Определение № 350 от 09.03.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 350 гр. Велико Търново, 09.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА М.А като разгледа докладваното от ЛЮБКА М.А Въззивно частно гражданско дело № 20254100500109 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.413 ал.2 вр. чл.278 ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК 203508899, чрез пълномощник ЮК С. С., против Разпореждане №6538/27.12.2024г., постановено по Ч.гр.д.

№4291/2024г. по описа на РС – Велико Търново, с което е отхвърлено изцяло на основание чл.411 ал.2 т.2 и т.3 ГПК подаденото заявление от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1463, бул. „Витоша“ № 14б, сграда А, Бизнес център „България“, представлявана от изпълнителния директор Ива Михайлова Шаламанова за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Г. М. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Полски Тръмбеш, ул. „Бачо Киро” № 1А, за сумата от:

348,87 лв. (триста четиридесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки), от които: 316,32 лв. (триста и шестнадесет лева и тридесет и две стотинки) – главница; 4,84 лв. (четири лева и осемдесет и четири стотинки) – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 12,02 лв. (дванадесет лева и две стотинки) – Договорна лихва от 11.04.2024 г. до 10.06.2024 г.; 15,24 лв. (петнадесет лева и двадесет и четири стотинки) – законна лихва за забава по Договора за кредит от 11.05.2024 г. до 05.11.2024 г.; 0,44лв. ( четиридесет и четири стотинки) – законна лихва за периода от 11.05.2024 г. до 05.11.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението (26.11.2024г.) до окончателното изплащане на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛНО, като са изложени оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че първостепенният съд неправилно е възприел и е направил изводи, че възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство е нищожно поради неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Сочи се, че неправилен е извода на РС за вида услуга, предоставяна от „Ай Тръст“ ЕООД. Излага се, че възнаграждението за 1 поръчителство е насрещната престация за дружеството – частен жалбоподател, дължима въз основа на поетия от него ангажимент за обезпечаване на задълженията на длъжника по Договора за кредит. Сочи се, че е налице доброволен и самостоятелен избор на длъжника да ползва услугата на Ай Тръст, както и че предоставянето на обезпечение не е задължително условие за сключване на договора за кредит и за длъжника няма санкция /неустойка или по голям приложим размер на лихва/, ако избере необезпечен кредит. Твърди се, че в случая клаузите на ДПК са индивидуално уговорени. Моли съда, да постанови определение, с което отмени изцяло обжалваното Разпореждане, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло подаденото заявление по чл.410 ГПК, ведно с присъждане в пълен размер на направените съдебни разноски в заповедното производство. В условията на евентуалност, в случай, че съда счете, че ДПК е недействителен на основание чл.22 ЗПК, моли в полза на заявителя /частен жалбоподател/ да бъде присъдена чистата стойност на кредита – 316,32лв. главница на основание чл.23 ЗПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване на задължението.

Претендира направените в настоящото производство съдебни разноски за внесена ДТ.

На основание чл.413 ал.2 ГПК, препис от частната жалба не се представя за връчване.

Съдът, след като разгледа частната жалба, предмет на делото, както и данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по ч.гр.д.№4291/2024г. по описа на РС – Велико Търново е образувано по подадено заявление по чл.410 ГПК от „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК 203508899, чрез ЮК С. С., против Г. М. К., с ЕГН **********, за издаване против длъжника на заповед по чл.410 ГПК за сума в общ размер от 348,87лв., от които: главница в размер на 316,32лв. и 4,84лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сумата от 12,02лв. – дължима договорна, възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит за периода от 11.04.2024г. до 10.06.2024г., сумата от 15,24лв. – дължима законна лихва за забава по Договора за кредит за периода от 11.05.2024г. до 05.11.2024г., сумата от 0,44лв. – дължима законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство за периода от 11.05.2024г. до 05.11.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 26.11.2024г. до окончателното изплащане на сумата, което парично вземане на заявителя е за неизпълнено парично задължение, произтичащо от Договор за кредит №2736817, сключен на 06.03.2023г., между „Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК 175330437 /“Заемодател“ или „Кредисимо“/, от една страна, и Г. М. К., с ЕГН ********** /“Длъжник“/, от друга страна, за сумата в размер на 1407,57лв. главница, обезпечен чрез сключен на 06.03.2023г. Договор за предоставяне на поръчителство между заявителя „Ай Тръст“ ЕООД /“Поръчител“ или „Ай Тръст“/, от една страна, и Г. М. К., с ЕГН ********** /потребител/, от друга страна.

За да отхвърли изцяло заявлението по чл.410 ГПК, първоинстанционният съд е приел, че по отношение на претендираното със заявлението по чл.410 ГПК парично вземане за неплатено възнаграждение за предоставяне на поръчителство и произтичащото от него акцесорно вземане за законна лихва за забава по Договора за предоставяне на 2 поръчителство, искането се основава на неравноправни клаузи, респ. на такива, които противоречат на закона и/или добрите нрави, което съставлява основание по чл.411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК за отказ от издаване на заповед за изпълнение по отношение на тези вземания. За да отхвърли заявлението по чл.410 ГПК изцяло РС е приел и неравноправност на клаузата в ДПК за уговорения ГПР, т.к. в главницата по договора за заем като условие по него се включват допълнително и уговорените в противоречие със закона суми за възнаграждение за предоставяне на поръчителство.

Обжалваното Разпореждане №6538/27.12.2024г. по Ч.гр.д.№4291/2024г. по описа на РС – Велико Търново е връчено на заявителя на 09.01.2025г., настоящата частна жалба е подадена чрез ССЕВ на 16.01.2025г., т.е. в рамките на едноседмичният преклузивен срок за обжалване.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна - заявител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивният срок за обжалване, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.

Съгласно чл.411 ал.2 ГПК, съдът разглежда заявлението в закрито заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато: чл.411 ал.2 т.2 ГПК - искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, и чл.411 ал.2 т.3 ГПК – искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В случая, процесният договор за потребителски кредит №2736817/06.03.2023г., от който произтича вземането, е сключен при действието на Закон за потребителския кредит /обн., ДВ, бр.18/05.03.2010г./, поради което съдът е задължен служебно да следи за спазването на неговите разпоредби и да извърши преценка за валидност на договора, от който произтича претендираното вземане. Съгласно договора за потребителски кредит, потребителят получава приоритетно обслужване по оценка на своята кредитоспособност и одобряване на заявлението в случай, че предостави обезпечение, като са уговорени възможните им видове - предоставяне на банкова гаранция съгласно ОУ или чрез поръчителство на одобрено от "Кредисимо" ЕАД лице, като при избрано обезпечение срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя е 24 часа, а при липса на обезпечение срокът е 14 дни. В случая кредитополучателят Г. М. К. е избрал опция за сключване на процесния договор за потребителски кредит с предоставяне на обезпечение чрез поръчителство на избраното от кредитора лице. Така, на датата на сключване на процесния договор за потребителски кредит №2736817 - 06.03.2023г., са сключени два взаимосвързани договора - договор за поръчителство между "Кредисимо" ЕАД и "Ай Тръст" ЕООД и Договор за предоставяне на поръчителство между "Ай тръст" ЕООД и Г. М. К.. Съгласно чл.8, ал.1 от Договор за предоставяне на поръчителство от 06.03.2023г., с Приложение № 1 към него е уговорено възнаграждение за поръчителя - заявител "Ай тръст" ЕООД в размер на 1372,14 лв., дължимо от потребителя за целия период на действие на процесния договор 3 за кредит, като същото е уредено като платимо на 15 месечни вноски, платими на падежите по договора за кредит, като съгласно чл.8, ал.4 от същия, длъжникът може да заплати възнаграждението по банкова сметка на поръчителя или по банкова сметка на "Кредисимо" АД, а в чл.8, ал.5 е уредено, че "Кредисимо" ЕАД е овластено да получава изпълнение вместо "Ай Тръст" ЕООД на задължението по договора.

От извършена от съда служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД, считано от 23.04.2015г. е "Кредисимо" АД /понастоящем ЕАД/, с ЕИК 175330437.

С оглед изложеното и като взе предвид взаимната обусловеност между одобрението от кредитора "Кредисимо" ЕАД на заявлението на кредитополучателя и сключването на договор за потребителски кредит, както и предоставянето на поръчителство от свързаното с кредитора лице "Ай Тръст" ЕООД, съдът приема, че макар и да са възникнали отделни договорни правоотношения, то в случая е налице конструкция, водеща до заобикаляне на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10, вр. § 1, т.10 ДР ЗПК. Уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход, свързан с договора за кредит (т.нар. косвен разход), който трябва да бъде включен в ГПР. В тази връзка, неоснователно се явява наведеното в частната жалба твърдение, че предоставянето на обезпечение не било задължително условие за сключването на договора за потребителски кредит. В случая, сключването на трите договора в един и същи ден, при задължително условие поръчителят да бъде одобрено от кредитора лице, както и наличието на свързаност между последните, води до обратния извод, като съдът намира, че уговорката за плащане на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява прикрита печалба - възнаграждение за кредитора по основния договор за потребителски кредит. При тази съвкупност от установени по делото обстоятелства се налага еднозначният извод, че възнаграждението за поръчител е следвало да бъде включено в ГПР. Очевидно обаче това не е сторено, а в ГПР е включен само размерът на възнаградителната лихва, видно от съдържанието на договора, като по този начин се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща размера на ГПР. Липсата на този разход при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК и до прилагане на последиците по чл.23 ЗПК. В тази връзка, съдът съобрази разясненията, дадени от СЕС в Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22, в което е прието, че за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на ГПР да се включат всички разходи по чл. 3, буква "ж" от Директива 2008/48/ЕО, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Предвид същественото значение, което посочването на ГПР в договор за кредит има за потребителя, СЕС e постановил, че националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване или невярно посочване на ГПР предоставеният 4 кредит се счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на потребителя на предоставената в заем главница.