Решение № 6580 от 29.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6580 гр. София, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100505563 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 3758 от 01.03.2024 г., постановено по гр. д. № 45703/2023 г. по описа на СРС, 157- ми състав, ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да заплати на Застрахователно дружество „Е.“ АД на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 2 689,40 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вредите, причинени на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № *******, от настъпило на 09.01.2023 г. в гр. София ПТП по вина на водача на л. а. „Ауди А3“, рег. № *******, гражданската отговорност на който била застрахована от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и обичайни ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 15.08.2023 г., до окончателното плащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 135,38 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.03.2023 г. до 14.08.2023 г.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника ЗД „Б.И.“ АД с излагане на съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е преценил събраните по делото доказателства и е уважил предявения от ищеца иск за изплащане на регресно вземане в размер на 2 689,40 лв.

Навежда се, че от събраните по делото доказателства /показанията на св. Петрова и заключението на допуснатата САТЕ/ се установява, че водачът на л. а. „Рено“ се е движил с 1 висока скорост и без пречки за видимостта, докато водачът на л. а. „Ауди“, модел „А3“ се е движил при ограничена видимост. Предвид това, се поддържа, че ударът за водача на л. а.

„Ауди“, модел „А3“ е бил непредотвратим, поради което вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на л. а. „Рено“. Моли се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца ЗАД „Е.“ АД.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивният съд първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. установи, че

По правилността на решението въззивният съд намира следното:

Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, в които причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за имуществено застраховане в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие, за което ответникът носи риска /непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД/; в изпълнение на договорното си задължение по имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже възражението си за различен механизъм на ПТП и за съпричиняване, както и погасяването на дълга.

Между страните във въззивното производство не се спори, а и от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 09.01.2023 г., около 9:00 ч. в гр. София л. а. „Ауди“, модел „А3“ с рег. № ******* се движил по ул. „Никола Войновски“ с посока от ул. „Бояджик“ към ул. „Уошбърн“ и на кръстовището с ул. „Арчарица“ водачът не пропуснал и реализирал ПТП с движещия се от дясната му страна л. а. „Рено“, модел „Клио“ с рег. № 2

*******; че вследствие на настъпилото ПТП на л. а. „Рено“ модел „Клио“ са били нанесени имуществени увреждания в размер на 5 390,23 лв.; че към момента на настъпване на застрахователното събитие между ищеца и собственика на л. а. „Рено“ модел „Клио“ е бил сключен валиден договор за имуществена застраховка, а между ответника и водача на л. а.

„Ауди“ модел „А3“ – договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 2 674,40 лв. и е извършил ликвидационни разноски в размер на 15 лв.

Спорно пред настоящата инстанция е наличието на съпричиняване от страна на водача на застрахованото при ищеца МПС.

Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в решение № 9224.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 41/26.04.2017 г. по т. д. № 3133/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът от страна на увредения следва да бъде надлежно въведен в предмета на спора от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан при условията на пълно и главно доказване от позоваващата се на съпричиняването страна в процеса. Възражението на застрахователя за съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат от страна на увредения трябва изрично да се заяви в първоинстанционното производство, като това следва да стане в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, респ. в допълнителния отговор, на въпрос на съда за изясняване на фактите по делото – чл. 145, ал. 1 ГПК, или по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК, както и ответникът би могъл да поиска допълнителен срок по чл. 144 ГПК. С решение № 98/29.06.2016 г. по т. д. № 1499/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. е разяснено, че надлежно възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в първоинстанционното производство може да бъде направено и след изтичане на срока за отговор на исковата молба, ако е налице хипотезата на чл. 147, т. 1 ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава възражението.

Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на увредения, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.

Следователно възражението за принос на пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД може да се основава само на конкретни факти. Принос за настъпване на увреждането е налице, когато увреденото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване /така решение № 50105/07.03.2024 г. по т. д. № 1442/2022 г. на ВКС, ТК, І т. о./ В настоящия случай ответникът е направил общо възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с отговора на исковата молба, без да посочва конкретни действия на водача на л. а. „Рено“, модел „Клио“ с рег. № *******, които да са довели до настъпване на процесното ПТП, респ. до причиняване на процесните вреди на управлявания от него лек 3 автомобил. В хода на първоинстанционното производство ответникът не е изложил фактически твърдения, че водачът на МПС, застраховано при ищеца, е управлявал същото при висока скорост, нито е твърдял, че водачът на лекия автомобил, застрахован при ответното дружество, се е движил при условията на ограничена видимост. Такива фактически твърдения са въведени едва с въззивната жалба и същите се явяват преклудирани по смисъла на чл. 266, ал. 1 ГПК. В случая ответникът е могъл да релевира сочените във въззивната жалба обстоятелства до приключване на устните състезания в първата инстанция, допълвайки или уточнявайки възражението си за съпричиняване, което обаче не е сторено. Ето защо, въззивният съд не следва да обсъжда и съобразява въведените за първи път в процеса с подадената от ответното дружество въззивна жалба факти, обосноваващи възражението за принос на увредения.

Във въззивната жалба не са изложени други конкретни оплаквания във връзка с предявените искови претенции, поради което и като съобрази ограниченията по чл. 269 ГПК, съдът приема, че решението на СРС следва да се потвърди.

По разноските:

В настоящия случай на въззиваемия ЗД „Е.“ АД не се дължат разноски за въззивната инстанция, представляващи възнаграждение за юрисконсулт. По делото не е депозиран отговор на въззивната жалба, подаденото становище е изцяло бланкетно и в откритото съдебно заседание не се е явил процесуален представител на дружеството. Поради това съдът приема, че по делото не са налице доказателства, които да обосноват извод за дължимост на юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3758/01.03.2024 г., постановено по гр. д. № 45703/2023 г. по описа на СРС, 157- ми състав, с което ответникът ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* е осъден да заплати на ищеца ЗД „Е.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ******* на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 2 689,40 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вредите, причинени на лек автомобил „Рено“, модел „Клио“ с рег. № *******, застрахован при ищеца, от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 09.01.2023 г., около 9:00 ч. в гр.

София по вина на водача на л. а. „Ауди“, модел „А3“, рег. № ******* със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 15.08.2023 г., до окончателното плащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 135,38 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.03.2023 г. до 14.08.2023 г.

4

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5