Решение № 1387 от 27.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1387 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20251000501528 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 39/11.03.2025 г., по гр.д.№ 56/2024 г. на Окръжен съд Благоевград, 14 състав, съдът е осъдил „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да заплати на В. И.

В. сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие от 13.10.2023 г., ведно със законната лихва от 12.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за сумата от 100 000 лв. до претендирания размер от 400 000 лв. С решението „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на В. И. В. сумата от 19 429.35 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 12.01.2024г. до датата на окончателното изплащане на сумата.

Срещу това решение, в частта с която е отхвърлен предявения от В. И. В. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл.432 от КЗ за сумата от 300 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие от13.10.2023 г., ведно със законната лихва от 12.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, е подадена въззивна жалба от В. И.

В., която моли то да бъде отменено и предявения иск за неимуществени вреди да бъде уважен в пълен размер. Поддържа, че решението в обжалваната част е постановено в противоречие със закона, в нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Счита, че съдът не е съобразил в достатъчна степен задължителните постановки, представени в ППВС № 4/1968 г., допълнитено развити в практиката по чл.290 от ГПК на ВКС. Съдът не бил отчел характерът, тежестта и последиците на причинените на ищцата травматични увреждания. Интензитета и продължителността на търпените от нея болки и страдания и не оценил релевантните и установени по делото обстоятелства. Не били съобразени продължителността на лечебния процес и възстановителния период. Не били съобразени в 1 достатъчна степен извършените на ищцата 9 броя операции. Не било съобразено, че ищцата е получила съчетана травма и състоянието й е било изключително тежко. Не били отчетени остатъчните последици – множество белези по цялото тяло, констатирани от вещите лица, имащи перманентен характер. Не били съобразени вторичните посттравматични дегенеративни промени в гръбначния стълб на ищцата, както и промените във физическото и психическото състояние на ищцата. Не бил отчетен риска за нервната система и психиката на В. В., констатиран от ексепртите, във връзка с механичната травма на мозъка. Следвало да бъде отчетена и огромната инфлация към момента.

Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.

Третото лице помагач на страната на ответника Гаранционен фонд не взема становище по въззивната жалба.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от В. В. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ за сумата 400 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, във връзка с настъпило ПТП и сумата 19 429.35 лева - обезщетение за имуществени вреди – извършени разходи за операции, болничен престой, медицински консумативи, медицински прегледи, мед. транспорт, преписи от медицинска документация, придружител, медицински материали и помощни средства и др., ведно със законна лихва върху сумите съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция – 12.01.2024 г. до окончателното им изплащане. В исковата молба е посочено, че на 13.10.2023 г., около 17:30 ч., на път 3-108, км. 12+000, общ. Петрич, настъпило пътнотранспортно произшествие между л.а. марка „Мерцедес“, модел „Е200“ с рег. № ******** с валидна ЗЗГОА при „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД по полица №BG/06/123000378540, управляван от Х. Г. Т. и мотоциклет марка „Хонда“, модел „Хорнет 600 С“, с рег. № ********, управляван от Б. В. Б..

Лекият автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е200“ с рег. № ******** управляван от Х. Т., от спряло положение в десния банкет предприел маневра завой на ляво, като пресякъл пътното платно при наличие на пътна маркировка „М1“ (единична непрекъсната линия) и реализирал ПТП с движещият се по пътя в посока град Сандански мотоциклет марка „Хонда“, модел „Хорнет 600 С“, с рег. № ********, управляван от Б. Б.. В пряка причинноследствена връзка с настъпилото ПТП ищцата В. И. В., като пътник на мотоциклет марка „Хонда“, модел „Хорнет 600 С“, с рег. № ******** претърпяла тежка политравма, изразяваща се в: Комбинирана травма; Фрактура базис крании; Фрактура мандибуле;

Фрактура синус максиларис декстра; Фрактура на 2 шиен прешлен; Фрактура на дясна бедрена кост – билокуларна; Фрактура дисталис антебрахии; Фрактура на 12 ребро двустранно; Фрактура на 9 и 10 ребра в дясно; Фрактура на 9 и 10 торакални прешлени;

Фрактура на дясна бедрена кост; Фрактура на лява гривнена става; Фрактура с дислокация на дясна челюст; Разкъсно контузна рана на дясно коляно; Други съчетани счупвания, обхващащи няколко области от тялото, закрито; Травматичен шок; Счупване на други части на костите на предмишницата, закрито; Счупване на гръбначен прешлен, закрито;

Състояние след хидроторакс в дясно; Счупване на свода на черепа; Множествени счупвания на костите на черепа и лицевите кости; Фрактура на максиларен синус; Фрактура на долна челюст; Автоимунен тиреоидит; Парциален линеарен пнеумоторакс с дебелина 2 мм по предна аксиална линия в ляво; Повърхностна травма на окосмената част на главата. Относно посочения инцидент било образувано ДП №314 ЗМ – 424/2023 г. по описа на РУ – Петрич, разследването по което продължавало. Отговорността за процесното ПТП била на водача Х.

2

Т.. От данните на Информационен регистър към Гаранционен фонд, публично оповестени на интернет страница на фонда – към дата 13.10.2023 г. МПС с ДКН ******** имало активна застраховка Гражданска отговорност. В изпълнение на чл. 380 от КЗ В. В. на 12.01.2024 г. депозирала писмена застрахователна претенция с вх. № 94-Н-19 при „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, във връзка с което била образувана Застрахователна преписка № 43072952300275. С писмо с изх. № 0-92-1400 от 24.01.2024 г. застрахователят по същество отказал да заплати обезщетение. По отношение на претенцията за неимуществени вреди, във връзка с претърпените от ищцата телесни повреди следствие ПТП на 13.10.2023 г., в исковата молба много подробно са описани травматичните увреждания и проведените операции и лечения, свързани с тях, като се посочва, че общия болничен престой на ищцата във връзка с претърпените телесни увреждания е 75 дни, което лечение продължава и към настоящият момент. Твърди се, че през този период ищцата е изпитвала силен дискомфорт и болки в травмираните места, трудности с ежедневните и обичайни дейности и нужда от помощ за повечето от тях. Дълго време не е могла да става, била е в легнало положение, не може да извършва самостоятелно нито едно обикновено действие присъщо на самостоятелен млад човек, изцяло е зависима от чужда помощ, оказвана й от нейната майка – Д. М.. В. В. имала дълга и гъста коса до кръста, за която е полагала много грижи, но поради дългото залежаване в болничните заведения /38 дни в реанимация под постоянна аналгоседация/ получава рана в окосмената част на главата, съпроводена с косопад. Наложило се е отново да бъде хоспитализирана, което на фона на всичките болки, мъки, страдания и сълзи е било момент на достигане на пълна депресия, пълна липса на надежда и вяра. След като ищцата е била изкарана от състоянието на изкуствената кома в продължение на 38 дни, се е наложило да бъде захранвана с храна за бебета в продължение на две седмици. В. В. търпяла и щяла да продължава да търпи болки и страдания за един неопределен период от време, имала нужда от медикаменти, от чужда помощ за да може да се придвижва, къпе, облича и грижи за хигиената си. Налице били особени и интензивни болки и страдания. От приключване на болничните лечения изминали пет месеца, като в този следболничен период ищцата изпитвала значителни неудобства в бита и ежедневието, не само – тя се е нуждаела от постоянни грижи и помощ в ежедневието. На този етап не можело да се даде прогноза за в бъдеще. Предвид факта, че ищцата била и е в пълна неяснота, как ще се развие възстановяването й и дали ще може да проходи, и да бъде пълноценния, здрав човек, който е бил преди катастрофата, тя изпитвала постоянен страх за живота и бъдещето, несигурност и силен стрес, постоянен плач и силна депресия, обстоятелства наложили желанието й и явна необходимост за консултации с психолог. Поради това, след 38 дни в прекарани в реанимация под постаоянна аналгоседация (изкустевена кома) на В. В. били извършвани сесии с психотерапевтична насоченост от кл. психолог към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. След проведените психотерапевтични сесии в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, ищцата продължила да провежда терапия с психолог от академията на МВР, които продължават и към настоящия момент. Следвало да се отчете и обстоятелството, че е на 21 години, в трудоспособна възраст, завършила е средното си образование с отличен успех, записала е да учи в Академията на МВР, с цел да успее да стигне до мечталата служба, като служител в структурите на МВР – „Агенция Митници“, като към настоящият момент била студент с отличен успех, в трети курс, но поради тежкото й здравословно състояние, била принудена да повтори курса. От увредите и операции, щели да останат силно загрозяващи белези по тялото й. Счита, че претърпените телесни увреди я поставят в изключително неравностойно и непълноценно състояние на човешко съществуване, като на свой ред обуславят разстройство на здравето, психическо и физическо такова. Към момента единствените въпроси за нея били ще може ли отново да има правилна стойка на тялото и походка, да се грижи сама за себе си, да излиза с приятели и да се разхождат в парка и планината, тъй като лекарският екип лекуващ ищцата не можел да даде прогноза за възстановяването й. Поради силните болки в много от дните не можела да спи по цели нощи, което допринасяло за тежкото й психическо състояние. Продължавала да страда и от постравматичен стресов синдром изразяващ се в безсъние, често главоболие, депресия, сънуване на кошмари, пресъздаващи моменти от произшествието и страх от движение по 3 пътното платно. След катастрофата ищцата изпитвала постоянен страх граничещ с параноя, когато се намира в близост до движещо се МПС или пътува в МПС, както и силен страх и притеснение, че ще се случи нещо лошо като пресича улицата, което влияело силно негативно на психиката й. Въпреки подкрепата на семейството си, В. В. и към настоящият момент чувствала риск и се страхува за живота си. Имала необходимост от интервенции и работа с психолог за постигането на един нормален начин на живот. Вследствие на увредите и операции отслабнала с 20 килограма. От дата на ПТП до настоящия момент майка й била неотлъчно до нея във всички лечебни заведения и ежедневно се грижела за нея, преобличала я, сменявала памперсите й, давала й лекарства, извършвала цялостното обслужване на пострадалата 24 часа, седем дни в седмицата, обгрижва я и помага на медицинския персонал, предвид хилядите ежедневни нужди и пълната й зависимост от друг човек. Това карало ищцата да изпитва силен срам и ужас, че е безпомощна, че следва да й сменят памперси, да стоят до нея денонощно и да е в тежест на семейството си. Претърпените увреждания щели да оставят силен негативен отпечатък върху бъдещият й живот - да извършва нормално задълженията си, да живее динамичният живот на здрав и млад човек, очакващ евентуално създаване на семейство. В. В. не можела да се забавлява, да излиза с приятели или да спортува. Пиела болкоуспокояващи постоянно и следва да разчита на семейството си за всичко, за да преживява дните си. Преди инцидента била много контактна личност, с много приятели, с които е ходила по екскурзии и на поход в планината. Обичала е много да спортува – да тича в природата и да ходи на фитнес; била изключително здрав човек; изключително жизнена, добронамерена, дейна, отзивчива, инициативна, изпълнена с желание да живее човек, ценена от всички – близки и приятели, същата е помагала, била е усмихната, весела и приятен човек. В. В. полагала ежедневни и големи и незаменими грижи за семейството и добро отношение към всички. В момента нямало следа от този човек, не можели да я разпознаят близките и приятелите. В следствие на претърпените тежки телесни повреди и извършените във връзка с тях осем тежки операции, походката и стойката на ищцата е нарушена. В. В. щяла да бъде освидетелствана с ТЕЛК Решение с висок % т.н.р., като щяла да има необходимост от чужда помощ за неопределен период от време ежесекундно, ежечасно, ежедневно. Щели да бъдат необходими бъдещи интервенции, години наред рехабилитация и физиотерапия, работа с психолог за постигането на един начин на живот далеч от достойния начин на живот. Към настоящия момент освен активното лечение и рехабилитация било необходимо и динамично проследяване на пострадалата с оглед зарастването на счупванията. При диагностицираното счупване на гръбначен прешлен с голяма вероятност щяла да се наложи операция за коригиране на дефекта. В бъдеще след пълно зарастване на костите в зависимост от функционалното състояние на пострадалата щяло да се наложи и провеждане на оперативни намеси за екстракция на поставените метални остеосинтезни елементи при проведените операции.