще надхвърли 30 %, което води до значително несъответствие с уговореното между страните.

Посочва се, че договорите са нищожни и поради противоречие с добрите нрави, тъй като уговореният годишен лихвен процент от 20 % е изключително 1 висок. Отделно се допълва, че по този начин и съобразно уговорената конструкция, заемополучателят в продължение на пет години заплаща единствено лихва, без да се намалява главницата, а след което е длъжен еднократно да погаси пълния размер на главницата. Сочи се, че това от една страна води до изравняване на размера на възнаградителната лихва с размера на главницата, но и поставя потребителя в пълна невъзможност да погаси главницата в края на срока на договора. Претендират се разноски.

С отговора на частната жалба кредиторът оспорва изцяло същата и настоява да бъде оставена без уважение. Сочи се, че дължимата от съда проверка, обхваща единствено обстоятелствата дали документът, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение, е сред тези изрично посочени в разпоредбата на чл.417 ГПК и дали е редовен от външна страна.

Отделно се конкретизира, че годишният лихвен процент е в допустими размери, фиксиран е за целия срок на договора, а ГПР в размер на 22,24 % е правилно калкулиран и не включва други разходи, освен възнаградителната лихва. Обобщава се, че посочените договори са в писмена форма, съдържат всички необходими реквизити, а така наречената „гаранционна вноска“ се връща на заемополучателя след изтичане на 12 месеца от сключване на договора. Изтъква се, че гаранционната вноска има обезпечителна функция и не създава дисбаланс в правата и задълженията на страните и не представлява разход по кредита. Претендират се разноски.

Съдът, след като се запозна с доводите и възраженията на страните и с материалите по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.419, ал.1 ГПК, заедно с възражение по чл.414 ГПК. Обжалваното разпореждане е връчено на 18.12.2025г. на жалбоподателя, а жалбата е подадена на 16.01.2026г., от страна с правен интерес и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуална допустима.

По фактите:

Вземането, заявено от кредитора „НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК 203806803, произтича от Договор за заем №*******г. от 24.06.2022г. с нотариална заверка на подписите рег.№3239 от 24.06.2023г., на Нотариус Р. Г. К., нотариус в район РС Пловдив с рег.№******* на Нотариалната камара и Договор за заем №*******г. от 23.06.2022г. с нотариална заверка на подписите рег.№3238 от 24.06.2022г., на Нотариус Р. Г. - К., нотариус в район РС Пловдив с рег.№******* на Нотариалната камара.

В полза на заявителя са издадени Заповед за изпълнение №4238/12.12.2025г. и изпълнителен лист за следните суми:

- 5666,70 лева, представляваща непогасена възнаградителна лихва, начислена върху главницата от 34 000 лева за периода 25.01.2024г. – 24.11.2025г. и дължима по падежирали вноски в периода 25.01.2025г. – 24.11.2025г. по договор за заем №*******г. от 24.06.2022г. с нотариална заверка на подписите рег.№3239 от 24.06.2023г., на Нотариус Р. Г. - К., 2 нотариус в район РС Пловдив с рег.№******* на Нотариалната камара;

- 600,03 лева, представляваща непогасена възнаградителна лихва, начислена върху главницата от 4 000 лева за периода 25.02.2024г. - 24.11.2025г. и дължима по падежирали вноски в периода 24.03.2025г. – 24.11.2025г. по договор за заем №*******г. от 23.06.2022г. с нотариална заверка на подписите рег.№3238 от 24.06.2022г., на Нотариус Р. Г. - К., нотариус в район РС Пловдив с рег.№******* на Нотариалната камарa;

- 906,53 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 106,53 лева и адвокатско възнаграждение от 800 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

От представените със заявлението договори за заем №*******г. от 24.06.2022г. и №*******г. от 23.06.2022г. се установява, че по силата на същите е уговорено на заемополучателя да бъде предоставена заемна сума в размер на 34 000 лева по първия договор и 4 000 лева по втория договор, с краен срок на връщане на заемите до 24.06.2027г.

В §2, §3 и §4 от предварителната информация на посочените договори е посочено, че същите се сключват, при условие, че заемополучателят заплати на заемодателя гаранционна вноска, представляваща сума в размер на 20 % от стойността на заемните суми, която служи да обезпечи изплащането на кредита и лихвите по него през първите дванадесет месеца на договора, която вноска не представлява предплатена лихва. В случай, че заемополучателят не изпълни задълженията си за заплащане на гаранционната вноска, в срок от 5 дни, считано от дата на подписване на договора, е предвидено, че договорът се прекратява автоматично, като заемополучателят дължи на заемодателя, всички произтичащи от договора – лихви, такси и неустойки, ведно с предоставената заемна сума.

В чл.1.2, раздел I „Предмет на договора“ на всеки един от договорите отново е предвидено, че заемът се предоставя само при условие, че заемополучателят заплати гаранционната вноска в размер на 20 % от заемната сума в срок от пет дни от подписването на договора. В точка 1 на цитираната клауза е уточнено, че вноската служи на заемодателя за прихващане на лихви, неустойки, наказателни лихви, такси и такива за заличаване на ипотека и други в изброената последователност.

В чл.2.2, б. „ж“ е посочено, че фиксираният годишен лихвен процент по заема е в размер на 20 %, а съгласно чл.2.2, б, „м“ годишният процент на разходите е в размер на 22,24 %, в който се включва договорената лихва. В табличен вид в чл.2.23 - Данни за кредита съгласно, изискванията на чл.24 ЗКНИП, е посочено, че ГПР е 20 %, а фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 22,24 %, както и че сключването на застраховка е задължително условие.

Получените от заемополучателя суми са обезпечени с ипотека. А според чл.4.1 от договора от 24.06.2022г. е предвидено поетапно превеждане на уговорената заемна сума, а именно:

3

- по банкова сметка на заемополучателя да бъдат преведени 6800 лева (равняваща се на размера на уговорената гаранционна вноска) в тридневен срок от вписване в Агенцията по вписванията на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, по отношение недвижимия имот, предмет на обезпечението.

- по банкова сметка на заемополучателя да бъдат преведени 27 200 лева в срок от три работни дни, считано от датата на вписване на договорната ипотека върху недвижимия имот и от датата на постъпване на банковата сметка на заемодателя на гаранционната вноска, дължима от заемополучателя.

Отделно изрично е посочено, че с подписване на договора, заемополучателят декларира, че с получаване на първата сума по банковата му сметка, ще се счита, че същият е получил изцяло заемната сума.

С Разпореждане №44839/12.12.2025г., постановено по ч.г.д.

№12739/2025г. по описа на ВРС, 34 състав, е постановено в полза на заявителя „НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК 203806803, незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК за суми, представляващи възнаградителна лихва, произтичащи от посочените по-горе два договора за заем.

По правото:

Съдът намира, че документът, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение, е редовен от външна страна и удостоверява подлежащи на изпълнение парични вземания срещу длъжника. Представените договори за заем са с нотариална заверка на подписите, положени от длъжника и от представителя на кредитора.

На следващо място, съгласно §13, т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите, предоставените заеми представляват „финансова услуга“.

Заемополучателят има качеството потребител по смисъла на разпоредбата на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, съгласно която потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Така е и в настоящата хипотеза.

Вярно, че съдът разглеждащ установителната претенция ще се произнесе за въпросите, касаещи недействителност на договора за кредит или на отделни негови клаузи, но трябва да се посочи, че в заповедното производство съдът е обвързан да извърши преценка дали в представения договор е налице уговорка във вреда на потребителя и при положителен отговор е длъжен да отмени допуснатото незабавно изпълнение, както е посочено и в разпоредбата на чл.419, ал.3 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.419, ал.3 ГПК, съдът отменя разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение, когато не са налице предпоставките на чл.418, ал.2, изречение първо и ал.3 ГПК, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В настоящия случай, както бе посочено договорите за заем са сключени 4 с потребител, поради което и съдът дължи проверка дали в същите са налице уговорки във вреда на потребителя. Разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП предвижда, че неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Законът предвижда още, че неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.

Отделно бе установено, че поетите от заемополучателя парични задължения са обезпечени с ипотека, поради което и освен разпоредбите на ЗЗП, следва да бъдат съобразни и тези на Закон за кредитите за недвижими имоти на потребителите (ЗКНИП).

Съгласно чл.24, ал.1, т.9 ЗКНИП в договорите за кредит следва ясно да е посочен годишният процент на разходите по кредита заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя. Според разпоредбите на чл.29, ал.1 - 4 ЗКНИМ разходите по кредита изразяват общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент, изчислен на годишна база от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по формула, като в него се включват и разходите за откриване и поддържане на конкретна сметка, разходите за използване на платежни средства за плащанията, свързани както с погасяването, така и с усвояването на кредита по тази сметка, и други разходи, свързани с платежни операции. Според дефиницията дадена в §1, т.17 „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за кредит за недвижим имот, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии, в случаите, когато сключването на договора за допълнителна услуга е задължително условие за получаване на кредита или за получаване на кредита при предлаганите условия. Общият разход по кредита за потребителя включва и разходите за извършване на оценка на недвижим имот, когато такава оценка е необходима за получаване на кредита. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси, както и таксите за вписване при прехвърлянето на собствеността на недвижим имот и разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит.“