Решение № 145 от 09.06.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. гр. Добрич, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Т.а при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20263200500091 по описа за 2026 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба вх.№12321/26.06.2025 г. по описа на ДРС,уточнена с молба вх.

№17993/30.09.2025 г. по описа на ДРС и молба вх.№21683/20.11.2025 г. по описа на ДРС,от М. Г.,гражданин на Р.Т.,с адрес в гр.Варна,*** срещу решение №447/29.05.2025 г. по гр.д.№3885/2024 г. на Добричкия районен съд,с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Г. Ж. Г. с ЕГН ********** от гр.Добрич,*** иск за сумата от 14 890 лева,дадена без правно основание,чрез погасяване на вноски в периода от 20.07.2021 г. до 18.10.2024 г. по договор за банков кредит от 10.03.2008 г.,сключен между „ОББ” АД и Г. Ж. Г.,ведно със законната лихва върху главницата,начиная от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане,респ. въззивникът е осъден да заплати на Г. Ж. Г. сумата от 2 000 лв,представляваща сторени разноски за адвокатски хонорар.

Въззивникът намира първоинстанционното решение за неправилно като постановено в нарушение на процесуални и материални норми и необосновано.Районният съд кредитирал непълно и при необсъждане в съвкупност събраните по делото доказателства.Съдът дал изцяло вяра на 1 показанията на водените от ответника свидетели,които били в близки родствени отношения с последния.Всички данни и доказателства по делото в тяхната съвкупност и при комплексен техен анализ сочели,че между страните не е имало и няма заемно правоотношение.Двамата свидетели също сочели,че между страните не е имало договорености-първоначални или текущи във времето относно възникване,изменение и прекратяване на договор за заем между тях.Имало разговори само между ищеца и неговата бивша съпруга,които обаче не били последица от волята на бащата на втората,а били плод единствено на преценка на съпругата.Не били доказани уговорени между страните съществени условия на договор за заем.Предвид горното се настоява за отмяна на атакуваното решение и за уважаване на иска.Претендират се от въззивника сторените от него разноски в двете инстанции.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият Г. Ж.

Г. изразява становище за нередовност на исковата молба,по повод на която е образувано делото,и недопустимост на предявения иск,а по същество след обстоен анализ на събраните доказателства за неоснователност на иска,респ. за неоснователност на въззивната жалба.Същият настоява за обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо и прекратяване на производството по делото или евентуално за потвърждаване на атакуваното решение като правилно,както и за присъждане на сторените от същия разноски.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 11.06.2025 г.,а жалбата е подадена чрез куриер на 25.06.2025 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 25.06.2025 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата 2 форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения допустим осъдителен иск /по-подробни съображения относно допустимостта му съдът ще изложи по-нататък в мотивите на акта/.По същество същото е правилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№3885/2024 г. на ДРС е образувано по повод искова молба с вх.

№23014/02.12.2024 г.,с която е предявен иск на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД от М. Г. с ЕГН **********,гражданин на Р.Т.,роден на *** г.,с адрес в гр.Варна,*** срещу Г. Ж. Г. с ЕГН ********** от гр.Добрич,*** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 14 890 лв,представляваща заплатени при начална липса на основание от ищеца в полза на „ОББ“ АД вноски по договор за ипотечен кредит от 10.03.2008 г.,сключен между банката и ответника,с която сума ответникът неоснователно се обогатил.Претендирано е присъждане в полза на ищеца на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата,начиная от датата на предявяване на иска,до окончателното й изплащане.

Изложено е в исковата молба,че ответникът Г. Г. бил бивш тъст на ищеца М. Г..На ответника бил предоставен банков ипотечен кредит от „ОББ“ АД,по който кредит ищецът заплатил част от дължимите вноски през периода от 20.07.2021 г. до 18.10.2024 г.Касаело се за многократни плащания на вноски в общ размер на 14 890 лв.Ответникът уверявал ищеца,че ще му върне заплатената от него сума,което обаче не сторил.Ответникът вследствие на горното се обогатил без основание,тъй като с погасяване на част от дълга му,извършено от ищеца към кредитната институция,за него била настъпила имотна облага.От друга страна с извършените без основание плащания ищецът обеднял.

В отговора на исковата молба ответникът Г. Ж. Г. е навел доводи,че исковата молба била нередовна-непосочен адрес на ищеца и пълномощника,непосочване на банкова сметка на ищеца,по която да се извърши заплащане на претендираната сума,като най-сериозната нередовност била бланкетността на исковата молба и липсата на изложени факти,които били решаващи за правилното разрешаване на спора.Ищецът в продължение на 3 години и 3 месеца извършил многократни плащания по сметка на ответника на стойност почти 15 000 лв,но не изложил обстоятелства какво го 3 било мотивирало да извърши плащанията.Очевидно в случая не ставало дума за грешка или случайност,респ. плащанията нямало как да се извършат без никаква причина и основание,доколкото били многократни /23 превода/,системни и през продължителен период.Искът бил недопустим,доколкото според ответника бил предявен на основание чл.59 от ЗЗД,а такъв иск имал субсидиарен характер и можело да се предяви само ако ищецът не разполагал с друг иск за защита на правата си.В случая ищецът заявил в исковата молба,че ответникът го уверявал,че ще му върне заплатената сума,което твърдение сочело на наличие на облигационни правоотношения между страните и то по договор за заем.Следователно ищецът с оглед намекнатото от него досежно отношенията между страните разполагал за реализиране на защитата си с друг иск на договорно основание,а предявеният по чл.59 от ЗЗД на плоскостта на неоснователно обогатяване бил недопустим и следвало да се остави без разглеждане.Набляга се,че ответникът всъщност не твърдял между страните да има заемно правоотношение,предполагащо връщане на процесната сума от ответника на ищеца,нито признавал да е заявявал на ищеца,че ще му върне сумата.По същество искът бил неоснователен и се настоява за отхвърлянето му.Оспорва се твърдението на ищеца,че бил превел процесните суми без основание,както и че канил ответника да му ги върне,а последният заявил,че ще го стори.Основанието за преводите било всъщност погасяването на задължение на ищеца Г. към ответника Г..С тези плащания Г. погасил част от свой дълг към Г..През 2008 г.,когато ищецът бил в граждански брак с дъщерята на ответника,помолил ответника Г. да изтегли банков кредит,като след това да му даде в заем получената от банката по договора за кредит сума.Ответникът се съгласил заради дъщеря си,която малко преди това родила първото си дете от брака с ищеца.Така ответникът изтеглил кредита и предал парите на ищеца в заем за потребление.Цялата процедура по сключване на договора за кредит била придвижена от ищеца и съпругата му,на която ответникът дал изрично пълномощно.Физическото изтегляне на парите от банката по договора за кредит и предаването им на ищеца било извършено от дъщерята на ответника,която към онзи момент била негова съпруга.Уговорено било между страните,че ищецът ще връща на ответника заетата сума,като погасява месечните вноски по договора с банката,осигурявайки по сметка на ответника нужната сума за извършване на всяка вноска.В следващите години ищецът 4 погасявал дълга си към ответника нерегулярно и не в цялост на отделните вноски,а по свое усмотрение,като в определен момент спрял да погасява дълга си.Процесните плащания не били единствените суми,които ищецът превел по сметката на ответника.Имало и множество други преводи,извършвани чрез трети лица-работници или служители в управлявани от ищеца и съпругата му търговски дружества.Ответникът прилага вносни бележки от периода 26.05.2009 г.-01.12.2016 г.Плащанията,формиращи исковата претенция,били извършени през периода на фактическа раздяла на ищеца и дъщерята на ответника и по време на бракоразводния процес между тях.Плащанията били извършени от ищеца с надеждата,че дъщерята на ответника ще се върне при него и брачното дело ще бъде прекратено.Когато това не се случило,ищецът завел множество производства срещу бившата си съпруга и настоящото срещу баща й,обхванат от реваншизъм и желание да накаже бившата си съпруга.

На първо място следва да се отбележи,че исковата молба е редовна.В хода на производството по делото ищецът е уточнил адреса си и този на пълномощника си,като е посочил и банковата сметка,по която евентуално ответникът да преведе сумата по исковата претенция /забел. неизпълнението на изискването по чл.127 ал.4 от ГПК от ищеца не е регламентирано от процесуалния закон като нередовност на исковата молба съгласно разпоредбата на чл.129 ал.2 изр.1 от ГПК/.Не може да се сподели доводът на ответника Г. Г. за нередовност на исковата молба по смисъла на чл.127 ал.1 т.4 от ГПК-липса на изложени обстоятелства относно мотивите на ищеца за извършване на многобройните преводи.Доколкото ищецът основава исковата си претенция на плоскостта на неоснователно обогатяване и твърди,че е извършил плащания на задължения на ответника към „ОББ“АД без никакво основание,е достатъчно да се позове в исковата молба на изначална липса на основание за плащанията в полза на ответника,което е и сторил.В интерес на ответника по иска е да се защити с възражения за наличие на основание за плащането,както и да посочи и докаже правното основание за разместване на имуществени блага между страните /определение №2507/14.05.2026 г. по гр.д.

№1282/2026 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС;определение №2416/11.05.2026 г. по гр.д.

№1177/2026 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.В настоящата хипотеза ответникът Г. Г.,а не ищецът М. Г.,следва в защитната си теза да изложи конкретните обстоятелства,обосноваващи извършените от Г. банкови преводи.В този смисъл исковата молба е напълно редовна.Обоснованият с доводи за 5 извършени плащания при начална липса на основание за тях иск следва да се квалифицира като такъв по чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД,а не по чл.59 от ЗЗД.Ищецът не е изложил в исковата молба обстоятелства,сочещи на наличие на определен мотив или основание-уговорка между страните от облигационен характер за извършените банкови преводи,за да се обоснове,че претенцията му произтича от договор или друг източник на правото,което да навежда наличие на друг подходящ иск за защита на правата му.Доколкото искът не е по чл.59 от ЗЗД,а по чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД,доводите на ответника Г. по смисъла на чл.59 ал.2 от ЗЗД за неговата недопустимост предвид субсидиарния му характер и наличието според него в случая на друг иск на друго основание,чрез който ищецът може да се защити,са ирелевантни.

Предвид изложеното искът е допустим,предявен е с редовна към настоящия момент искова молба,поради което и постановеното по същия първоинстанционно решение е допустимо.Искът обаче е неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд,чието решение е законосъобразно и обосновано.