Решение № 158 от 03.04.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. София, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Шишкова

Членове:

Петя Колева

Весислава Иванова при участието на секретаря Галина В. Иванова в присъствието на прокурора Атанас В. Гебрев като разгледа докладваното от Весислава Иванова Наказателно дело за възобновяване ВКС № 20258002200169 по описа за 2025 година

Производство е по реда на чл. 424, ал. 2, вр. 423, ал. 1 НПК и е образувано по искане на задочно осъдения А. Ф. К., депозирано чрез упълномощения за това адвокат М. П., за възобновяване на н.о.х.д. № 537/22 г. на Районен съд – Сандански и отмяна на постановената по него Присъда № 11 от 3 април 2023г., изменена с Решение № 36 от 6 февруари 2023 г. по в.н.о.х.д. № 732/23 г. на Окръжен съд – Благоевград и в сила от същата дата.

В искането, поддържано в съдебно заседание пред ВКС лично от осъдения и от упълномощения му защитник, се твърди, че А. К. е узнал за присъдата на 8 октомври 2024 г., когато бил задържан от органите на ОДМВР – Пловдив за извършено престъпление. Не са изложени съображения, касаещи основанието за възобновяване по същество, освен това, че производството е било проведено задочно. Претендира се за възобновяване на делото и прекратяване на наказателното производство поради изтичането на абсолютна погасителна давност.

В искането са посочени и основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

Изразявайки правото си на лична защита пред ВКС осъденият твърди, че е бил в Турция, където е бил в затвор, не знаел за воденото тук дело и не бил упълномощавал адвокати.

Прокурорът намира искането за неоснователно. Аргументира тезата си с данните за процесуалното развитие на наказателното производство като посочва, че в досъдебното 1 осъденият е бил привлечен присъствено в качеството му на обвиняем, определена му е била мярка за неотклонение и материалите са му били предявени. Отбелязва, че въпреки произтичащите от взетата мярка за неотклонение задължения осъденият е напуснал страната, след което е извършил престъпление в Турция, където е бил задържан, с което сам се е поставил в невъзможност да участва в процеса. Подчертава, че независимо от това делото вече веднъж е било възобновено, като за сега проведеното осъденият е бил представляван от упълномощени от него адвокати, чрез които е бил и редовно призован, а неявяването му не може да се свърже с обективна причина, тъй като е налична информация, че на 9 април 2022 г. е избягал от затвора в Турция. Представителят на прокуратурата счита, че при тези данни не са налице основания за следващо възобновяване на делото.

В реплика към речта на прокурора адвокат П. навежда като довод твърдение за липса на доказателства за бягството на А. К. от затвора в Турция.

В предоставената му последна дума осъденият моли за възобновяване на делото и прекратяване на наказателното производство.

Върховният касационен съд, след като обсъди искането и доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 НПК, намери следното:

Искането за възобновяване е допустимо с оглед необореното твърдение на осъдения за датата, на която е узнал за осъждането си. То е подадено на 14 януари 2025 г., а задържането му (във връзка с друг случай), видно от представената справка от ГДИН, Затвор – гр. Бобов дол, е на 9 октомври 2024 г. Следователно, искането се явява подадено в 6 месечния срок по чл. 423, ал. 1 НПК и като подадено от процесуалнолегитимирана страна се явява допустимо.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

По необходимост се налага проследяване на процесуалната хронология на делото.

Несъмнено се установява (л. 24 от досъдебното досие), че осъденият А. Ф. К. е привлечен към наказателна отговорност с постановление за привличане като обвиняем от 15 февруари 2017 г. за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК. Постановлението му е предявено лично и в присъствието на упълномощен от него защитник. К. е посочил постоянен адрес в с. Н. Д., община Сандански, ул. „И. В.“ № 14, а за настоящ в същото населено място – ул. „Г.

К.“ № 12. На обвиняемия е било разяснено изрично, че следва да се явява при призоваване.

С постановление от същата дата на обвиняемия е определена и мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 1000 лева. Видно от съдържанието на документа (л. 30-31 от досъдебното производство) на обвиняемия е разяснено, че не следва да променя местоживеенето си без да уведоми за това писмено съответния орган за новия си адрес и че следва да се явява при всяко призоваване. Изрично му е разяснено и какви могат да бъдат последиците от неизпълнение на това задължение и от нарушаване на взетата мярка за неотклонение.

На 3 юли 2017 г., видно от протокол за разпит на обвиняем, осъденият е заявил, че желае материалите по делото да бъдат предявени само на упълномощения му защитник, което е и сторено на същата дата.

При първото разглеждане на делото в съда (насрочено за 4 октомври 2017 г.) осъденият не е бил успешно призован от посочения от него адрес, където вече не живеел.

2

Постъпила информация, че живеел в с. С. в същата община, от който адрес обаче призовката била върната в цялост с отбелязване, че К. бил в чужбина. След постъпилата информация, че на 13 септември 2017 г. той бил задържан в затвор от закрит тип в гр. Истанбул, Турция и последвалото неуспешно изпълнение на молбата за правна помощ, отправена до турските съдебни власти, районният съд дал ход на делото и го разгледал в отсъствието на осъдения.

При тези данни, сезиран с искане за възобновяване на делото, ВКС, трето наказателно отделение, с Решение № 144 от 2 ноември 2022 г., постановено по н.д. № 753/22 г. отменил по реда на възобновяване присъдата на РС – Сандански по н.о.х.д. № 680/17 г. и върнал делото за ново разглеждане на същия съд. С решението ВКС взел и мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо К..

В производството пред ВКС осъденият бил представляван от адвокат А. Д., преупълномощен от И. Ф. К. – брат на осъдения. А. К. упълномощил брат си И. да го представлява пред РС – Сандански, да получава молби и преписи и да преупълномощава адвокати за водене на производства по чл. 419 и сл. НПК.

По възобновеното новообразувано н.о.х.д. № 537/22 г. в РС – Сандански, съдията-докладчик насрочил разпоредително заседание с указание за призоваване на страните и връчване на препис от обвинителния акт със съобщение, съдържащо в пълнота информацията по чл. 247в НПК. Призовката не била върната, поради което съдът не дал ход на разпоредителното заседание и изискал информация от кмета на с. Н. Д.; информация от РУП – Сандански за това дали К. се издирва, на какво основание и на какъв етап е издирването; справка за задграничните пътувания на К., информация от ГДИН дали К. не е в някой от затворите на страната; информация от НСС дали К. не е в някой от арестите на страната; справка от НАП за регистрирани трудови договори на името на К..

Междувременно, с молба от 29 ноември 2022 г. с искане за отлагане на насроченото за 13 декември 2022 г. дело, адвокат А. Д. известил съда, че на 26 ноември 2022 г. е бил упълномощен и сключил договор с осъдения А. Ф. К. да го представлява в производството. Към молбата е приложено и самото пълномощно, чийто ръкописен текст сочи за упълномощител именно осъдения (вж. съответно л. 21 и л. 22 от делото на районния съд).

Резултатите от върналите се справки, изискани от съда, не способствали за установяване местонахождението на осъдения, а по сведение на служител в кметството, братът И. К. отказал да приеме призовката на адреса в с. Н. Д., тъй като първо желаел да се консултира с адвокат. По негови твърдения А. К. бил в затвор в Турция.

От началника на РУ – Сандански постъпила подробна справка (л. 35 от делото на районния съд), в която е посочено, че с писмо с рег. № А – 11136/20 г. Дирекция Международно оперативно сътрудничество - МВР (ДМОС) е съобщило за задържането на издирвания А. К. в затвора в „Maltepe“ без да може да предостави сведения за възможната продължителност на престоя му там. След неколкократна проверка в същата връзка в писмо на ДМОС от 3 август 2022 г. било удостоверено получаването на съобщение от Интерпол – Анкара, съгласно което след преместването на А. К. от предния затвор в затвор в Kirsehir той избягал оттам на 9 април 2022 г.

На 22 декември 2022 г. осъденият К. упълномощил и адвокат Р. Н. (л. 45) да го представлява по н.о.х.д. № 537/22 г.

За следващото поред заседание (за 5 януари 2023 г.) призовките до адреса отново били върнати в цялост с отбелязвания, че осъденият бил в затвор в Турция. Полицията не го установила в дома му и уведомила съда за твърденията на брат му, че търсеният подсъдим бил в затвор в Турция. Извършената справка за пътувания в чужбина не разкрила други данни освен за последното излизане на К. от страната на 13 септември 2017 г. Ход на делото отново не бил даден. Разполагайки с данните за упълномощаването на двамата адвокати съдът отново изискал справка от полицията за етапа на издирването на А. К..

Все така без резултати от издирването на осъдения (обявен с Телеграма № 6134 за общодържавно издирване още на 6 март 2020 г. при първото разглеждане на делото) съдът 3 не дал ход и в следващото съдебно заседание, проведено на 18 януари 2023 г.

За следващото съдебно заседание, насрочено за 20 февруари 2023 г., адвокат А. Д. получил призовката, преписа от обвинителния акт и разпореждането на съдията-докладчик, адресирани до А. К., със задължение да му ги предаде. Опитите за лично връчване на книжата на осъдения не дали положителен резултат поради неуспешното му издирване от властите. Ход на делото в това заседание не бил даден заради служебен ангажимент на адвокат Д..

За заседанието на 15 март 2023 г. личното призоваване на осъдения също било неуспешно, но призоваването чрез защитника му, приел книжата, се отчело като редовно.

Осъденият не се явил, но бил представляван от упълномощените от него двама адвокати, които изразили становище за даване ход на делото, тъй като от една страна присъствието на подсъдимия не било задължително (с оглед естеството на повдигнатото обвинение, което не е за тежко умишлено престъпление), а от друга – процесуалният закон предвиждал възможност за задочно разглеждане на делото при неуспешно призоваване и намиране на подсъдимия. Като отчел тези становища и обстоятелството, че подсъдимият следва да се счита за редовно призован чрез адвокат Д., приел книжата със задължение да ги предаде, съдът дал ход на разпоредителното заседание, провел го и насрочил разглеждането на делото по общия ред за 3 април 2023 г. Осъденият А. К. бил уведомен чрез защитниците си съобразно изрично отразеното в протокола от проведеното съдебно заседание. В това заседание била отменена и мярката за неотклонение „задържане под стража“ (неизпълнена), взета спрямо К..

В проведеното на 3 април 2023 г. осъденият не се явил. Бил представляван от двамата си адвокати. Адвокат А. Д. заявил експлицитно, че подзащитният му е уведомен (л.

125 от делото на РС – Сандански). Двамата защитници и представителят на държавното обвинение заявили еднопосочни становища за даване ход на делото.

В това заседание е постановена и присъдата, с която А. К. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК и на същото основание, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК – наказан с лишаване от свобода за срок от осем месеца и глоба в размер на двеста и петдесет лева. На основание чл. 68 НК съдът постановил А. К. да изтърпи и отложеното наказание лишаване от свобода в размер на три години по н.о.х.д. № 125/16 г. на Специализирания наказателен съд (закрит). След постановяване на присъдата съдът изменил мярката за неотклонение на осъдения в „задържане под стража“.

Присъдата била обжалвана от защитата. В образуваното в.н.о.х.д. № 732/23 г. производство адвокат Д. съобщил писмено на съда, че не е упълномощен от осъдения да го представлява по въззивното дело.

За първото заседание осъденият не бил установен на адреса, отново с информация, че бил в затвор в Турция, а упълномощеният адвокат Н. помолил за отлагане.