Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2558 от 31.05.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 16379/2022
Вид
Решение № 2558
Подписан
31.05.2023
В сила
07.07.2023
Състав
ЛОРА МИТКОВА МИТАНКИНА

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 14, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2558 гр. София, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20221110216379 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Б. Г. срещу наказателно постановление /НП/ № 22-4332-019580/05.10.2022г., издадено от началник група към СДВР, О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна. Сочи се, че жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена, поради което липсва умисъл за деянието. Счита се, че деянието не е извършено виновно, което е било отразено в постановлението на СРП, с което е постановен отказ за образуване на досъдебно производство. Отделно от това се твърди, че нормата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП не съдържа конкретно правило за поведение, а в НП липсва подробно описание на нарушението, като включително не било посочено на какво основание е прекратена регистрацията.

В съдебно заседание жалбоподателелят не се явява и не се 1 представлява.

Въззиваемата страна не изпраща представител и не изразява становище.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.09.2022г. прокурор при СРП е постановил отказ от образуване на досъдебно производство по пр. с вх. № 4332р-39406/22г. по описа на 07 РУСДВР, пр.пр. № 38607/22г. по описа на СРП. Препис от постановлението и материалите по преписката са изпратени на ОПП-СДВР.

На 5.10.2022г. е издадено наказателно постановление № 22-4332019580/5.10.22г., с което на жалбоподателя И. Б. Г. е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Видно от заповед № 8121з-1632/02.12.21г. началникът на група при ОПП-СДВР е компетентен да издаде процесното НП.

Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства по реда на чл. 283 НПК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Настоящият съдбен състав приема, че жалбата е основателна и НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон.

Не се споделят съображенията в жалбата за допуснати съществени поцесуални нарушения, включително на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Съдът намира, че нарушението е надлежно описано, но не се доказа от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят, който е санкциониран на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, е извършил от субективна страна нарушение по чл 140, ал. 1 ЗДвП.

В постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство прокурорът изрично е посочил, че липсват доказателства за субективната страна на деянието. След изпращане на преписката на ОПП-СДВР не са събрани каквито и да е доказателства, опровергаващи този законосъобразен и правилен извод. Съдът счита, че не са събрани доказателства, че водачът И. Г.

2 е знаел, че собственото му МПС е със служебно прекратена регистрация.

Предвид липсата на каквито и да било доказателства, които да водят до несъмнения извод, че жалбоподателят е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, вмененото му нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е недоказано от субективна страна. По преписката липсват доказателства, че жалбоподателят е узнал за служебното прекратяване на регистрацията на МПС. При служебното прекратяване на регистрацията собственикът на МПС няма възможност да узнае това действие, ако не е изрично уведомен от контролния орган. Служебната дерегистрация на МПС по своя характер е принудителна административна мярка и за да произведе своето правно действие, актът с който е наложена, следва да е влязъл в сила.

Обстоятелството, че МПС подлежи на дерегистрация в хипотезата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, не влече след себе си като пряка последица знанието на собственика за този факт, доколкото той може да не знае кога автомобилът е дерегистриран, ако не е бил надлежно уведомен. След като не са събрани доказателства И. Г. да е уведомяван за дерегистрацията на МПС „Форд Мондео“ с ДК № М 9888 ВР, той не е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното от него управление на автомобила и не е предвиждал настъпване на общественоопасните последици. Липсата на субективна страна на вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП прави деянието несъставомерно. На жалбоподателя не е бил известен факт от състава на нарушението, поради което същият е действал при условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14, ал. 1 НК, вр. чл. 11 ЗАНН.

Поради факта, че не се доказа жалбоподателят да е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отмнено.

При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят има право на присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, но не са събрани доказателства за сторени такива, с оглед на което съдът не присъди такива.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-019580/05.10.2022г., издадено от началник група към СДВР, О”ПП”-СДВР, с което на И. Б. Г. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4