Определение № 174 от 17.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 174 гр. София, 17.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно частно търговско дело № 20251001000114 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 729, ал. 3 и чл. 613а, ал. 3 ТЗ.

Образувано е по подадена от НАП частна жалба срещу определение № 260001/13.01.2025г., постановено по т. д. № 290/2004 г. по описа на Окръжен съд – Враца, с което е одобрена без изменение частична сметка № 4 за разпределение на налични суми в масата на несъстоятелността, обявена в търговския регистър под № 20241112124003. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на извода на съда за погасяване на публичните задължения в размер на 380 000 лв. по давност. Твърди се и че след откриване на производството по несъстоятелност, неговото възобновяване и обявяването на длъжника в несъстоятелност, дружеството е подало три броя декларации, обр.6, с които са установени публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски- главници, в общ размер на 1671,91лв. Така декларираните публични вземания били възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, поради което и следвало да бъдат удоволетворени по реда на чл.722, ал.1, т. 7 ТЗ /ДВ., бр. .

101/28.12.2010г./ Иска се съдът да отмени обжалваното определение и вместо него постанови друго, с което сумата от 380 000 лв. да бъде разпределена за частично удоволетворяване на публични вземания, с поредност чл.722, ал.1, т.6 ТЗ, евентуално с поредност чл.722, ал.1, т.7 ТЗ, а сумата от 1 671,71 лв. да бъде разпределена по реда на чл.722, ал.1, т. 7 ТЗ, като прави и искане за спиране изпълнението на обжалваното определение.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Изготвената от синдика на „Химко“ АД /н./ частична сметка №4 на събрани суми в масата на 1 несъстоятелността е обявена в търговския регистър под № 2024111212124003.

С частичната сметка е извършено разпределение на сумата от 380 000 лв. за удовлетворяване на вземанията на посочените в сметката 20 кредитора, с поредност чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ - необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

Срещу така изготвената частична сметка са постъпили възражения на Националната агенция за приходите.

С обжалваното определение на съда по несъстоятелност, обявено в търговския регистър на 12.11.2024 г., частичната сметка за разпределение е одобрена без корекции.

Обжалваното определение е правилно.

Съгласно чл. 720 ТЗ разпределение се извършва, когато в масата на несъстоятелността се наберат достатъчно парични средства. Синдикът изготвя сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите с вземания по чл. 722, ал. 1 ТЗ съобразно реда, привилегиите и обезпеченията, която сметка е частична докато не бъдат изплатени изцяло задълженията или не бъде осребрена цялата маса на несъстоятелността с изключение на непродаваемите вещи – чл. 721, ал. 1 и 2 ТЗ. Със сметката за разпределението се определят вземанията, подлежащи на удовлетворяване от събраната сума, редът за удовлетворяването им, както и сумата, която се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях.

В разпределението се включват вземанията, които са били предявени и приети до деня на извършването му (арг. от чл. 730 ТЗ), на кредиторите, включени в списъците на приетите вземания по реда на чл. 692 ТЗ, както и вземанията, които подлежат на служебно събиране.

Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.

722, ал. 1 ТЗ, а степента на удовлетворяването им – от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред- ал. 2 на чл. 722 ТЗ. Изготвената от синдика сметка се одобрява от съда, които има право да я изменя- чл. 729, ал. 1 ТЗ.

В случая всички тези изисквания са спазени при изготвяне на оспорената частична №4 за разпределение в производството по несъстоятелност на „Химко“ АД /н./.

Неоснователен е доводът на жалбоподателят, че институтът на абсолютната давност, регламентиран в чл. 171, ал. 2 от ДОПК, не намира приложение в производството по несъстоятелност, тъй като нормата на чл. 739 от ТЗ санкционира бездействието на кредитора, изразяващо се в неупражняването на процесуални права, каквото бездействие се твърди, че в случая не е налице, тъй като кредиторът не може да влияе върху момента на удовлетворяване на неговото вземане, защото администрирането на производството по несъстоятелност е изцяло в правомощията на съда по несъстоятелността и синдика.

Съгласно чл. 739, ал. 1 ТЗ, непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Съгласно чл. 685а, ал. 1 от ТЗ, с предявяването на вземане в производството по несъстоятелност давността се прекъсва и спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност; ако предявеното вземане не бъде прието в производството по несъстоятелност и за установяването му бъде предявен установителен 2 иск, давността за него се прекъсва, а ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната- ал. 2; ако предявеното вземане не бъде прието и в срока по чл. 694 кредиторът не предяви установителен иск, давността не се смята прекъсната. В отклонение от цитираните норми в специалната разпоредба на чл. 171, ал. 2 ДОПК е регламентиран 10годишен давностен срок за погасяване на публичните вземания, считано от 1 януари на годината, следваща тази, през която е следвало да се плати публичното задължение, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в алтернативно предвидените в закона изключения, а именно, когато задължението е отсрочено или разсрочено (в първоначалната редакция), или изпълнението е спряно по искане на длъжника (в ред. доп. ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел II а от ДОПК (доп. - ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.). Абсолютният характер на давността се изразява в това, че доколкото течението й не подлежи на спиране или прекъсване, тя не представлява санкция за бездействието на кредитора да извърши действия по събиране на публичното вземане, а е обусловена единствено от отрицателния факт на неудовлетворяването му в предвидения от закона 10- годишен срок, независимо от причините за това. С чл. 171, ал. 2 от ДОПК, приет с § 35 от ЗИДДОПК (ДВ, бр. 105/11.12.2020 г.), от приложното поле на абсолютната давност са изключени вземанията, които са предявени в производството по несъстоятелност, а според § 72, в тази част законът влиза в сила от 1 януари 2021 г. Трайна и непротиворечива е каузалната практика на Върховния касационен съд, че разпоредбата на § 35 от ЗИДДОПК е материалноправна и доколкото в закона не е предвидено нейно обратно действие, тя действа ex nunc от деня на влизане на закона в сила- 01.01.2021 г.- в този смисъл определение № 60379 от 23.06.2021 г. по т. д. № 1812/2020 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС. Ето защо, с изтичане на абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК се погасяват всички публични вземания, предявени в производството по несъстоятелност, по отношение на които нейният срок е изтекъл преди 01.01.2021 г., като съобразно чл. 173, ал. 2 от ДОПК, с изтичането на този срок вземанията се отписват служебно, какъвто е настоящият случай. В този смисъл е и последователната съдебна практика на Апелативен съд – София, изразена в съдебни актове, постановени в производства по чл. 729, ал. 3 ГПК по повод идентични жалби на Национална агенция за приходите срещу предходно изготвени частични сметки за разпределение № 2 в производството по несъстоятелност срещу „Химко“ АД /н./, а именно: определение № 11761/04.08.2020 г. по в. т.д. № 1557/2020 г.; определение № 141/09.03.2021 г. по в.т.д. д. № 2537/2020 г., определение № 307/29.04.2022 г. по в. т.д. № 1088/2021 г., определение № 726/17.11.2023г. по в.т.д. № 677/23 г. Ето защо, като е достигнал до същите изводи относно приложимостта на разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК за погасяване вземанията на НАП с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 7 ТЗ, първоинстанционният съд не е допуснал твърдяната от агенцията неправилност.

Неоснователен е и доводът на НАП, че доброволно заплатените от синдика данъци, здравни осигуровки и вноски за универсален пенсионен фонд в размер на сумата от общо 1 671,91 лв. следва да бъдат разпредели за удоволетворяване на публични вземания по реда на чл.722, ал.1, т.7 ТЗ, тъй като с така заплатените суми са погасени по- стари /преди откриване 3 на производството по несъстоятелност/ вземания на НАП.

Разпоредбата на чл. 639 от ТЗ изрично предвижда възможност за доброволно плащане на задължения, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Следователно, доколкото е възможно доброволно плащане на тези задължения, то не е започнала процедура по "принудително събиране". От това следва, че "принудителното събиране" по смисъла на чл. 169, ал. 3 от ДОПК, което преклудира възможността на длъжника да посочва кое задължение погасява, настъпва едва с предявяването на тези вземания в производството по несъстоятелност по реда на чл. 688, ал.

3 от ТЗ. Долкото плащането на тези задължения е извършено преди започване на принудителното им събиране в производството по несъстоятелност, то възможността на длъжника да посочи кое от дължимите задължения погасява не е преклудирана, респ. с изричното им плащане от синдика, процесните публични вземания на НАП са изцяло погасени.

Съгласно трайната съдебна практика, разпределянето от страна на НАП на суми, заплатени от синдика за данъци по ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски по КСО, за погасяване на други по-стари /преди откриване на производството по несъстоятелност/ публични задължения на дружеството, представлява заобикаляне на императивната уредба на реда за удовлетворение на кредиторите в производството по несъстоятелност. Така в решение № 179 от 18.03.2021 г. по т. д. № 15/2020 г., II ТО, ВКС приема, че "Не съществува спор в съдебната практика, че поредността на удовлетворяване от имуществото на длъжника в масата на несъстоятелността, установена в чл. 722, ал. 1 ТЗ е императивна. Тя изключва общия ред на привилегиите, уредени за индивидуалните изпълнения на частни и публични вземания. Отклонение от правилото на чл. 722 ТЗ законодателят е допуснал с разпоредбата на чл. 639 ТЗ, но само по отношение на вземания, възникнали на/или след откриване на производството по несъстоятелност, като същите следва да се удовлетворят на падежа, без да е необходимо предявяването и приемането им по реда на гл. 43 ТЗ "Предявяване на вземанията". Ако възникналото след откриване на производството по несъстоятелност вземане не бъде удовлетворено на падежа, от този момент - настъпването на падежа, за кредитора възниква правото да го предяви, което той може да упражни по предвидения в ТЗ процесуален ред. Следователно изплатените от синдика суми за погасяване на задължения, възникнали на/след откриване на производството по несъстоятелност, не могат да бъдат отнасяни от кредитора за погасяване на по- стари негови вземания към длъжника, независимо дали последните са били своевременно предявени, тъй като би се накърнил /заобиколен/ установения от законодателя императивен ред за справедливо удовлетворяване на кредиторите в универсалното принудително изпълнение, каквото е производството по несъстоятелност." При отговора на поставения материалноправен въпрос, ВКС е посочил, че с платените на падежа суми за удовлетворяване на публични вземания, възникнали на/след решението за откриване на производство по несъстоятелност следва да бъдат погасявани конкретните посочени от длъжник/синдика дългове, както и че с тези суми не могат да бъдат разпределяни за погасяване на стари неудовлетворени публични вземания, възникнали 4 до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, дори и при изричното съгласие на платеца. В същия смисъл е и определение № 516 от 15.11.2019 г. по т. д. № 696/2019 г., I ТО на ВКС.