Решение № 6027 от 07.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6027 гр. София, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА П. БЕНКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20211110135102 по описа за 2021 година

Производството е исково по молбата на ФИРМА, ЕИК ********, представляван от С. ИЛ., с адрес АДРЕС спрямо В. П. СТ., ЕГН ********** , с адрес: АДРЕС с назначен по делото особен представител.

Ищецът твърди, че на 19.08.2016г. страните са сключили договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB с кредитен лимит 1000 лв., за извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално устройство ATM (банкомат) или ПОС.

Сочи се, че непогасени суми по договора са в размер на 676,95 лева, от които: главница, дължима съгласно т. 2 и т. 5 от Договора и т. 10. 1 от Раздел X на ОУ в размер на 575,88 лева и лихва, дължима съгласно т.7 и т.8 от Договора и т. 11.1. от Раздел XI на ОУ, считано от 01.01.2020 г. до 30.10.2020 г., в размер на 101,07 лева. Излага се, че за всички операции, извършени с картата, отчетени през един отчетен период, длъжникът имал право на гратисен период в размер до 45 дни, през който не се начислява уговорената фиксирана годишна лихва в размер на 19%, при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период е погасил пълния размер на всички отчетени разходи през съответния отчетен период. След изтичането му се сочи, че длъжникът е получавал извлечение по карта и бил задължен да 1 погасява усвоената част от кредитния лимит, съгласно т.10. 1 от ОУ като е следвало да погасява минималната погасителна вноска по б. и) на т. 1. 1 от ОУ и т. 6 от договора освен ако не е сторил това в гратисния период и не бил погасил пълния размер на разходите си.

Минималната погасителна вноска била сумата, която титулярът по картата бил длъжен да погасява ежемесечно и представлявала 5 % от размера на главницата на задълженията, формирани към последния ден на отчетния период, плюс всички дължими към датата на падежа лихви, такси и комисионни.

При непогасяване до датата на падежа на пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярът на картата имал задължение да заплаща наказателна лихва върху непогасената част на минималната погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви за дните на просрочие, която била в размер на договорената годишна лихва, плюс наказателна надбавка в размер на 6 процентни пункта.

Излага се още, че кредитът е обслужван до 01.2020г., като след тази дата вноски не са били правени. Размерът на МПВ е в размер на 29,30 лева и с падеж до 17.02.2020 г. а съгласно чл. 13.2.1. от ОУ дължимата сума по кредита е станала автоматично изцяло и предсрочно изискуема с изтичане на 150 дни забава без нужда от уведомяване. Твърди се още, че за исковите суми съдът е бил сезиран със заявление по реда на чл.410 от ГПК, заповедта по което е връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което е предявен и настоящия иск, а именно за установяване на вземания в полза на ищеца за сумата от 575,88 лв., представляваща главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS Club и предоставяне на кредитен лимит от 19.08.2016г. ведно със законна лихва от 30.10.2020 г. до изплащане на вземането, наказателна лихва в размер на 101,07 лв. за периода от 1.1.2020 г. до 30.10.2020 г. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител адв. Д., депозира такъв, в който оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Твърди, че подписът върху процесния договор не е на ответника, както и излага, че ответникът не е бил уведомен за неизпълнението на договора. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Моли за отхвърляне на иска като ангажира 2 доказателства вкл. и искане по чл.190, ал.1 от ГПК.

Исковете са с правно основание по чл. 415 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.92, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

От договор за издаване на револвираща международна кредитна карта Diners club и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) от 19.08.2016 г., сключен между ФИРМА като издател и В. П. СТ. като титуляр, ФИРМА се е задължило да издаде на титуляра В. револвираща международна кредитна карта, като титулярът има право да използва кредитен лимит в размер на 1000 лв., който може да бъде усвояван при условията и реда на Общите условия на ФИРМА за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти „DINERS CLUB“. Съгласно т. 3 от договора, срокът за ползване на кредитния лимит е до 31.08.2017 г., като същият може да се подновява автоматично при условията и по реда на Общите условия. Съгласно т. 6 от договора, за всички операции, извършени с карта, отчетени през един отчетен период, титулярът има право на гратисен период със срок, съгласно действащите Общи условия на издателя, през който период издателят не начислява уговорената с договора лихва. Към датата на подписване на договора гратисният период е със срок до 45 дни. На основание т.7 от договора, при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на задълженията, при условията на т. 6 от договора, титулярът заплаща на издателя върху непогасените суми годишна лихва, съгласно действащата към датата на прилагане Тарифа на издателя за таксите, комисионните и лихвите за издаване и обслужване на кредитни карти „Diners Club“. Към датата на подписване на договора, за срока, посочен в т. 3 от същия, годишната лихва, начислявана от издателя, е в размер на 19 %.

От протокол от 31.08.2016г. с подписи и на двете страни се установява, че В. е получил кредитна карта и пин към нея.

Следователно, по делото се доказва по безспорен начин, че между ищеца и В. е налице договор за издаване на кредитна карта с посоченото в исковата молба съдържание, в изпълнение на който ищецът е предоставил на кредитополучателя кредитна карта с кредитен лимит от 1000 лв. В този смисъл стореното от представителя на ответника възражение, че подписът за 3 титуляр за В. не е негов съдът намира за неоснователно с оглед представения в оригинал договор, а и с оглед заключението на приетата по делото съдебносчетоводна експертиза, неоспорена от страните. Съгласно заключението В. през периода от 21.10.2016г. до 08.01.2020г. е усвоявал от предоставената му карта сума като за целия посочен период е извършил плащания от 8454.37 лева, с които са погасени лихвите до 31.12.2020г. и част от главницата. Към датата на изготвяне на заключението неплатената сума за главница е 575.88 лева и лихва от 101.07 лева. Или при обстойно изследване движението по сметката от вещото лице и даденото заключение за ползване на сума от картата и връщане по нея съдът намира, че дори и да не е подписан договора и протокола за приемане на картата от ответника, то с факта на ползване на суми от сметката чрез предоставената му карта В. изрично е приел условията на договора и неговото сключване, което дава основание на съда да приеме, че страните са били обвързани от заемно правоотношение, по което е останала неплатена главница от 575.88 лева и лихва от 101.07 лева.

Няма доказателства за сторено плащане на остатъка и лихвата, поради което при тези факти и от правна страна съдът намира исковете за доказани и основателни и като такива следва да бъдат уважени изцяло – както за главницата, така и за лихвата.

С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да присъди с решението си и разноските в заповедното производство, то в тежест на ответника следва да се възложат разноските по исковото и заповедното производства или в общ размер на 800 лева – сбор от държавна такса по двете производства – 100 лева, 100 лева за възнаграждение на юрисконсулт в двете производства, 300 лева за възнаграждение на вещо лице и 300 лева за такова на особен представител.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ФИРМА, ЕИК

********, представляван от С. ИЛ., с адрес АДРЕС, че В. П. СТ., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС с назначен по делото особен представител на основание чл.415 ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.79 и чл.86 от ЗЗД дължи на 4 ищеца сумата от сумата от 575,88 лв., представляваща главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS Club и предоставяне на кредитен лимит от 19.08.2016г. ведно със законна лихва от 30.10.2020г. до изплащане на вземането, наказателна лихва в размер на 101,07 лв. за периода от 1.1.2020 г. до 30.10.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 18.11.2020г. по гр.д. № 53238/2020г. по описа на СРС, 144- ти състав и

ОСЪЖДА В. П. СТ., ЕГН ********** , с адрес: АДРЕС с назначен по делото особен представител на основание чл.78, ал. 1 от ГПК да заплати на ФИРМА, ЕИК ********, представляван от С. ИЛ., с адрес АДРЕС сумата от 800 лева – съдебно-деловодни разноски по гр.дело № 35102/ 2021г. и ч.гр.дело № 53238/ 2020г. по описа на СРС.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5