Решение № 294 от 03.11.2022, Районен съд - Димитровград
- Съд
- Районен съд - Димитровград
- Дело
- Гражданско дело 949/2022
- Вид
- Решение № 294
- Подписан
- 03.11.2022
- В сила
- 29.11.2022
- Състав
- Огнян Христов Гълъбов
Цитирани разпоредби
- чл.41 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127 ал.2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 294 гр. гр. Димитровград, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря С. Ив. Д. като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20225610100949 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание по чл.127 ал.2 от СК-за разрешаване на спор относно родителските права и присъждане издръжка на дете.
В исковата молба се твърди, че ищецът Т. И. Т. живял на семейни начала с ответника М. В. Н. от 2016г. до 2020г. От съвместното им съжителство се родили децата М. Т.а Т.а, с ЕГН **********, и И. Т. Т., с ЕГН **********, двете с постоянен и настоящ адрес в гр.Меричлери, община Димитровград, *****************************. Поддържа, че от раждането на децата ответникът винаги разчитала на него и родителите му, като те поемали и тяхната финансова издръжка. След раждането на второто дете, отношението на ответникът към семейството рязко охладняло, като тя започнала да отделя все по-малко внимание на децата. През м.октомври 2020г. М. Н. събрала багажа си и напуснала семейното жилище в гр.Меричлери, като напълно изоставила децата си и загърбила родителските си задължения към тях. От този момент, грижите за двете деца изцяло поел ищеца, който бил подпомаган от своите родители. Ответникът не разполагала с необходимия родителски капацитет да се грижи за децата си и в техен интерес било те да останат при баща си. Твърди, че към момента М. Н. имала връзка с друг мъж и родено дете от него. Не се интересувала от първите си две деца и не ги приемала в семейството си. От 2020г. не била правила опити да се свърже с децата си или с ищеца, като те не я били виждали и чували вече близо две години. От своя страна Т. Т. имал силна емоционална връзка с децата си, като винаги полагал грижи за тях и посрещал разходите за издръжката им. Осигурил им бил имот, в който да живеят. От години получавал доходи по трудови правоотношения, с които финансово подпомагал семейството си. Счита, че има необходимите родителски качества и капацитет, както и необходимата подкрепа, доходи и финансова помощ, за да отглежда и възпитава двете си деца. Иска съдът да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права над децата М. Т.а Т.а и И. Т. Т. на Т. И. Т., като определи местоживеенето им при него на адрес в гр.Меричлери, община Димитровград, *****************************, както и да следват местоживеенето на бащата при евентуална негова промяна. Иска съдът да определи режим на лични отношения между децата и тяхната майка, както следва: Всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване, от 10.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя и двадесет 1 дни през лятото, когато бащата не ползва платения си годишен отпуск, със задължение на майката да връща децата на бащата след изтичане на определеното време за контакт, както и по всяко друго време по взаимно съгласие на двете страни. Желае ответникът да бъде осъдена да заплаща за детето М. Т.а Т.а месечна издръжка в размер на 190 лева, а за детето И. Т. Т. месечна издръжка в размер на 180 лева, с падеж 10-то число на месеца, за който се отнася, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда- 27.07.2022г., до възникване на законна причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът М. В. Н. не депозира отговор на исковата молба. Редовно призована, съобразно разпоредбата на чл.41 ал.2 от ГПК, не се явява в проведеното на 11.10.2022г. съдебно заседание, като не взема отношение по предявения против нея иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното и прието като доказателства по делото Удостоверение за раждане, издадено на 16.11.2016г. от община Димитровград, въз основа на Акт за раждане №307/16.11.2016г., се установява, че М. В. Н. и Т. И. Т. са родители на детето М. Т.а Т.а, родено на 13.11.2016г.
Съгласно представеното от ищеца Удостоверение за раждане, издадено на 01.04.2019г. от община Димитровград въз основа на акт за раждане №49/2019г., страните са родители и на детето И. Т. Т., родено на 28.03.2019г.
Видно от приетата като доказателство по делото Служебна бележка изх.
№366/26.05.2022г., издадена от ДГ „Слънце“-Димитровград, детето М. Т.а Т.а е записана в групата в гр.Меричлери и посещава ДГ „Слънце“ през учебната 2021/2022г.
Съгласно приетия като доказателство по делото препис от Трудов договор №20226/05.04.2022г., ищецът работи като бетонджия в „Симат“ АД и получава основно месечно трудово възнаграждение от 770 лева.
От приетия по делото Социален доклад, изготвен от служител на Отдел „Закрила на детето” при Дирекция”Социално подпомагане”- Димитровград, се установява, че бащата Т.
И. Т. полага основни грижи за децата М. и И., като успява да задоволява техните потребности. Същият показва готовност да стимулира интелектуалното развитие на децата си. Получава подкрепа от своите родители при отглеждането им. Семейната среда на бащата е сигурна и стабилна. Т. И. Т. притежава нужните лични качества за отговорно родителство.
Към момента контакти между децата и майка им не се осъществяват, поради факта, че тя не е търсила такъв от почти 2 години. Поради липса на информация за настоящото местоживеене на майката, социалните работници не са осъществили среща с нея и не могат да представят информация за родителските й качества.
За изясняване на обстоятелствата по делото, съдът допусна до разпит свидетелите А.Х.А. и Г.Г.Д.. В своите показания свид.А. поддържа, че е съсед на страните по делото, като познава същите от много години. Ищецът и ответникът имали две деца- момиче и момче. От две години двамата били разделени, като ответника не живеела в гр.Меричлери.
Твърди ,че майката била свикнала на охолен живот, като постоянно се събирала да живее с различни мъже. Не я бил виждал вече две години. Бащата се грижел много добре за децата си, като бил подпомаган от своите родители. Той работел и имал възможност да ги издържа.
Твърди, че децата били много привързани към баща си.
От своя страна свид.Димитрова посочва, че е съсед на страните и ги познава добре.
Докато живеели заедно, майката не се грижела за децата си, като два пъти се налагало Димитрова да ги прибира от улицата. В момента родителите отново не живеели заедно, тъй като преди две години ответника напуснала жилището, като оставила децата на ищеца. Сега живеела с друг мъж в с.Свобода. Въобще не се интересувала и не търсела децата си. Те били 2 привързани към баща си, баба си и дядо си по б.л. Ответникът не давала издръжка за децата, като за всичко се грижели бащата и неговите родители.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по основателността на иска:
Съгласно разпоредбата на чл.127 ал.2 от СК, ако родителите не постигнат споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните им отношения и издръжката им, районния съд по местоживеене на децата се произнася по тези въпроси.
По делото не се спори, че децата М. Т.а Т.а и И. Т. Т. са дъщеря и син на страните, както и че те живеят в гр.Меричлери, община
Димитровград,
*****************************, заедно със своя баща ищеца Т. И. Т.. Поради това, компетентен да се произнесе по предявения иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК е Районен съд-Димитровград.
В исковата молба ищецът заявява искане упражняването на родителските права над децата да бъде предоставено на него, като местоживеенето им да бъде при бащата в гр.Меричлери, община Димитровград, *****************************.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че вече повече от 2 години ищецът отглежда сам двете си деца, след като се разделил с тяхната майка и ответник. Установи се също така, че през този период бащата сам е поел издръжката на дъщери си и сина си, като им осигурява дрехи, храна, пари и подслон. Подпомаган е в грижите за децата, от своите родители. Семейството живее в къща на два етажа в гр.Меричлери, като според изготвения по делото социален доклад, тя е обзаведена и разполага с всички удобства за отглеждане на двете деца. По-голямото от тях- М., посещава детска градина в гр.Меричлери.
От своя страна, ответникът М. В. Н. е получила лично препис от исковата молба, като в предоставения й срок не е оспорила искането родителските права над децата да бъдат предоставени на ищеца, както и да бъде определено те да живеят при баща си в гр.Меричлери. Установи се от показанията на разпитаните по делото свидетели, че майката е напуснала семейното жилище преди две години, като до настоящия момент не е търсела контакт с децата си, нито е плащала издръжка за тях.
Предвид изложеното, съдът счита, че упражняването на родителските права над двете деца следва да се предостави на техния баща- ищец по делото. През изминалите повече от 2 години той се е грижил за тях, като е осигурявал прехраната и издръжката им.
Между децата и техния родител има изградена емоционална връзка. Семейството на ищеца живее в собствено жилище, в което за децата има необходимите условия за нормален живот.
Същевременно ответника не проявява интерес към своите син и дъщеря, като не ги е виждал и чувал през един значителен период от време. Въпреки предоставената й възможност, след връчване на исковата молба, не е оспорила предявения против нея иск. Предвид това, този иск се явява основателен и доказан, като родителските права над малолетните М. Т.а Т.а и И. Т. Т. следва да се предоставят на ищеца по делото. Местоживеенето на децата следва да бъде определено по местоживеенето на бащата в гр.Меричлери, община Димитровград, *****************************.
С оглед гореизложените обстоятелства следва да се определи подходящ режим на лични отношения на ответника с децата. В тази връзка съдът взе предвид, че майката също има право да контактува и да се вижда със своите син и дъщеря, като относно това обстоятелство между страните също няма спор. Предложения от страна на ищеца режим за лични отношения между майката и нейните деца съдът намира за справедлив и достатъчен за създаване на емоционална връзка между тях. Предвид това, на майката следва да се предостави възможност да вижда и взема децата си, както следва: Всяка първа и трета 3 събота и неделя от месеца, с преспиване, от 10.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя и двадесет дни през лятото, когато бащата не ползва платения си годишен отпуск, със задължение на майката да връща децата на бащата след изтичане на определеното време за контакт, както и по всяко друго време по взаимно съгласие на двете страни.
Двамата родители дължат издръжка на всяко свое дете, ненавършило пълнолетие, независимо дали то е трудоспособно и дали може да се издържа от имуществото си. По делото ответникът не посочва доказателства за размера на получаваните от нея месечни доходи. Същевременно бащата е трудово зает, като получава месечна заплата в размер близък до тази, която е минимална за страната. Въпреки, че по делото не се установиха доказателства за получаваните от ответника месечни доходи, следва да се има предвид, че тя е в млада възраст и няма данни да страда от заболявания, които да й пречат да си намери работа и да реализира трудов доход поне в минималния размер за страната.
С исковата си молба ищецът претендира ответника да му заплаща месечна издръжка за детето М. в размер на 190 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до възникване на законни причини за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва от датата на падежа /10-о число на месеца/ на всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. При същите условия претендира ответника да заплаща издръжка за по-малкото дете И. в размер на 180 лева месечно. Като взе предвид възрастта на двете деца, а също така и възможностите на двамата родители, съдът счита, че общата месечна издръжка за детето М. следва да бъде 300 лева. От нея ответника следва да заплаща на ищеца, месечна издръжка в размер на 190 лева, като останалата част от издръжката трябва да се поеме от бащата, ведно с грижите по отглеждане и възпитание детето. Общата месечна издръжка за по-малкото дете- И., трябва да бъде в размер на 280 лева. От нея ответника следва да заплаща на ищеца, месечна издръжка в размер на 180 лева, като останалата част от издръжката трябва да се поеме от бащата, ведно с грижите по отглеждане и възпитание детето.