Определение № 2299 от 04.05.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2299 гр. София, 04.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20268002100820 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ищцата Д. Г. К. от гр. Варна, ***, ет.5, ап.4, ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. О. Т.- К., и ответника Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания „Д-р Марко Антонов Марков- Варна“ ЕООД, ЕИК 000090154, със седалище и адрес на управление гр. Варна бул. „Цар Освободител“ №100, представлявано от управителя проф. д-р Георги Леонидов Кобаков, чрез пълномощника му адв. Д. Стефанова, против Решение №177 от 24.10.2025г. по в. гр. д. №296/2025г. на Апелативен съдВарна.

С касационната жалба на Д. Г. К. решението се обжалва в частта му, с която е потвърдено Решение № 193/25.02.2025г., постановено по гр.д.

№ 1391/2023г. по описа на ОС- Варна в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждане на ответника Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания „Д-р Марко Антонов Марков- Варна“ ЕООД да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на погрешно поставена й на 02.11.2023г. диагноза за разликата над присъдения размер от 15 000лв. до заявената претенция от 30 000лв., частично от общо 50 000лв.

Излагат се доводи за неправилност на решението в посочената му 1 отхвърлителна част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и е направено искане за отмяната му и уважаване изцяло на предявения иск.

Ответната страна по жалбата Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания „Д-р Марко Антонов Марков- Варна“ ЕООД, ЕИК 000090154, със седалище и адрес на управление гр. Варна бул.

„Цар Освободител“ №100, представлявано от управителя проф. д-р Георги Леонидов Кобаков, чрез пълномощника му адв. Д. Стефанова, е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК , с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

С касационната жалба на Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания „Д-р Марко Антонов Марков- Варна“ ЕООД решението се обжалва в частта му, с която е потвърдено Решение № 193/25.02.2025г., постановено по гр.д. № 1391/2023г. по описа на ОС- Варна в частта му, с която болницата е осъдена да заплати на основание чл.49 ЗЗД на Д. Г. К. сумата от 15 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на погрешно поставена й на 02.11.2023г. диагноза, по частично предявен иск в размер на 30 000лв., от общо 50 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба04.07.2023г. до окончателното им изплащане. Излагат се доводи за неправилност на решението в посочената му част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и е направено искане за отмяната му и отхвърляне на исковата претенция или намаляване на размера на присъденото обезщетение.

Ответната страна по жалбата Д. Г. К. от гр. Варна, ул. „Панайот Волов“ №10, ет.5, ап.4, ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. О. Т.К., е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК , с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

2

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 06.10.2022г., на ищцата Д. Г. К. е бил извършен преглед от лекар от ответната болница "СБАЛОЗ Д-р Марко Антонов Марков-Варна" ЕООД- д-р Камбурова, при който й била поставена диагноза “съмнение за карцином на кожата на лицето в ляво подочно с размери 5/3мм“. Извършена й била биопсия, в резултата от която № 9987/13.10.2022г. е посочено, че се касае за „плоскоклетъчен карцином, едроклетъчен некератизиращ“. С решение № 4788/02.11.2022г., след обсъждане на резултатите от хистологичното изследване, онкологичната комисия при ответното лечебно заведение е взела решение за терапевтична стратегия- оперативно лечение, съответно симптоматично и палиативно лечение. На проведеното заседание на комисията е присъствала и ищцата, като д-р Камбурова й е съобщила диагноза „плоскоклетъчен карцином, едроклетъчен некератинизиращ“.

Диагнозата е поставена въз основа на хистологичен резултат, установен след хистологично изследване извършено в ответната болница, който е бил изготвен след биопсия. На 15.11.2022г. е извършен преглед на ищцата, като в амбулаторния лист е вписана диагноза „кожа на други неуточнени части на лицето“ и е предписана терапия- оперативно лечение по решение на онкокомисия. След проведен на 16.11.2022г. преглед и насочване за хоспитализация на 18.11.2022г. ищцата е включена в листата за планов прием и е постъпила в "СБАЛОЗ Д-р Марко Антонов Марков-Варна" ЕООД за лечение в отделение по хирургия, където й е била извършена операция.

Видно от представения по делото резултат от хистологично изследване от 21.11.2022г., в графа „диагноза“ е посочено- „състояние след предходна биопсия № 9987/13.10.2022г.- плоскоклетъчен невроговяващ карцином.

Резекция с чисти резекционни линии“. Ищцата е изписана от лечебното заведение на 21.11.2022г.

По делото са били представени резултати от изследвания на предадени от ответника на ищцата материали, иззети след осъществената биопсия и след оперативната интервенция: второ мнение по желание на пациента, изготвено на 04.01.2023г. от Отделение по „Клинична патология“ 3 при УМБАЛ “Токуда“ и резултати от хистологично изследване № К299/24.03.2023г., изготвено от „Национален онкологичен медицински център“ ЕООД. В същите е посочено, че при изследване на предоставени парафинови блокчета №№ 9987/2022г.,11761,11762/2022г. се установява „инвертна фоликуларна кератоза“.

Съгласно заключенията на приетите по делото единична и тройна СМЕ вещите лица при изследване на материала, взет от биопсия №9987/2022г. от ищцата се установява заболяване, което принадлежи към кожните тумори, съобразно класификация на СЗО за 2018г.- „иритативна/инвертна себорейна кератоза“, което заболяване по същността си е доброкачествен туморен процес. Същото е идентично със старото наименование на заболяването „инвертна фоликуларна кератоза“. При преглед на хистологичните препарати, изготвени след извършената разширителна резекция №11761-11762/2022г., вещите лица установяват единични малки фокуси от клетки субепирдермално, в горната дерма, със същия туморен характер, като в заключение посочват, че ищцата е имала доброкачествен туморен процес, който по стандартите в медицинската онкология не отговаря на критерия за онкологично заболяване.

По отношение на приложените оперативни методи, вещите лица посочват, че същите са адекватни и задължителни при установяване на туморни процеси, включително и при доброкачествени. При установяване на доброкачествен тумор е необходимо същият да бъде отстранен, тъй като е налице опасност от нов рецидив. В заключението се посочва, че при ищцата туморната формация не е била отстранена напълно при първата оперативна интервенция, което е наложило оперативна манипулация и осъществяване на оперативния разрез до „здраво“. Вещите лица са дали категорично заключение, че не са налице други възможни клинични, лабораторни или образни методи на лечение и е било необходимо осъществяване на оперативна процедура за премахване на туморния процес. Първата оперативна процедура е била необходима за поставяне на диагноза, а последващата- за предотвратяване на рецидив. В заключенията и в разясненията дадени в съдебно заседание, вещите лица са категорични, че поставената грешна диагноза е свързана със злокачествен туморен процес, какъвто в действителност не се установява. Според експертите при изготвяне на препаратите за изследване е допуснато нарушение на медицинските стандарти, доколкото хистологичните препарати са били покрити с лак, а не с общо приетото като „златен стандарт“ стъклено 4 покритие. В заключенията е посочено, че структурата на двата туморни процеса /доброкачествен и злокачествен/ е сходна, като с оглед необходимостта от даване на точна и вярна диагноза е изготвянето на качествени препарати за изследване, съответно и опит на патолога за разчитане на информацията за тяхното изследване. Използването на покривно стъкло повишава контраста при извършване на микроскопско изследване, като изготвянето на некачествен препарат е предпоставка за даване на неточна или невярна диагноза, с оглед сходната структура на двата туморни процеса.

Независимо от отмяната на Наредба №12/04.11.2016г. на МЗ за утвърждаване на медицинските стандарти по „Обща клинична патология“, според вещите лица използването на стъклено покритие е възприетия метод в медицината за изготвяне на хистологични препарати.

С оглед така направените изводи в заключенията на вещите лица съдът е приел за установено, че поставената от служители на ответника диагноза на ищцата„плоскоклетъчен карцином, едроклетъчен, некератинизиращ“ е била погрешна, като същите са допуснали и нарушения и неспазване на медицинските стандарти при изготвяне на хистологичните препарати, поради което е налице неправомерно поведение от тяхна страна.

Според съда поставянето на грешна диагноза представлява нарушаване на правата на пациента, който има право и следва да бъде информиран за диагнозата и характера на заболяването си, съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1, т.1 ЗЗ.

За недоказани са приети изложените в исковата молба твърдения на ищцата за провеждане на неправилно лечение, както и за допуснати нарушения при извършване на операцията и във връзка с предоставяне на хистологични материали, необходими за провеждане на повторно изследване.

Според съда от представените по делото медицински документи е видно, че ищцата е била надлежно уведомена и информирана за необходимостта от извършване на операция във връзка с диагностицирано заболяване, удостоверено чрез подписаното от нея информирано съгласие. По отношение на проведеното лечение и извършването на оперативната интервенция от ангажираните по делото доказателства не се установява неправомерно поведение на служителите на ответника, изразяващо се в неправилна преценка относно метода на предприетото лечение. Според вещите лица лечението при установен доброкачествен или злокачествен туморен процес 5 включва задължително отстраняване на туморния процес, като пълното му премахване, включително и чрез последващо разширяване на зоната на изрязване, е необходим процес, като самото отстраняване на туморния процес е т.нар. “златен стандарт“ при такива заболявания. Пълното отстраняване на тумора е необходимо и при доброкачествен туморен процес, каквато е действителната диагноза на ищцата. В конкретния случай последвалата хирургична намеса е била наложителна, доколкото при изследване на хистологичните препарати, изготвени след операцията, макар и в малко количество, вещите лица са констатирали наличие на клетки със сходен туморен характер, съобразно изготвените проби след биопсията.

Осъществената оперативна интервенция е била наложителна с оглед реализиране на правилно лечение.

Съдът е приел, че в резултат на поставената й погрешна диагнозазлокачествено заболяване, ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, тревожност, страх за живота и здравето й. За установяване на претърпените болки и негативни преживявания по делото са събрани гласни доказателства- показанията на свидетелите Е. К.

Досева и Георги Владимиров Кючуков /племенник на ищцата/, които съдът е кредитирал като кореспондиращи на останалия доказателствен материал и възпроизвеждащи непосредствени впечатления относно състоянието на ищцата. Според същите след поставяне на първоначалната погрешна диагноза емоционалното състояние на ищцата се променило в негативен аспект. Тя изпитвала страх и несигурност за живота и здравето си, както и относно детето си, което тя отглеждала самостоятелно и било на 10 години. Преди да разбере за диагнозата ищцата била динамична социална личност, активно ангажирана в процеса на отглеждане на детето си, а след това била тревожна, неспокойна и видимо отслабнала. Изпитвала особени притеснения относно отглеждането на детето, изолирала се социално и променила дотогавашния си начин на живот. След резултатите от второто мнение първоначално се зарадвала, но после изпитала съмнение и не вярвала, че не страда от онкологично заболяване. Съгласно приетото по делото заключение на СПЕ емоционалното състояние на ищцата е било негативно повлияно от погрешно поставената диагноза и от проведеното в последствие оперативно лечение.