Решение № 499 от 13.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. София, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело № 20221001000449 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С Решение № 237/15.03.2022 г., постановено по т.д.№ 875/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-9-ти състав, поправено с Решение №242/16.03.2022 г., е отхвърлен като неоснователен предявеният от НАП против „Юръпиън Медиа Холдинг– България“ ЕООД иск с правно основание чл. 694 от ТЗ, за установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ в производството по несъстоятелност на „Юръпиън Медиа Холдинг– България“ ЕООД по т.д. №1576/2019 г. по описа на Софийски градски съд, на публични вземания в размер на 6 021,45 лева, от които главници 3 857,98 лева и лихви 2 163 48 лева, включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори на длъжника, предявени в срока по чл. 688, ал.

1 от ТЗ, като обезпечени със запори, наложени с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №. С190022-022-0071405/14.08.2019 г, вписано в Централния регистър на особените залози под № 2020112302096.

В срока по чл.259, ал. 1 от ГПК против решението е постъпила въззивна жалба от НАП, с която същото се оспорва като неправилно. Намира за неправилен извода на СГС, че противопоставимостта на обезпечителната 1 мярка запор настъпва едва с вписването в Централния регистър на особените залози, поради което публичните вземания не могат да се ползват с привилегията, дадена в разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ. Сочи, че действително чл. 638, ал.4 изр.3 от ТЗ въвежда забрана за налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК на имущество на длъжника след откриване на производството по несъстоятелност, но в случая обезпечителните мерки по ДОПК били наложени на 01.12.2017 г. и на 12.03.2018 г., т.е. преди Решение №1531/26.08.2018 г., постановено по т.д.

№453/2019 г. по описа на СГС, с което е открито производство по несъстоятелност на длъжника. В разпоредбата на чл. 638, ал.4 изр.3 от ТЗ и в останалите разпоредби на ТЗ не е посочена като пречка за вписване на обезпечителна мярка, наложена преди откриването на производството по несъстоятелност. Сочи, че съгласно чл. 193 от ДОПК, имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки преди откриване на производството по несъстоятелност, може да бъде реализирано от публичния изпълнител в 6 месечен срок от откриване на производството, в противен случай то трябва да бъде предадено на синдика за реализация в производството по несъстоятелност. Предвид възможността публичният изпълнител да не успее да реализира обезпеченото имущество по ДОПК и останат неудовлетворени държавни вземания, при последващо осребравяне в хода на производството по несъстоятелност, държавата следва да се удовлетвори като кредитор с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ, от сумата от запорираното имущество при положение, че запорите, наложени по реда на ДОПК, са надлежно вписани в ЦРОЗ. В случая било доказано, че за обезпечаване на процесните публични вземания са наложени запори по реда на ДОПК и същите са вписани в ЦРОЗ. Поради това съдът следва да уважи предявения иск за установяване поредност на удовлетворяване на вземанията по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ. Допълва, че неправилно съдът е приел, че вписването на запора по реда на ЗОЗ не предоставя никаква привилегия на кредитора в производството, което е и в противоречие с разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

Претендира за присъждане на направените по делото разноски. Не са сторени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпило становище по въззивната 2 жалба, подадено от А. И. Т.-синдик на „Юръпиън Медиа Холдинг– България“ ЕООД, в което се излагат съображения за нейната неоснователност, като се сочи, че фактическият състав по налагане на процесния запор не е завършен в предвидения в закона срок. Изтъква се, че вписването в ЦРОЗ е необходимо условие за възникване на привилегията на кредитора, което следва да бъде осъществено преди откриване на производството по несъстоятелност, поради което и в хипотезите, в които това е станало след решението за откриване на производство по несъстоятелност, то обезпечението не е породило присъщото си обезпечително действие, съответно привилегията не е възникнала. В заключение се сочи, че вземанията на НАП следва да носят привилегиите по чл.722, ал.1, т. 6 и т.9 от ТЗ, с които именно привилегии предявените вземания са включени по т.1.1 и т.1.2 в списъка с приетите вземания по чл.688 ТЗ. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Юръпиън Медиа Холдинг– България“ ЕООД (н).

Апелативен съд-София, след като обсъди посоченото в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното от фактическа страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ вр. чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ от Национална агенция за приходите срещу „Юръпиън Медиа Холдинг– България“ ЕООД, с които се иска да се установи поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ на публични вземания в общ размер на 6 021,45 лв., от които: 3 857,98 лв. - главници и 2 163,48 лв. - лихви, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, като обезпечени със запори, наложени с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №С190022-022-0071405/14.08.2019 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - София, вписано в Централния регистър на особените залози под №2020112302096.

С Решение №181 от 24.01.2020., постановено по т.д.№1576/2019 г. на СГС, вписано по партидата на длъжника в търговския регистър под № 202000127110807, по отношение на ответното дружество „Юръпиън Медиа Холдинг– България“ ЕООД е обявена неплатежоспособност и открито производство по несъстоятелност.

С вписване в търговския регистър по партидата на длъжника № 3

20210304111121 са обявени изготвени от синдика списъци на приети и неприети вземания на кредитори на дружеството, в който са включени публични вземания, предявени от НАП с молба с изх. № М-24-281423/19#27/03.02.2021 г.

В срока по чл. 690 от ТЗ, НАП е депозирала възражение срещу Списъка на неприетите вземания, като е направила искане за включване в списъка на приети вземания на публични вземания за лихви в общ размер на 5 876,29 лева, като за 2 163,48 лв. от тях бъде предвидена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, както и да бъде променена поредността на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публични вземания в общ размер на 3 857,97 лева, включени в същия списък, като обезпечени със запор, наложен с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С190022-022- 0071405/14.08.2019 г. от публичен изпълнител, вписано в Централния регистър на особените залози под № 2020112302096.

С Определение № 262460 от 29.04.2021 г., постановено по т. д. №1576/ 2019 г. на СГС, съдът по несъстоятелността частично е оставил без уважение подаденото от НАП възражение по отношение поредността на удовлетворяване на включените с определението в списъка на приети вземания публични вземания в размер на 2 163,48 лв., както и поредността на удовлетворяване на публични вземания в общ размер на 3 857,98 лева, включени в същия списък и е одобрил списъка на приети вземания след изменения. Определението е обявено по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 2021505141446.

С исковата молба по делото, подадена по пощата на 19.05.2021 г., ищецът е поискал да бъде установена поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ на публичните вземания, с присъждане на разноските по делото.

Ответникът „Юръпиън Медиа Холдинг– България“ ЕООД, призован при условията на чл.50 ал.2 от ГПК, не е изразил становище по иска.

Синдикът на „Юръпиън Медиа Холдинг– България“ ЕООД (н), конститурана на осн. чл.694 ал.4 от ТЗ - А. И. Т. представя становище по предявения от НАП иск.

В същото се твърди, че исковата молба е недопустима като подадена извън срока по чл. 694, ал. 6 от ТЗ, който в процесния случай е изтекъл на 4

19.05.2021 г. Процесната искова молба е подадена един ден след изтичане на законоустановения преклузивен срок, поради което се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

В случай че съдът счете така подадената от кредитора НАП искова молба за допустима, то синдикът изразява становище, че същата се явява неоснователна.

По делото се установява, че за обезпечаване събирането на публични вземания, установени с изпълнителните основания, описани в приложената към молба за предявяване изх. № М-24-28- 1423/19#27/03.02.2021 г. справка за размера на обезпечените публичните вземания, са налице обезпечителни мерки, наложени с Постановление изх. № С 190022-022-0071405/14.08.2019 г., вписани в Централния регистър на особените залози под № 2020112302096 за обезпечаване на публични вземания на държавата срещу длъжника.

Обезпечените публични вземания са установени с Изпълнителен лист от 16.07.2015 г. по дело № 38337/2015 г. по описа на Софийски районен съд и Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 21.07.2015 г. по дело № 38335/2015 г. по описа на СРС.

В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай обезпечителната мярка, представляваща запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки и депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, е наложена с Постановление с изх.

№ С190022-022-0071405/14.08.2019г. на публичен изпълнител към ТД на НАП – София, вписано в ЦРОЗ под № 2020112302096, за сумата от 3 857,97 лева. Видно от издаденото удостоверение №1390511 от 23.11.2020 г. и опис № 1390510 в ЦРОЗ, е извършено вписване № 2020112302096 -служебно вписване на запор на имущество по чл. 4 ЗОЗ на „Юръпиън Медиа Холдинг– България“ ЕООД (н)- вписано на 23.11.2020 г. Запорирано е имуществото, върху което е наложен запор по реда на ДОПК, описано в постановление от 14.08.2019 г. С оглед на това съдът е приел, че обезпечителните мерки са наложени на 14.08.2019 г., т.е. преди датата на решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност (24.01.2020 г.) и не е бил вписан в ЦРОЗ до 23.11.2020 г., когато е извършено вписването, видно от приложеното удостоверение № 1390511 от 23.11.2020 г., поради което вземането на НАП като вземане на държавата за държавна такса, касаещо 5 задължения, възникнали през периода 2015 г., съгласно приложените изпълнителни основания, попадат в т. 6 на чл. 722, ал. 1 от ТЗ. Съдът е посочил, че предвид императивната норма на чл. 638, ал.4, изр. последно от ТЗ, подобно действие е недопустимо. В този смисъл, същото се явява непротивопоставимо на останалите кредитори и не би могло да промени съществуващото към момента състояние на задълженията на длъжника, включително възможността за тяхното предпочтително удовлетворение. В решението се изтъква, че според специалното правило на чл. 193 от ДОПК, във връзка с чл. 638 от ТЗ, имуществото, върху което преди откриване на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, може да се реализира от публичния изпълнител при условията и реда на ДОПК в срок от 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност, след изтичането на който срок публичният изпълнител предава имуществото на синдика за осребряване и разпределение на получените суми в производство по несъстоятелност. При осребряване на имущество по чл.193 ДОПК вр. чл. 638 от ТЗ (в 6 месечен срок от откриване на производството), съгласно чл. 194 от ДОПК, кредитор, в полза на когото са учредени залог или ипотека, или който е упражнил право на задържане върху имущество от масата, срещу което са започнали изпълнителни действия или са наложени обезпечения по чл. 193 от ДОПК, се смята за присъединил се в производството пред публичния изпълнител. Следователно, щом и при вписан по реда на ЗОЗ запор по чл. 193 от ДОПК, публичното вземане, във връзка с което е вписан запорът, няма привилегия по ДОПК, равна на тази на заложния кредитор, то на по-силно основание, това публично вземане не се ползва и с особена привилегия по чл.