Решение № 89 от 17.02.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Видин, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тодор Г. Попиванов при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело № 20241320102408 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба с правно основание чл.124, ал.1, предл. трето, алт. втора от ГПК, и чл.439 от ГПК от С. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин, ж.к.“*“ № 12, вх.В, ет.5, ап.49, срещу „ВИВУС.БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Лозенец, ул.”Д. Хаджикоцев” № 52 - 54, представлявано от Здравко Райчев, за установяване на недължимостта на парична сума по договор за кредит, поради недействителност на договора, а при евентуалност – само на клауза по договора.

Внесена е дължимата се държавна такса.

На ответника е изпратен препис за отговор.

В едномесечния срок за отговор на исковата молба по делото е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск. Правното основание на предявения иск е чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, вр. с чл.

143, ал. 1 от ЗЗП, вр. с чл. 146, ал. 1от ЗЗП.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от права са: че сключеният между ищеца С. Р. Г. и ответното дружество „ВИВУС.БГ“ ЕООД, договор за паричен заем № 9977765029/18.10.2022г. е нищожен, защото 1 съществен елемент от неговото съдържание, а именно – Годишен процент на разходите /ГПР/ е погрешно посочен с по ниска стойност, а фактически превишава максимално установения праг предвиден в закона /чл.19, ал.4 от ЗПК/. Това е така, тъй като в договора се уговарят допълнително платени услуги /като такса за експресно разглеждане на кредита/, които по същество представляват част от ГПР, но не са включени в него, което съставлява заобикаляне на закона /прикрити разходи по кредита/, водещо до недействителност на целия договор на основание чл.22 от ЗПК.

Поддържа се още от ищеца, че клаузата, с която кредитополучателят се задължава да заплати на кредитиращото дружество такса за експресно разглеждане на кредита е нищожна, тъй като с нея се нарушава забраната, регламентирана в чл.10а от ЗПК - да се изискват такси и комисионни, свързани с усвояването и управлението на кредита. Същата не съставлява допълнителна услуга, която е извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение, възникнало в резултат на договора, а именно – отпускане на заема и неговото администриране.

Договорената клауза заобикаля закона /чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК/, поради което е нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК. Кредиторът няма право, чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на закона /чл.19, ал.4 от ЗПК/, да си набавя допълнителни средства, тъй като неоснователно се обогатява.

Иска се от ищцата, съдът да постанови решение, с което да обяви нищожността на договор за потребителски кредит № 9977765029/18.10.2022г., сключен между страните на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК или на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.22, с чл.11, чл.19 от ЗПК.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск - да обяви нищожността на клаузата от договора, предвиждаща такса за експресно разглеждане, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът ангажира писмени доказателства.

Иска задължаване на ответника да представи по делото цялата преписка по процесния договор; назначаване на съдебно – икономическа експертиза, по която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и при необходимост посети деловодството на ответното дружество, да отговори на въпроса: Какъв е действителният размер на годишния лихвен процент по 2 договор за потребителски кредит № 9977765029/18.10.2022г., сключен между страните, като се включи в него и предвидената такса за експресно разглеждане, както и издаване на съдебно удостоверение за снабдяване на информация за сключените сделки между страните, която се намира в БНБ.

Ответникът е предявил в срок против ищеца насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, като поддържа от своя страна, че ищецът сам е поискал и се е възползвал от правото, изрично предвидено в Стандартния европейски формуляр /СЕФ/, като е влязъл в сайта на www.vivus.bg и е заявил изрично желанието за получаване на допълнителна незадължителна услуга „Бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит“. Така, искането и получаването на отговора е станало в рамките на 15 минути, а не в рамките на 7 календарни дни; изисква допълнителен финансов и човешки ресурс за проверка кредитоспособността на кандидата и за това е начислена допълнителна такса.

Поддържа се още, че сумата по кредита в размер на 1200 лева е преведена на ищеца и получена от него на каса на „Изипей“ АД, със задължение да я върне еднократно в срок от 30 дни; че падежът е настъпил и задължението е изискуемо; че ищецът е изпаднал в просрочие, а в последствие е направил на 10 частични плащания общо в размер на 630 лева от общо дължимата се в размер на 1438.29 лева, включваща главницата, лихва върху главницата в размер на 40.43 лева и 217.86 лева такса за заявената услуга за Бързо разглеждане.

Иска се от ответника, в качеството му на изправна страна по договора, съдът да постанови решение, с което да осъди ищеца да му заплати сумата в размер на 570 лева, представляваща непогасения остатък от отпуснатата главница от 1200 лева и заплатената от кредитополучателя сума в размер на 630 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск – 20.12.2024г. до окончателното издължаване.

Ответникът заявява изрично, че няма претенции към ищеца за заплащане на договорената лихва, такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредита и наказателна лихва, а само за непогасения остатък от главницата. Представя писмени доказателства – преписката по процесния кредит.

Ответникът оспорва предявения иск, като поддържа от своя страна, че ГПР 3 е съобразен с предвидения в закона размер – до 50% от главницата по кредита съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, а в настоящия случай, единственият разход по кредита е договорната лихва с лихвен процент 40.97, а след приравняване на годишна база, ГРП възлиза на 49.7%, както и че таксата за Бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит е за допълнителна услуга, която кредиторът има право да събира съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК, тъй като не е свързана нито с отпускането, нито с управлението на кредита.

В срока за отговор по насрещния иск, ищцата оспорва същия, тъй като счита че договорът, сключен между страните е нищожен, поради което кредитополучателят дължи по него само връщане на чистата главница в размер на 1200 лева.

Иска издаване на съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди със справка от „Изи Пей“ АД, от което да е видно за периода от 18.10.2022г. до 22.09.2024г., чрез тяхната парична система на каса, по банков път или по микросметка, какви плащания са извършени към „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК ********* и платец ищеца С. Р. Г., ЕГН **********.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско/юрисконсултско възнаграждение по насрещния иск.

Налице са обстоятелства, които се признават от ответника и които не се нуждаят от доказване, а именно, че на 18.10.2022г. е сключен договор за паричен заем № 9977765029, по силата на който ищцата като кредитополучател, е получила от ответника като кредитор, сумата в размер на 1200 лева, със задължение да я върне еднократно в срок от 30 дни. Безспорно е също, с оглед твърдяното от ищцовата страна и заявеното от ответника, че таксата за Бързо разглеждане на искането за отпускане на кредита в размер на 217.86 лева не е включена в годишния процент на разходите.

Съдът е постановил, че не се налага да указва тежест на доказване на страните с оглед приетото за безспорно от фактическа страна, тъй като в останалата си част спорът е изцяло правен.

По делото са събрани писмени доказателства.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

4

С определението си по доклада по делото, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: 1. На 18.10.2022г. е сключен договор за паричен заем № 9977765029, по силата на който ищецът като кредитополучател, е получил от ответника като кредитор, сумата в размер на 1200 лева, със задължение да я върне еднократно в срок от 30 дни, и 2. Таксата за Бързо разглеждане на искането за отпускане на кредита в размер на 217.86 лева, не е включена в годишния процент на разходите по кредита.

С оглед твърдението на ищеца и признанието на ответника, безспорно е между страните, че таксата за експресно разглеждане на кредита не е включена в ГПР, като в случай на включването на тази такса в ГПР е явно, че ГПР би превишавал законово определения максимален размер, предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК.

Съдът е издал на ищеца съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди със справка от „Изи Пей“ АД, от което да е видно за периода от 18.10.2022г. до 22.09.2024г., чрез тяхната парична система на каса, по банков път или по микросметка, какви плащания са извършени към „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК ********* и платец ищеца С. Р. Г., ЕГН **********, по договор за паричен заем № 9977765029/18.10.2022г. и от представената и приета по делото такава е видно, че кредитополучателят е погасил по кредита общо сумата в размер на 927 лева.

Съгласно чл.4.1 от Общите условия към договора за кредит е предвидено, че при кандидатстването си, кредитоискателят може изрично да заяви желание за бързо разглеждане на искането му за кредит, както и че му е начислена такава такса в размер на 217.86 лева, която сума е дължима за срок от 1 месец и добавена към общо дължимата се главница и лихва.

Общо дължимото по кредита е 1458.29 лева, за заплащане в срок до 1 месец, с начална дата на кредита при предоставянето му - 18.10.2022 г. и краен срок на вноската – 17.11.2022г. ГПР е 49.70 %. ГЛП е фиксиран – 40.99 %.

Ищцата е заплатила по кредита сумата в общ размер на 927 лева, което се установява от приетата по делото справка, неоспорена от страните.

В исковата молба ищецът е навел доводи за нищожност на процесния 5 договор за потребителски кредит поради това, че липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита – кои точно компоненти са включени в него и как се формира същия.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК регламентира, че при сключване на договора следва да се уговори годишният процент на разходите по кредита, включващ по арг. от чл. 19, ал. 1 от ЗПК общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Въпреки, че в клаузите на договора и в Общите условия към него между страните не е посочено какви компоненти кредитодателят е включил при формиране размера на годишния процент на разходите при сключването му, а са описани най – общо /чл.7 от ОУ/, последните са изводими от разпоредбите на закона.

В случая съдът намира, че може да се установи съдържанието на включените разходи посредством тълкуване на клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и тази на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.