Решение № 1392 от 02.11.2022, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ _________ гр. Варна _____________2022г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от съдията Искрена Димитрова адм. дело № 2046 на Административен съд - Варна по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалбата на Г.К.Д., ЕГН: **********,***, чрез адв.С.Д., против отказ на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ /БДЧР/, обективиран в Писмо изх.№ РСКС-6370/А11/11.08.2022г. по заявление с вх.№ РСКС-6370/05.08.2022г. за регистрация на кладенец за индивидуално водовземане от подземни води за задоволяване на собствени потребности в УПИ *, кв.*, по плана на с.Т. (ПИ с ид. ****.***.* съгласно КККР на с.Т.).

Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед по съображения за неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че съгласно нот.акт за дарение ***. се легитимира като собственик на двуетажна масивна жилищна сграда, изградена на основание отстъпено право на строеж върху държавно дворно място, находящо се в с.Т., общ.Варна, обособено в ПИ № *, кв.*, за който е отреден УПИ *, кв.* по плана на с.Т., а по действащите КККР на с.Т., представляващ ПИ с ид. ****.***.*. Кладенецът, за който подала заявление за регистрация, бил изграден през 2013г. и твърди, че отговоря на изискването на чл.43, ал.2 ЗВ, т.к. има качеството на ползвател на недвижимия имот, в който кладенецът е изграден. В тази връзка се позовава на разпоредбата на чл.15, ал.3 ЗС (отм.) и твърди, че административният орган не е съобразил, че по силата на тази разпоредба и учреденото право на строеж, е възникнало и право на ползване върху земята, преминало имплицитно ведно с правото на строеж у всеки следващ приобретател – какъвто се явява тя. По изложените съображения твърди, че по силата на чл.43, ал.2 от ЗВ е придобила правото на безвъзмездно водовземане до 10 куб.м. на денонощие за собствени потребности от намиращите се в имота повърхностни и подземни води, поради което като ѝ е отрекъл това право, директорът на БДЧР е постановил незаконосъобразен отказ. Иска отмяна на обективирания в Писмо изх.№ РСКС-6370/А11/11.08.2022г. отказ на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ и претендира присъждане на разноски.

Ответната страна – директора на БДЧР, в придружаващо преписката писмо с вх.№ 13162/02.09.2022г., прави възражение за недопустимост на жалбата и моли същата да се остави без разглеждане, като твърди, че оспореното писмо не представлява отказ, носещ белезите на индивидуален административен акт, а има само уведомителен характер досежно неприложимостта на чл.43, ал.2 ЗВ.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

С Договор от 22.03.1971г. за отстъпване правото на строеж върху държавна земя представляващ акт №***, в полза на Г.К.С. и К.Д.С. било отстъпено правото на строеж върху държавно урегулирано място, представляващо парцел *, кв.* по плана на с.Т., за построяването на жилищна сграда.

Според удостоверения за наследници изх.№ АУ081486ТПЛ/18.08.2022г. и изх.№ АУ081485ТПЛ/18.08.2022г., Г.К.С. и К.Д.С. – съпруг и съпруга, имат 5 деца, едно от които Р.Г.К. . По силата на Решение на Районен съд - Варна от 06.11.1980г. по гр.д. №2125/1980г., на основание чл.288, ал.2 ГПК в дял на Р.Г.К. е поставена жилищна сграда, построена чрез отстъпено право на строеж върху държавно дворно място, парцел *, кв.*. За същата сграда, Р.Г.К. се е снабдила с нот.акт №*, том *, дело №*., с който е призната за собственик по наследство.

Видно от удостоверение за наследници изх.№ АУ155125ТПЛ/24.01.2014г., след смъртта си Р.Г.К. е оставила за наследници Г.М.Г. - съпруг и Т.Г.М. – дъщеря.

Видно от удостоверение за наследници изх.№ АУ155112ТПЛ/24.01.2014г., Г.М.Г. е починал на 15.01.2005г. и негов единствен наследник е Т.Г.М. .

С нот.акт за дарение на недвижим имот №*, том *, peг. №*, дело №* от *., на 31.03.2014г. Т.Г.М. е дарила на дъщеря си Г.К.Д. недвижим имот, представляващ двуетажна масивна жилищна сграда, която е изградена на основание отстъпено право на строеж върху държавно дворно място, находящо се в с.Т., общ.Варна, обл.*, обособено в поземлен имот №*, в кв.* по плана на с.Т., за който е отреден самостоятелен урегулиран поземлен имот №*, в кв.* по плана на с.Т., който по сега действащите КККР, одобрени със Заповед

№ РД-18-29/23.04.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, представлява ПИ с ид.****.***.* .

На 05.08.2022г., на основание §41, ал.7 от ПЗР към ЗИД на ЗООС, Г.К.Д., в качеството си на собственик на водовземно съоръжение, подала заявление с вх.

№РСКС-6370 в БДЧР за регистрация на кладенец за индивидуално водовземане от подземни води в УПИ №VII-4 с административен адрес обл.Варна, общ.Варна, с.Т., п.к*** В заявлението Д. посочила: данни за имота и за неговия собственик, дата на изграждане на съоръжението, разстояние от границите на имота, вид, конструкция на кладенеца и начин на черпене на водата.

С писмо изх. №РСКС-6370/А11 от 11.08.2022г., получено на 12.08.2022г., директорът на БДЧР уведомил Д., че след преглед на документацията към заявлението е установено, че недвижимият имот, в който е разположен кладенеца, е държавна собственост, поради което изграденият в имота кладенец не попада в обхвата на чл.43, ал.2 ЗВ и не може да бъде регистриран за собствени потребности.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт по чл.21, ал.1 АПК – изричен отказ за вписване на водовземно съоръжение /кладенец/ в регистъра по чл.118г, ал.3, т.5 от ЗВ, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, поради което е ДОПУСТИМА.

Неоснователни са доводите на ответната страна за недопустимост на оспорването, поради това че писмо изх. №РСКС-6370/А11 от 11.08.2022г. има само уведомителен характер. Оспореното писмо по същество обектива отказ за вписване на водовземно съоръжение в регистъра по чл.118г, ал.3 от ЗВ, безспорно засяга правата на заявителя

(арг. чл.118г, ал.6 ЗВ) и представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК – отказ, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От представените по делото доказателства – договор за отстъпване право на строеж от 1971г., удостоверения за наследници и нотариални актове, безспорно се установява, че жалбоподателката се легитимира като собственик на масивна жилищна сграда, която е изградена на основание отстъпено право на строеж върху държавно дворно място, находящо се в с.Т., общ, **, както и като ползвател на държавното дворно място, обособено в поземлен имот №*, в кв.* по плана на с.Т., за който е отреден самостоятелен урегулиран поземлен имот №*, в кв.* по плана на с.Т., а по сега действащите КККР на с.Т., одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-29/23.04.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК - ПИ с ид.****.***.*, в който имот е изграден процесния кладенец.

Тъй като в случая правото на строеж е отстъпено с договор, сключен по реда на чл.15 ЗС, отм. със ЗИД на ЗС от 1996г., същото включва и правото на ползване на незастроената част от имота. Разпоредбата на чл.15 ЗС (отм.) разширява правата на суперфициарните собственици с учредено право на строеж върху държавна земя, в сравнение с правата на суперфициарните собственици по чл.64 ЗС. С това право разполага всеки приобретател на правото на строеж, вкл. тези, на които правото на строеж е отстъпено преди изменението на чл.15, ал.3 ЗС (отм.). Правото на ползване върху държавен парцел на лицето, в чиято полза е учредена суперфицията е акцесорно право, което произтича от правото на строеж, поради което и следва собствеността на сградата – вж. Решение на ВКС № 16/18.03.2015г. по гр.д. № 5579/2014г; Решение на ВКС № 461/27.04.2012г. по гр.д. № 1316/2010г;

Решение на ВАС № 1919/06.02.2020г. по адм.д. № 9039/2019г., Решение на ВАС № 2009/12.02.2013г. по адм.д. № 12763/2012г. и др.

Съгласно чл.43, ал.2 ЗВ физическите лица – собственици или ползватели на недвижим имот, разположен в границите на населените места и селищните образувания, имат право на безвъзмездно водовземане до 10 куб.м на денонощие за собствени потребности от намиращите се в него повърхностни и подземни води, както и в случаите на ползване на индивидуални системи за отопление и/или охлаждане с обща инсталирана мощност до 50 kW, използващи като първичен енергиен източник енергията на сухите зони в земните недра и на подземните води с температура до 20°С, с изключение на минералните води.

От друга страна, разпоредбата на чл.44, ал.4 ЗВ предвижда, че изграждането на кладенец за индивидуално безплатно водовземане на подземни води става, без да е необходимо разрешително, но след като собственикът уведоми директора на съответната басейнова дирекция. Според ал.5 на с.р., собственикът или ползвателят на имота, където е изграден кладенец при условията на ал.4, е длъжен в тримесечен срок от изграждането му да го обяви в съответната басейнова дирекция за нанасянето му в регистъра по чл.118г, ал.3, т.5 ЗВ.

Редът за подаване на уведомлението и неговото съдържание, са регламентирани в Наредба № 1 от 10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на здравеопазването и министъра на икономиката и енергетиката /Наредба №1/.

Съгласно разпоредбата на чл.116 от Наредба № 1, регистърът на съоръженията – кладенци за задоволяване на собствени потребности на гражданите по чл.112, ал.1, т.2 съдържа: 1/ входящ номер на уведомлението за регистриране на съоръжението;

2/ регистрационен номер и дата на регистриране; 3/ данни за имота, в който са изградени съоръженията; 4/ трите имена на собственика на съоръженията; 5/ код на водното тяло;

6/ данни за съоръженията, вкл.: а) дълбочина; б) диаметър на тръбата или на отвора на зазиданите кладенци; в) начин на черпене на водата; г) целта, за която се ползва водата.

Разпоредбата на чл.117 Наредба №1 предвижда, че гражданите, собственици на поземления имот, уведомяват писмено директора на съответната басейнова дирекция за:

1/ намерението да изградят кладенец;

2/ наличието на изграден кладенец.

Изискуемото съдържание на уведомлението за регистриране на изграден кладенец, е регламентирано в чл.119, ал.1 от Наредба №1, както следва: 1/ трите имане на собственика на имота;

2/ данни за поземления имот: идентификатор, адрес, трайно предназначение, начин на трайно ползване; 3/ дълбочина на кладенеца; 4/ диаметър на тръбата или на отвора за зазиданите кладенци; 5/ начин на черпене на водата – с кофа или помпа; 6/ цел, за която се ползва водата.

Съгласно чл.119, ал.2 от Наредба № 1, в едномесечен срок от получаване на уведомлението по ал.1, директорът на басейнова дирекция издава удостоверение за вписване на кладенеца в регистъра по чл.116.

Съгласно чл.118, ал.6 ЗВ, водовземни съоръжения за подземни води, които не са вписани в регистъра по ал.3, се ликвидират.

Съгласно § 41, ал.7 от ПЗР към ЗИД на ЗООС (обн. ДВ, бр. 98 от 2018г., изм. и доп., бр.102 от 2020г., в сила от 27.11.2020г.), собствениците на кладенци за задоволяване на собствени потребности на гражданите, разположени в границите на населените места и селищните образувания, за които до 27 ноември 2018г. не са подадени заявления за вписване в регистъра по чл.118г, ал.3, т.5 ЗВ, подават заявление в срок до 28 ноември 2022г. в съответната басейнова дирекция за вписване на съоръженията в регистъра. Заявлението съдържа информацията за регистриране на изграден кладенец, определена в наредбата по чл.135, ал.1, т.2 ЗВ.

При така действащата правна регламентация, неправилно обжалваният отказ е мотивиран с разпоредбата на чл.43, ал.2 ЗВ и с факта, че имотът, в който е изградено водовземното съоръжение, е държавна собственост. Разпоредбата на § 41, ал. 7 от ПЗР към ЗИД на ЗООС не поставя изискване кладенецът да се намира в имот, чийто собственик или ползвател е заявителя. Това е така, защото чл.43, ал. 2 от ЗВ се отнася до съоръжения за водовземане, чието изграждане предстои, а не до вече изградени съоръжения, както е процесният случай.