Решение № 236 от 28.12.2023, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Попово, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря Илияна Д. Белчева като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело № 20233520100238 по описа за 2023 година

Предявен установителен иск по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 430 и сл. от ТЗ, във вр. чл. 79, във вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът- “„Юробанк България” АД, гр. София, твърди в исковата молба, че при условията на сключен Договор за издаване на кредитна карта №МК 100396 от 17.06.2019г.

„Юробанк България" АД гр.София, предоставило на Н. К. А. револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1800лв. по кредитна карта „MASTERCARD”, който кредит картодържателят можел да усвоява по начините, уговорени в Общите условия на Банката за издаване и използване на кредитни карти, представляващи неразделна част от процесния договор.

С приемо-предавателен протокол пластиката била предадена на ответника, а последното направено от него плащане било на 28.10.2019г.

Предвид специфичния характер на кредита картодържателят усвоявал различни суми, през различните периоди. В случая той дължал като главница само това, което е изтеглил/потребил като стойност от картата.

Твърди се, че ответникът многократно усвоявал суми от разполагаемия кредитен лимит, като претендираната от ищеца непогасена главница била размер от 1733,64лв. , която сума била формирана от всички усвоявания, които картодържателя правил, като от тях били приспаднати направените от длъжника плащания.

Съгласно ОУ банката издавала и изпращала всеки месец с обикновена поща до картодържателя месечно извлечение, което отразявало всички транзакции с картата, както и всички операции, извършени през съответния месечен отчетен период, като съържали всички лихви, такси и други разходи и задължения.

Съгласно ОУ за издаване и използване на кредитни карти картодържателя можел да погаси задължението си по кредитната карта до датата на издължаване, посочена в 1 месечното извлечение изцяло и без начисляване на лихва, или на части. При изплащане на задълженията на части, върху усвоената и непогасена част се начислявала възнаградителна лихва, като приложимият лихвен процент се посочвал в месечните извлечения В случаите когато задължението се погасявало на части, то ответника трябвало да изплати най-малко минималната месечна вноска, както и всички задължения за които е в забава и всички задължения, с които е превишил кредитния лимит. Съгласно договора минималната месечна вноска била в размер на 3 % от общо дължимата сума, но не по-малко от 15.00лв.. При неплащане на задължителната минимална месечна вноска на падежа, се дължало и обезщетение за забава (мораторна лихва) в размер на законната лихва върху дължимите от него плащания.

Картодържателят се е задължил да заплаща и всички дължими такси и/или комисионни, посочени в приложението към общите условия, като дължимите по договора такси били в общ размер на 106.36лв.

По силата на ОУ, при непогасяване на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения, банката можела да обяви задължението на длъжника за изцяло предсрочно изискуемо. На това осонвание, поради неплащане на две последователни месечни вноски на 28.10.2019г. и 28.11.2019г., Банката е обявила задължението на длъжника за изцяло предсрочно изискуемо и дължимо с покана, връчена на 30.09.2020г. Във връзка с връчване на тази покана, банакат претендира и заплащане на сумата от 18,00лв.. нотариална такса, На 19.08.2022г. ,.Юробанк България” АД подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по което било образувано ч.гр.д. №589/2022г., по описа на Районен съд - Попово. Длъжникът е получил заповедта за изпълнение при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, поради което на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК заповедният съд указал на заявителя да предяви настоящия иск за установяване на вземането си.

Предвид гореизложеното, ищецът моли съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: сумата 1733.64лв. – главница, сумата 343.85лв.– възнаградителна лихва за периода 28.10.2019г. – 30.09.2020г., сумата 81.82лв.– мораторна лихва за периода 28.10.2019г. – 12.03.2020г., сумата 73.80лв.– мораторна лихва за периода 14.05.2020г. – 07.08.2022г., сумата 106.36лв. – такси за периода 25.07.2019г. – 10.02.2020г., сумата 18.00лв. – обезщетение за уведомяване за периода 14.09.2020г. – 07.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2022 г. до изплащане на вземането –всички суми дължими по Договор за издаване на кредитна карта MASTERCARD от 17.06.2019г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 589/2022г. на ПпРС. Претендира разноски В с.з. не се явява представител. От пълномощника на ищеца е депозирана писмена защита, с която който по същество поддържа предявения иск, и моли съда да го уважи така както е предявен.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от назначения особен представител на ответника Н. К. А. от с.Л., общ.О. - адв.К.К. от ТАК, с който оспорва предявения иск отчасти.

Оспорва претендираната възнаградителна лихва, като счита, че не било ясно как тя била формирана, и върху каква главница била изчислена.

Счита, че върху просрочената главница се дължало обезщетение за забава, като при определянето на неговия размер би следвало да се приложат разпоредбите на ЗПК, тъй като договора попадал под обхвата на този закон. Съгласно чл.33, ал.1 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът имал право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според чл. 33, ал.2 ЗПК, тази лихва не можела да бъде в размер, по-висок от 2 размера на законната лихва за забава. Ето защо претендираните от ищеца лихви следвало да бъдат в размер на законната мораторна лихва съгласно ПМС от 2012г. и 2014г. определена въз основа на основния лихвен на БНБ плюс 10 пункта (процента), като за разликата над нея уговорка била нищожна.

Оспорва и част от клаузите на ОУ към договора-чл.9.1 и чл.10, като счита, че същите били неравноправни по см. на чл. 143 от ЗЗП, тъй като водели до значително неравновесие между правата на банката и на кредитополучателя. На първо място те позволявали на банката едностранно да променя условията на договора, въз основа на непредвидени в него основания. От друга страна не била предвидена възможност кредитополучателят картодържател в случай на такава едностранна промяна да има правото да прекрати договора. По този начин кредитополучателят бил лишен и от възможност да прецени икономическите последици от сключването на договора, тъй като дължимата такси и възнаграждения на банката по всяко време можели да бъдат променяни по нейно усмотрение на банката.

Счита, че това е недобросъвестно поведение на ищеца, и в тази връзка иска от съда предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан Редовно призован за с.з. се явява назначения особен представител, който по същество поддържа депозирания отговор по исковата молба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. №589/2022г. по описа на ПпРС, по подадено от банката- ищец заявление по чл.417 от ГПК срещу ответника Н. К. А., била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №241/25.08.2022г., за заплащане на сумата 1733.64лв. – главница, сумата 343.85лв.– възнаградителна лихва за периода 28.10.2019г. – 30.09.2020г., сумата 81.82лв.– мораторна лихва за периода 28.10.2019г. – 12.03.2020г., сумата 73.80лв.– мораторна лихва за периода 14.05.2020г. – 07.08.2022г., сумата 106.36лв. – такси за периода 25.07.2019г. – 10.02.2020г., сумата 18.00лв.

– обезщетение за уведомяване за периода 14.09.2020г. – 07.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2022 г. до изплащане на вземането –всички суми дължими по Договор за издаване на кредитна карта MASTERCARD от 17.06.2019г.

Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.

5 от ГПК, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на кредитора да предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземането си.

Настоящият иск е предявен в законния срок по чл. 415 от ГПК.

От приложените по делото доказателства, в т.ч. и от приложеното в цялост ч.гр.д.

№589/2022г. по описа на ПпРС, безспорно се установява, че на 22.05.2019г. Н. К. А. е подала заявление за издаване на кредитна карта „MASTERCARD ” от „Юробанк България” АД, и била запозната с условията за издаване на кредитна карта и предоставяне на кредитен лимит, като се е подписала върху заявлението. Въз снова на това заявление е сключен и Договор за издаване на кредитна карта № MК100396 от 17.06.2019г., по силата на който на ответника бил предоставен револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1800лв., по кредитна карта „MASTERCARD”, който кредит картодържателят можел да усвоява по начините, уговорени в Общите условия на Банката за издаване и използване на кредитни карти, представляващи неразделна част от процесния договора. Така сключения договор е подписан от ответника, както и Общите условия за издаване и използване на кредитни карти и Приложение № 1 към общите условия за издаване и използване на кредитни карти на „Юробанк България” АД ( приложени от л.3 до л.21 по делото).

В тези ОУ и Приложение №1 са посочени съответните такси за разглеждане на заявлението, годишната такса обслужване, таксите за рекламация, блокиране, доставка, 3 преиздаване, използване на картата за теглене в брой, за използване на картата за превод към друга платежна сметка, за транзакции за залагания и хазарт, при получаване на суми по картата от залагания и хазарт, за превалутиране на транзакции, за хартиено извлечение по пощата, за дубликат на месечно извлечение, за съобщения изпращани от Банката, за спешно предоставяне на пари в брой в чужбина, за разсрочване на транзакции на различни по брой равни месечни вноски, с посочване на съответните лимити, минимална месечна вноска, годишен лихвен процент при покупки, при теглене на пари в брой и на годишна база, обезщетение за просрочие и е посочен съответния ГПР, обяснен и с конкретен пример за начина на изчислението му.

От приложения приемо - предавателен протокол от 17.06.2019г., се установява, че на ответника е предадена както кредитната карта, така и пин-кода за нея.

Към исковата молба са представени справка за движението по сметката на ответника и 2 броя месечни справки за дължимите суми във връзка с използването на кредитната карта за периода от 10.10.2019г. до 10.11.2019г., от които се установява, че отпуснатия общ кредитен лимит по картата е 1800лв., че годишната лихва при покупки и при теглене в брой е в размер на 18,90 % - съответен на посоченото в подписаното от А. приложение, описани са по дати съответните видове транзакции по картата за периода посочен в извлечението – т.е. за период от 1 месец, посочена е общо дължимата сума по картата за предходния период, сума на извършени плащания /ако е имало такива/, сума на общите задължения по картата, посочени са сумата която следва минимално да се плати, както и срока за плащане по картата. Видно всички месечни справки за периода от 10.10.2019г. до 10.11.2019г е, че поради непостъпили поне минимални плащания за съответните периоди на А. са начислени лихви за просрочие и обезщетения за надвишаване на кредитния лимит.

Поради необслужване на кредита, до кредитополучателя била изпратена нотариална покана, с което го уведомяват, че поради неиздължаване в уговорения срок на месечна вноска с падеж от 28.10.2019г. и 28.11.2019г., на осн. чл.20.2 от договора., обявяват цялото задължение по него за незабавно изискуемо и дължимо.

Видно от приложената разписка към нотариалната показана, подписана от нот.П.Ненова, рег.№680 на НК, с район на действие РС-Попово, същата евръчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, считано на 30.09.2020г.