Решение № 275 от 28.05.2026, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Гражданско дело 1346/2025
- Вид
- Решение № 275
- Подписан
- 28.05.2026
- Състав
- Владислав Емирски
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 211 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 342 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17 · Семеен кодекс
- чл. 21 - чл. 23 · Семеен кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 21, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 21, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 21, ал. 4 · Семеен кодекс
- чл. 22 · Семеен кодекс
- чл. 23 · Семеен кодекс
- чл. 28 · Семеен кодекс
- чл. 29, ал. 3 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
*****5 гр. Кърджали, 28.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20255140101346 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 34 от ЗС във вр. с чл. 341 и сл. от ГПК от С. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес ****** чрез адв. Д. Е.
И.-САК срещу Х. С. Е., ЕГН ****** с постоянен адрес ***** за делба на придобит по време на брака им в режим на СИО, прекратен с Решение ***** постановено от ***** семеен съд гр. И влязло в законна сила на *****, което решение е признато с Решение ***** на О.Д., недвижим имот апартамент ***** представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на **** одобрени със Заповед ***** на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на четвърти етаж на сграда с идентификатор ********** с адрес на сградата: *****, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *****, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; със застроена площ 67,33 /шестдесет и седем цяло и тридесет и три стотни/ кв.м, състоящ се от дневна, две спални, баня-тоалетна, антре и тераса, брой нива на обекта: 1 /едно/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** под обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, ведно с принадлежащото му складово помещение ***** със застроена площ 2,66 кв.м, при граници и съседи на складовото помещение: горе - ***** изток - складово помещение № *****, ведно с припадащите се 2,772% идеални части от общите части на сградата в размер на 9,20 кв.м., ведно със съответното право на строеж и ведно с припадащите се 2,506% идеални части в размер на 33,70 кв. метра от поземлен имот с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***** на Изпълнителен директор на АГКК, целият с площ 1345 кв. м, 1
********** по предходен план: *****, при граници на поземления имот: имот с идентификатор *****, имот с идентификатор *****, имот с идентификатор ***** имот с идентификатор ***** имот с идентификатор ***** имот с идентификатор ***** с адрес на имота: ********** ведно с принадлежащото му складово помещение и идеални части от поземлен имот с идентификатор *****, при квоти от по ½ ид.ч. за всяка страна.
Ищецът твърди, че по време на брака им в режим на СИО са закупили описания имот, като след прекратяване на брака са собственици на по ½ ид.ч. от апартамента.
В срока по чл. 131 от ГПК Х. С. Е. чрез дв. С. М. от АК-*депозира отговор на исковата молба, с който оспорва изложените факти за съвместен принос при закупуването на делбения имот. Не оспорва, че имотът е закупен по време на брака за посочената в нотариалния акт цена и начин на плащане на същата. Твърди, че липса съвместен принос от страна на ищеца в закупуването на делбения имот, тъй като от ***** работила в *****, в ***** а още от самото начало е имало проблеми между съпрузите, като ищецът я унижавал, не се интересувал от семейството си, не е участвал с парични средства за издръжка на семейството си, парите изкарвани от ищеца били пропилявани с други жени, включително през 2021 г., заварила ищеца с друга жена и в последствие са се разделили. Заявява, че недвижимият имот се явява семейно жилище, за чието придобиване, ремонтни дейности, поддръжка и заплащане на данъци ищецът няма какъвто и да е принос. Сочи, че за периода от ***** е получавал трудово възнаграждение и е имала доходи и материална възможност самостоятелно да заплати уговорената цена за апартамента.
В срока за отговор на исковата молба ответникът предявява насрещен иск по чл. 21, ал. 4 СК за липса на съвместен принос от страна на ищеца в закупуването на делбения имот, като излага същите аргументи, като в отговора на исковата молба. Съгласно ТР № 2 от 20.01.2025 г. на ОСГК на ВКС процесуалното средство за оборването на презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 4 СК е предявяването на отрицателен установителен иск или възражение в срока за отговор на исковата молба (респ. в срока по чл. 342 ГПК в особеното исково производство за съдебна делба), основани на твърдения за обстоятелства, въз основа на които да се направи извод, че другият съпруг няма никакъв принос за придобиването на конкретния материален обект. В случая с отговора на исковата молба е направено възражение в срока по чл. 342 ГПК в производството за съдебна делба, но е предявен и насрещен иск. Съгласно разпоредбата на чл. 211 от ГПК в срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него, като предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск. С насрещния иск ищецът моли да се признае за установено на основание чл. 21, ал. 4 от СК по отношение на ответника и ищец по иска за делба С. М. М., ЕГН **********, че в придобиването по време на брака на делбения имот няма съвместен принос, поради което е изключителна собственост на Х. С. Е., ЕГН ******. Представя писмени доказателства, прави доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от ответника по нея, с който оспорва същата по основание. Оспорва изложените факти и обстоятелства. Заявява, че не е налице трансформация на лично имущество на ищцата по насрещния иск в закупуването на имота, тъй 2 като лично имущество са вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение или с лично имущество, а получените от ищцата трудови доходи са крайно недостатъчни за закупуването на имота, както и че са получени след сключване на брака и не съставляват лично имущество, което може да се трансформира на основание чл. 23 от СК. Позовава се на ТР № 2 от 20.01.2025 г. по т. д. № 2/2022 г. на ОСГК на ВКС, в мотивите към което е прието, че „Доходите от трудово възнаграждение съставляват форма на материален принос по смисъла на чл.
21, ал. 2 СК, за които законът не признава трансформация на лично имущество по чл. 23 СК. Трансформацията на лично имущество по чл. 23 СК е приложима за личното имущество, посочено в чл. 22 СК - придобито преди брака по дарение, по наследство и при останалите хипотези, посочени в нормата. Не настъпва преобразуване на лично имущество, когато с паричен влог на единия съпруг, формиран по време на брака, се придобиват вещни права. В този случай намира приложение презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК за съвместен принос“. Сочи, по силата на чл. 21 - чл. 23 от СК при избран законов режим на общност вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи.
Заявява, че процесният имот придобит по време на брака между страните е закупен с негови средства и средства на баща му. Ответникът сочи, че сумата от 20 000 лева посочена в нотариалния акт представлява общи средства на съпрузите получени от продажба на злато и сватбени подаръци, получени по време на сватбеното им тържество, провело се в Р.Т., а по отношение на останалата сума, дължима по нотариалния акт в размер на 14 000 лв., твърди, че е била заплатена на продавача с негови средства и на неговия баща.
Ответникът заявява, че е работил на две места в ***** и е осигурявал издръжката на семейството, като плащал разходи за наем, комунални услуги, транспорт и битови сметки, както и че неговият баща е подпомагал финансово семейството. Представя писмени доказателства, прави доказателствени искания.
В съдебно заседание ищецът моли да се уважи иска за делба на придобития в режим на СИО недвижим имот при равни квоти от страните, както и да се отхвърли насрещния иск като неоснователен. Ответникът по първоначалния иска и ищец по насрещния моли да се отхвърли искът за делба и да се уважи насрещния иск. Страните претендират разноски.
Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
С приетия за окончателен доклад по делото, поради липса на възражения на страните, обективиран в Определение *****. съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване, че сключеният на ***** между С. М. М., ЕГН ********** и Х. С. Е., ЕГН ****** граждански брак е прекратен с Решение ***** постановено от ***** семеен съд гр. И влязло в законна сила на *****, което решение е признато с Решение ***** на О.Д., както и че са придобили по време на брака си в режим на СИО въз основа на договор за покупкопродажба, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот ***** на нотариус К.Д. на НК с район на действие РС-* недвижим имот апартамент ***** представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.* одобрени със Заповед ***** на Изпълнителния директор на АГКК, 3 находящ се на четвърти етаж на сграда с идентификатор ********** с адрес на сградата: *****, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *****, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; със застроена площ 67,33 /шестдесет и седем цяло и тридесет и три стотни/ кв.м, състоящ се от дневна, две спални, баня-тоалетна, антре и тераса, брой нива на обекта: 1 /едно/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** под обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, ведно с принадлежащото му складово помещение ***** със застроена площ 2,66 кв.м, при граници и съседи на складовото помещение: горе - ***** изток - складово помещение № *****, ведно с припадащите се 2,772% идеални части от общите части на сградата в размер на 9,20 кв.м., ведно със съответното право на строеж и ведно с припадащите се 2,506% идеални части в размер на 33,70 кв. метра от поземлен имот с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***** на Изпълнителен директор на АГКК, целият с площ 1345 кв. м, ********** по предходен план: *****, при граници на поземления имот: имот с идентификатор *****, имот с идентификатор *****, имот с идентификатор ***** имот с идентификатор ***** имот с идентификатор ***** имот с идентификатор ***** с адрес на имота:
********** ведно с принадлежащото му складово помещение и идеални части от поземлен имот с идентификатор ***** за посочената сума и начин на плащане.
Спорен по делото е въпросът оборена ли е презумпцията за съвместен принос на основание чл. 21, ал. 4 от СК в закупуването на делбения имот по време на брака между страните. Следва да се посочи, че насрещният иск по чл. 21, ал. 4 СК за установяване, че посоченият апартамент е лично имущество на Х. Е., тъй като С. М. няма принос в придобиването му, а е придобит чрез лични нейни средства от заплата, е обуславящ, а искът за делба е обусловен, като уважаване на иска по чл. 21, ал. 4 СК би имало значение за размера на квотите, при които да се допусне делбата по отношение на посочения недвижим имот. Искът по чл. 21, ал. 4 СК за установяване на липса на съвместен принос за придобиване на недвижими имоти по време на брака между страните е вещен по своя характер, тъй като цели изключване на вещните права, но само на другия съпруг върху придобитата по време на брака вещ. При уважаването на този иск, със сила на присъдено нещо се признава, че ответникът не е носител на вещно право върху вещта, поради липса на принос в придобиването на това семейно имущество. С оглед това и предвид разпоредбата на чл. 28 СК, предмет на спора е правото на собственост върху презумптивно притежаваната от другия съпруг 1/2 ид. ч. от съответната вещ.