Определение № 24048 от 01.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24048 гр. София, 01.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110114744 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени от **********, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от изпълнителните директори *********, срещу ***********, със седалище и адрес на управление:

***********, представлявана от кмета ***********, осъдителни искове за заплащане на сумата 761,24 евро, представляваща регресно вземане за престирано застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № ***********, за вредите причинени на лек автомобил „**********“, модел „*****“ с рег. **************, от настъпило на 12.10.2022 г. в ********** ПТП поради попадането му в необезопасена и несигнализирана неравност на общински път, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 27.05.2026 г. до окончателното й погасяване, както и сумата от 292,60 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 28.05.2023 г. до 26.05.2026г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Същият е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличането на *********** като трето лице - помагач, като обосновава интереса си с обстоятелството, че участъкът, на който се твърди да е станало процесното ПТП представлява споделено трасе за движение (трамвайно трасе) и попада в сервитута на релсовия път, с оглед на което процесният пътен участък се поддържа от това дружество. Това искане се явява основателно, поради което следва да бъде уважено.

С исковата молба и отговора са представени документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се допуснати като писмени доказателства.

За изясняване на обстоятелствата относно настъпилото ПТП следва да бъде уважено искането на ищеца за събиране на гласни доказателства, чрез разпит водача на увреденото МПС.

Като допустимо, относимо и необходимо следва да се уважи искането на ищеца за изслушване на САТЕ.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице помагач на страната на ответника ***********, с посочени в отговора на исковата молба седалище и адрес на управление.

ПРЕПИС от исковата молба и приложенията, отговора на исковата молба и приложенията, да се изпратят на третото лице – помагач ***********, който има право да подаде отговор в едномесечен срок от съобщението, със съдържанието, визирано в чл. 131, ал. 2 ГПК.

ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства по искане на ищеца, чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване – ********, ЕГН **********, с адрес: **********, тел: *******, като бъде извършена справка в НБД за регистрираните адреси на лицето и същото бъде призовано едновременно на всички открити адреси и на посочения телефонен номер, след представяне доказателства за внесен депозит. В призовката да се отрази изрично, че при неявяването на свидетеля без уважителна причина, на същия ще бъде наложена глоба в размер от 25,56 евро до 153,39 евро и съдът ще постанови принудителното му довеждане.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер на 20 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-автотехническа експертиза, която да отговори на поставените въпроси в исковата молба, при депозит от 250 евро, платим от ищеца, в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице ***********, автоексперт оценител, който да се призове след представяне на доказателства за внасяне на определения от съда депозит.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 28.09.2026 г. от 13,30 часа, за когато да се призоват страните, вещото лице и свидетелят.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Обстоятелствата, възражения: от които произтичат претендираните права и

Ищецът „**********“ АД извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 12.10.2022 г. около 13,50 ч. в **********, е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил „**********“, модел „*****“ с рег. **************, идвайки от ********* попада в необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно, образувана поради липсващи павета. Сочи, че в резултат на това били увредени предна дясна и задна дясна гума. Сочи, че по отношение на увредения лек автомобил била сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в в застрахователна полица № *********** с период на покритие от 12.08.2022 г. до 11.08.2023 г. Поддържа, че по силата на сключената имуществена застраховка и след направено заявление от собственика на увредения автомобил е определеил застрахователно обезщетение в размер на 1478,86 лв. Тъй като било уговорено разсрочено плащане на застрахователната премия, с така определеното застрахователно обезщетение ищецът – застраховател извършил прихващане с част от 2 дължимата втора вноска в размер на 2794,80 лв. до размера на обезщетението. Ищецът поддържа също така, че във връзка с образуваната щета е сторил ликвидационни разноски в размер на 10,00 лв. Твърди се, че вина за настъпилото ПТП има ответникът *********** в качеството му на стопанин на пътя, поради неизпълнение на задължение за поддръжка и обслужване на пътя и наличието на необозначената и необезопасена неравност (дупка) на пътното платното, през която водачът на автомобила е преминал, вследствие на което на превозното средство са нанесени материални щети. Твърди, че със заплащането на застрахователното обезщетение ищецът се е суброгирал в правата на застрахованото лице срещу виновното лице и след изпращането на регресна покана до ответника последният не е заплатил изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, поради което го претендира заедно с обезщетение за забава в размер на 572,28 лв. (292,60 евро) за периода от 28.05.2023 г. до 26.05.2026 г. Моли исковете да бъдат уважен и претендира разноски.

Ответникът *********** е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, с който оспорва иска при възражения, че не носи отговорност за поддържането на процесния пътен участък. В тази връзка излага, че мястото, на което ищецът твърди да е настъпило ПТП-то има трамвайно трасе и попада в сервитута на релсовия път, поради което поддържа, че задължението за поддържане и ремонт на този участък е на **********. Счита, че не са налице доказателства за изплащане на застрахователното обезщетение, което е задължителна предпоставка за ангажиране на регресната отговорност. Оспорва увреждането на автомобила да е в резултата на покрит застрахователен риск. Възразява причината за настъпилото ПТП да е наличието на неравност на пътното платно. Прави възражение за съпричиняване с твърдения, че водачът на увредения автомобил е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като се е движил с несъобразена скорост, поради което не е могъл своевременно да възприеме процесната неравност на пътното платно и да я избегне. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.

Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:

Липсват права и обстоятелства, които на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът са безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване.

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

По предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ в тежест на ищеца е да установи следните факти: сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило събитие, за което ищецът носи риска, както и че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, както и че увреждането е настъпило вследствие на виновно и противоправно поведение на служители, чийто възложител на работа е ответникът, който не е изпълнил 3 задължението си за поддържане на пътя като негов стопанин.

В тежест на ответника е да докаже: липсата на вина, която се предполага, респективно - възражението си за съпричиняване, а именно – че при твърдяното ПТП водачът на лек автомобил „**********“, модел „*****“ с рег. ************** се е движил с несъобразена скорост, поради което не е могъл своевременно да възприеме неравността на пътното платно и да я избегне, както и, че в процесния път има изградено трамвайно трасе, отговорността да поддържането на което е на третото лице – помагач ***********, за което му УКАЗВА, че НЕ СОЧИ доказателства.

УККАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от 3 Този файл е копие на електронно подписан документ. адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.