Акт от 16.12.2021, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 280 гр. Велико Търново, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛА КЪРЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.д. № 10 141/2021г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч. 2-ро от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/, в редакцията на ДВ бр.94 от 2019г.

Образувано е по касационна жалба/вх. №2399/31.05.2021г. в АСВТ/ на П.К.П. *** срещу Решение № 206/ 15.04.2021г., постановено по АНД № 348/2021г., в ЧАСТТА, с която състав на Районен съд Велико

Търново потвърдил Наказателно постановление № 21-1275-000211/12.02.2021г., издаден от началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Велико Търново, с която на П.К.П. с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00лв. и отнети 6 к.т., относно отнетите контролни точки.

Касаторът твърди, че не му било ясно за какво конкретно нарушение са му отнети контролни точки. Липсата на мотиви за това в НП според него е основание за отмяната в тази му част. Като не го отчел, РС постановил неправилно решение. Иска да бъде постановена отмяната му, в същата част, както и НП.

За съвместно произнасяне в настоящото производство е съединена и частната жалба на същото лице/вх. № 4694/26.10.2021г./ срещу Определение № 494/25.08.2021г., постановено в производство по чл.248, ал.1 от ГПК, което е процесуална предпоставка за обжалване на акта относно разноските.

В качеството си на частен жалбоподател П.П., чрез упълномощения ПП, твърди че присъждане на разноски от 50лв., при платен минимум от 300лв. е неоснователно. Счита, че отхвърлената част от жалбата не е с тежест 6 пъти по-голяма от уважената част. Смята, че дори да не се уважи жалбата относно контролните точки, то АВ се дължи в пълен размер. Претендира разноски и за касационната инстанция в представено писмено становище по е-поща преди о.с.з., т.к. е карантиниран.

Ответникът по касационната жалба и съответно по ЧЖ не се представлява. Постъпило е писмено становище в производството по чл.248 от ГПК пред РС.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на РС да бъде оставено в сила. Правилно намира и постановеното относно разноските.

Съдът в качеството на касационна инстанция, на основание чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното:

Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като такива за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК, във връзка с чл.348, ал.2 от НПК.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, участник в производството пред РС, за която решението е неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения по фактите и правото:

Срещу П.П. е издадено НП №

21-1275-000211/12.02.2021г. за това, че не е използвал обезопасителен колан и управлявал МПС като не платил глоба, наложена му с фиш. За първото нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба от 50лв. и са отнети 6 к.т., а за второто нарушение по чл.186, ал.7 от ЗДвП му е наложена глоба от 20лв. на основание чл.185 от с.з.

В жалбата до РС П. възразява обстойно срещу второто наказание. Нарушението, свързано с неизползването на обезопасителен колан не коментира, но възразява, че в НП нямало мотиви за кое нарушение му се отнемат 6 контролни точки. В мотивите на Решението РС посочил, че НП се обжалва частично, само относно наложената санкция от 20лв. Но предвид пределите на въззивната проверка по чл.314, ал.2 от НПК, РС приел, че в необжалваната част на НП липсват основания за отмяна. Тоест, изпълнявайки задължението си за цялостна служебна проверка по чл.314, ал.1 от НПК, РС изложил мотиви относно цялото съдържание на НП и диспозитивът е съответен на същите. Отменено е НП относно глобата от 20лв. по чл.185 от ЗДвП, а в другата част НП е потвърдено като законосъобразно. Поради това, при наличие на потвърдителна част на диспозитива на решението на РС, неблагоприятна за касатора, АСВТ намира, че е налице годен предмет на касационен контрол. От друга страна, КЖ е допустима при наличие на правен интерес, т.к. страната се защитава именно срещу последиците на НП, свързани с отнемането на 6 контролни точки. Волята за това е ясна, тълкувана съвкупно с първоначалната жалба и заетата процесуална позиция.

Следва да се има предвид, че отнемането на точки не е наказание, а е само една последица от извършеното нарушение, която възниква екс леге, по силата на закона, като момента на настъпване на правния ефект е този на влизане в сила на наказателното постановление - момента на стабилизиране на акта, с който се приема, че е налице извършено нарушение и същото е санкционирано/така напр. в Определение № 46/06.07.2010г. на см. 5-чл. състав по АД № 40/2010г./. Отчетът на отнетите контролни точки се води въз основа на отбелязванията в НП, което в тази му част има удостоверителна функция. Грешки при отбелязване на броя на отнетите точки се контролират във връзка с обжалването на самото НП пред РС по реда на ЗАНН, съгласно чл.189, ал.14/предишна 6/ от ЗДвП.

Във връзка с горното настоящият състав на съда приема, че като е потвърдил НП, в посочената част, РС е постановил правилен съдебен акт. Потвърди се при проверката, че за нарушение като процесното – неизпълнение на задължението за носене на обезопасителен колан/квалифицирано в НП по чл.183, ал.4, т.7,пр.1 от ЗДвП/ на основание чл.6, ал.1, т.10 от Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. действително се следва отнемането на шест контролни точки.

Поради което в тази му част НП е материално законосъобразно. Доколкото не се касае за самостоятелно наказание, то липсата на мотиви не опорочава това „отбелязване” в НП. Поради това, АСВТ намери КЖ за неоснователна.

Неоснователна е и ЧЖ срещу Определението, относно разноските, постановено по реда на чл.248 от ГПК, във връзка с чл.63, ал.3/нова – ДВ бр.94 от 2019г./ от ЗАНН. Безспорно претендираните разноски за АВ от 300лв. са в предвидения от закона минимум, съгласно чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. В Решението си РС е изложил мотиви, че присъжда разноски в размер на 50лв., т.к. има възражение от ответната страна за прекомерност, а данните по делото сочат, че жалбата не е подписана от адвокат, който не се е явил в о.с.з., а е депозирал по е-поща на съда становище по хода на делото и списък с разноски. В Определение № 494/25.08.2021г. РС поддържа изразеното виждане, подкрепено от частичната основателност на жалбата.

Настоящият касационен състав на съда намери, че преценката на РС е правилна. Липсата на фактическа и правна сложност по предмета на делото, частичната основателност на предявената жалба и най-вече действителните процесуални усилия на ПП сочат на извода, че съразмерно на това е присъденото

АВ в размер на 50лв., определено в хипотезата на чл.18, ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г., т.к. отмененото наказание е глоба в размер на 20лв.

При този изход на делото разноски не се присъждат, т.к. не са поискани от ответника по касация.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изреч. 2-ро от ЗАНН, съдът в посочения състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 206/15.04.2021г., постановено по АНД № 348/2021г. по описа на РС Велико Търново.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 494/25.08.2021г., постановено по същото АНД № 348/2021г. по описа на РС Велико Търново.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: