Решение № 35 от 27.01.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Блага Иванова

Красимира Медарова при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора М. Гр. Колев като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200724 по описа за 2024 година Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура-гр. Благоевград срещу въззивна присъда на Окръжен съд-гр. Благоевград, № 29/ 12.06.2024 г., постановена по в.н.о.х.д. № 521/2024 г.

В протеста се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и се прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд с цел отстраняване допуснатите от въззивния съд нарушения на материалния закон.

В писмено допълнение към протеста, постъпило по реда на чл.351, ал.4 от НПК прокурорът от окръжната прокуратура излага съображения за неправилно тълкуване от въззивната инстанция на доказателствената съвкупност по делото, което е довело до неправилен правен извод за оправдаване на подсъдимата, поради несъставомерност на деянието. Сочи, че съдът неправилно се е позовал на резултата от кръвната проба на подсъдимата, получен при повторното й изследване, като счита, че разпоредбата на чл. 27, ал.3 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и / или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредба № 1/2017 г./ не съдържа императивно изискване за използване именно на този повторен резултат, както и че 1 експертното изследване не е задължително за съда, който при несъгласие със специалните знания на вещите лица е длъжен да се мотивира. Позовава се на устните разяснения на експертите при изслушване на заключението относно летливия характер на алкохола, който е изследван и на възможността с изтеклия период от време до повторното изследване част от него да се е изпарила, с което е намалена и концентрацията му в кръвната проба, взета от подсъдимата.

По изложените съображения счита, че въззивният съд неправилно се е позовал на повторното кръвно изследване, за да обоснове несъставомерност на деянието, като е следвало да съобрази периода на извършването му и да кредитира първият резултат от кръвната проба на П., който е максимално обективен и кореспондира с показанията на техническото средство, с което е била изпробвана по време на проверката от пътните полицаи.

В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП не поддържа протеста, като счита, че въззивната присъда е правилна и законосъобразна и следва да се остави в сила. Намира, че въззивният съд е извършил правилна правна оценка на доказателствата по делото и с оглед установения в Наредба № 1/2017 г. ред е приел, че деянието на подсъдимата е несъставомерно по инкриминирания законов текст по чл. 343б, ал.1 от НК. Счита въззивната присъда за аргументирана и надлежно мотивирана чрез правилен прочит на наличните по делото доказателства.

Подсъдимата П. редовно призована за съдебното заседание пред ВКС не се явява и не се представлява. Не се явява и упълномощеният й защитник адв. С., редовно уведомен.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационния протест основания и като съобрази доводите на прокурора от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Въззивното производство по делото, в което е постановена протестираната присъда е второ по ред, след като с решение на ОС-Благоевград № 64/15.03.2025 г., постановено по в.н.о.х.д.

№ 916/2022 г. е отменена първоинстанционната оправдателна присъда №5/21.03.2022 г. на Районен съд – гр. Разлог и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

С отменената присъда №5/21.03.2021 г. на Районен съд – гр. Разлог по н.о.х.д. № 446/2021 г. подсъдимата Н. Ж. П. е била призната за невиновна в това, че на 12.12.2020 г., около 03.00 часа в гр./населено място/ по ул. „Цар Симеон“ в района на хотел /наименование/ е управлявала моторно превозно средство /МПС/, лек автомобил „Форд Ф.“, с рег. № /№/ концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,29 на хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за химическа експертиза № 380/15.12.2020 г. на СНТЛ при ОД на МВР гр. Благоевград, поради което и на осн. чл. 304 от НПК е оправдана по предявеното й обвинение за престъпление по 343б, ал.1 от НК, като извършеното от подсъдимата деяние е квалифицирано като административно нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от 2

ЗДвП и на осн. чл. 305, ал.6, вр. чл. 301, ал.4 от НПК, вр. чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП са й наложени административни наказания глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Със същата присъда, на осн. чл.59, ал.4 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимата е била лишена от правото да управлява МПС по административен ред, съгл.

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 12.12.2020 г., считано от същата дата.

С присъдата съдът е осъдил подсъдимата П. да заплати направените по делото разноски, на осн. чл.189, ал.3 от НПК.

При новото разглеждане на делото пред районния съд е постановена нова осъдителна присъда №11/10.04.2024 г. по описа на РС - Разлог, с която подсъдимата П. е била призната за виновна в извършване на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК и й е било наложено наказание от четири месеца лишаване от свода, изтърпяването на което е отложено на осн. чл. 66, ал.1 от НК с три-годишен изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила.

На осн. чл. 343г от НК подсъдимата е била лишена от право да управлява МПС за срок от една година, като на осн. чл. 59, ал.4 от НК е приспаднато времето през което е била лишена от това право по административен ред и на осн. чл. 189, ал.3 от НК е осъдена да заплати разноските по делото.

С нова въззивна присъда на Окръжен съд-гр. Благоевград, № 29/ 12.06.2024 г., постановена по в.н.о.х.д. № 521/2024 г. присъдата на РС-Разлог е била отменена и вместо това е постановена нова присъда, с която подсъдимата е оправдана по обвинението по чл. 343б от НК и на осн. чл. 305, ал.6, вр. чл. 301, ал.4 от НПК, вр. чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП и е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Със същата присъда, на осн. чл.59, ал.4 от НК е приспаднато административното наказание лишаване от право за управление на МПС.

Настоящото касационно производство се движи по протеста на прокурора срещу втората въззивна присъда на Окръжен съд - гр. Благоевград.

Касационният протест е подаден в законовия срок по чл.350, ал.1 от НПК и от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане, като разгледан по същество се явява неоснователен.

В касационният протест се навежда изрично касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК, но изложените в подкрепа на същото аргументи сочат на касационния довод по чл.

348, ал.1, т.2 от НПК, тъй като се оспорва доказателствената дейност на въззивния съд по оценката на доказателствата и средствата за тяхната проверка, в това число и използваните от съда специални знания, обективирани в заключенията на основната химическа и комплексната съдебномедицинска и химическа експертиза.

Основният довод в касационния протест се състои в неправилното кредитиране на протокола за химическо изследване, което е изследвало повторно контролната кръвната 3 проба на подсъдимата за концентрация на алкохол, което изследване е по искане на подсъдимата, в упражнение на правата й по чл. 27, ал.3 от Наредба 1/2017 г. и комплексното заключение, което базирано на същото изследване.

В разпоредбата на чл.27, ал.3 от Наредбата е закрепено правото на изследваното лице в 7-мо дневен срок от връчване на наказателното постановление да поиска повторно изследване на кръвната му проба, което може да се упражни в предвидения срок за съхранение на иззетите проби, който съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.4 от същата наредба е не по-малък от три месеца за изследване на алкохол в кръвта. Предвиденият в чл. 27, ал.3 от Наредбата срок не е преклузивен, тъй като повторното изследване е допустимо да се извърши до изтичане на законовите срокове за съхранение на пробите.

В настоящият казус подсъдимата е направила искане за повторно изследване на кръвната й проба в 7-мо дневния срок по чл. 27, ал.3 от Наредбата, като изследването е направено в рамките на срока от три месеца / 40 дни след вземането на пробата/ за съхранение по чл. 26, ал.4 от същата Наредба.

Въззивният съд се е позовал на резултата от повторното химическо изследване на кръвната проба на подсъдимата, съгласно който количеството етилов алкохол е било 1,1 промила на хиляда и е приел за установено от фактическа страна, че подсъдимата е управлявала автомобила на процесната дата с концентрация под 1,2 на хиляда, което от правна страна изключва наказателната й отговорност за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.

В протеста на прокурора се възразява срещу кредитирането на заключението на втората комплексна експертиза по аргумент от устните разяснения на експертите, които са я изготвили, съгласно които установеният резултат от контролното изследване на алкохолната концентрация е с по-нисък процент от получения при първото химическо изследване, поради летливия характер на алкохола, който вероятно се е изпарил частично при второто отваряне на кръвната проба с цел повторното й изследване.

Възражението е неоснователно. В експертизата изрично е посочено, че опаковката на пробата не е била нарушена и условията за съхранението й, въведени в чл. 26, ал.4 от Наредбата са били спазени, при което установената при изследването концентрация на алкохол в кръвната проба обективно е била 1,1 промила на хиляда. Вещите лица са дали заключение, че установения резултат е получен при спазване на изискванията на Наредба № 1/2017 г. за изследване на контролна кръвна проба за концентрация на алкохол и поддържат заключението за установената стойност. На въпроса за разликата между основното и повторното изследване са посочили, че вероятно това се дължи на летливостта на алкохола, който е възможно да се е изпарил при отварянето на пробата.

Правилно въззивният съд се е позовал на протокола от контролното химическо изследване, предмет на комплексната съдебномедицинска и химическа експертиза и установената в същата концентрация на алкохол в кръвната проба на подсъдимата, тъй като химическото изследване е било законосъобразно извършено по предвидения в Наредбата ред.

Елемент от фактическия състав на деянието по чл. 343б, ал.1 от НК е алкохолната 4 концентрация на водача да е установена по надлежния ред, който е установен в Наредба №1/2017 г. Редът за провеждане на кръвните изследвания с цел установяване на алкохолната концентрация на водачите на моторни превозни средства е закрепен в Наредба № 1/2017 г./ чл.1, ал.1 от същата Наредба/. Съгласно текста на чл.15, ал.1 от Наредбата при медицинското изследване на водача се вземат две кръвни проби, в предназначени за целта вакуумни епруветки, всяка с обем не по-малък от 4 мл. В чл. 17 от същата Наредба е нормативно уреден редът за вземане на пробите от кръв, а именно със затворена система във вакуумни епруветки, съдържащи натриев флуорид /стабилизатор/ и антикоагулант. Съхранението на пробите от вземането до изпращането им в лабораторията е при температура от +4 до +8 градуса по Целзий. Предвиденият в Наредбата ред за изследване /чл.21/ включва проверка на една от двете взети проби, като втората се съхранява като контролна при необходимост от повторен анализ. В чл. 26, ал.5 от същата изрично е посочено, че при възлагане на повторен анализ се изследва контролната кръвна проба.