Определение № 1314 от 15.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1314 гр. София, 15.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501189 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ищеца по насрещния иск– Държавата, представлявана от МРРБ, чрез пълномощника й Областния управител на Област София, срещу определение № 2269/05.02.2025 г. по гр.д.

№ 11532 по описа за 2024 г. на СГС, I-9 състав, в частта, в която е върната насрещната искова молба, вх.№ 242/03.01.2025 г. като недопустима.

Излагат се доводи за неправилност на определението в обжалваната му част. Счита, че е налице правен интерес за предявяване на насрещния отрицателен установителен иск. Не намира идентичност /тъждественост/ в предмета между предявения от ищеца отрицателен установителен иск и насрещния установителен иск. Сочи, че при решаване на спора и по двата иска ще се формира самостоятелна СПН и по отношение на различните адресати на правото на собственост според начина, по който е съответно заявено в предявените искове.

Иска се обжалваното определение да бъде отменено в частта, в която е върната насрещната искова молба и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия и по този иск. Разноски не се претендират.

От ответника по частната жалба, първоначален ищец в първоинстанционното производство – Т. Г. С. не е постъпил отговор по 1 частната жалба.

По допустимостта на частната жалба:

За обжалваното определение жалбоподателят е бил уведомен на 12.03.2025 г. Частната жалба е подадена на 17.03.2025 г. /по пощата/.

Следователно същата е в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Налице е правен интерес от обжалване; съдебният акт подлежи на инстанционен контрол.

Следователно, частната жалба е допустима.

По основателността на частната жалба:

За да постанови определение в обжалвания смисъл, СГС се е позовал на ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ОСГТК по въпросите на отрицателния установителен иск и е счел, че за ищеца е налице правен интерес да предяви отрицателен установителен иск, тъй като се позовава на оригинерно придобивно основание – придобивна давност. Ако този иск бъде уважен, то със СПН щяло да де отрече правото на собственост на ответника, а ако бъде отхвърлен – със СПН щяло да се отрече възможността ищецът да придобие правото на собственост, тъй като щяло да се установи, че правото на собственост принадлежи на ответника. Затова и за ответника по първоначалния иск не съществувал правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск; същият бил недопустим и затова насрещната искова молба е върната.

Апелативен съд- София като взе предвид доводите на жалбоподателя, както и данните по делото приема следното:

Ищецът е предявил отрицателен установителен иск за собственост като се позовава на придобивна давност.

В срока по чл.131 ГПК от ответника е подаден освен отговор по исковата молба, така и насрещен отрицателен установителен иск. Ответникът отрича ищеца да е собственик на недвижимия имот, заявен за съдебна защита; твърди, че същият бил собственост на Държавата по силата на Указ № 19 от 1947 г. за отчуждаване на имоти за нуждите на Триажна гара-Подуене, Висше военно транспортно училище „Тодор Каблешков“ и свинарника към него.

Съгласно задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни 2 права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо съС.ие или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Правен интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект.

В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.

Отрицателният установителен иск за собственост и други вещни права се характеризира с това, че с уважаването му не се установява чия е собствеността върху спорната вещ, т.е. на кого принадлежи правото, за разлика от установителното действие при ревандикационния и положителния установителен иск.

Формираната сила на пресъдено нещо по този иск се разпростира върху това дали една от страните по делото е носител на спорното право и по-точно върху това дали твърдяното или отричано право произтича от твърдяния или отричан правопораждащ факт /в случаите на спорове за собственост придобивен способ/.

Уважаването на предявения отрицателен установителен иск ще установи със СПН единствено обстоятелството, че ответникът не е собственик на процесния недвижим имот.

В конкретния случай с първоначалния отрицателен установителен иск се цели да се отрече правото на собственост на ответника върху спорния имот. С насрещния отрицателен установителен иск се цели да се отрече правото на собственост на ищеца върху същия имот. 3атова не е налице тъждественост.

Това е така, защото двата иска имат различен предмет - правото на собственост на ответника и правото на собственост на ищеца. В този случай съдът няма основание да прекратява производството по насрещния иск.

Тъждественост би била налице само ако първоначалният положителен установителен иск се съедини с насрещен отрицателен установителен иск. В този случай предметът на правния спор действително е тъждествен и по двата иска - правото на собственост на ищеца върху спорния имот. Същото е и когато първоначалният отрицателен установителен иск се съедини с насрещен 3 положителен установителен иск - тук двата иска имат за предмет все правото на собственост на ответника. В тези два случая насрещните искове ще бъдат процесуално недопустими. Не така стои обаче въпросът при два насрещни отрицателни установителни иска. Както бе посочено по-горе, спорът по двата иска е различен. Ако бъде уважен първоначалният отрицателен установителен иск, между страните ще се формира сила на пресъдено нещо, че ответника не е собственост на спорния имот. Няма обаче да се създаде сила на пресъдено нещо по спора, който ответника иска да въведе - че ищец не е собственик на същия имот. Следователно ответникът има правен интерес да въведе този спор чрез насрещен отрицателен установителен иск, предметът на спора е различен от този по първоначалния отрицателен установителен иск и затова няма процесуална пречка да се разгледат и двата спора в общо производство.

Налага се извод, че обжалваното определение в частта, в която е върната насрещната искова молба е неправилно и като такова ще следва да б ъ д е отменено. Делото ще бъде върнато на СГС за продължаване на производството и по насрещния отрицателен установителен иск.

По разноските:

Жалбоподателят не претендира разноски и такива не му се присъждат.

Водим от горното АПЕЛАТИВЕН СЪД- СОФИЯ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2269/05.02.2025 г. по гр.д.№ 11532 по описа за 2024 г. на СГС, I-9 състав, в частта, в която е върната насрещната искова молба, вх.

№ 242/03.01.2025 г. като недопустима, като неправилно.

ВРЪЩА делото на СГС, I-9 състав за продължаване на производството и по насрещния отрицателен установителен иск.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5