Решение № 461 от 03.08.2018, Окръжен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е № 461 гр.Пловдив,03.08.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА БАКАЛОВА,като разгледа докладваното от съдията търг. дело №244/2017 г. по описа на същия съд,ХVІІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:

Алтернативно обективно съединени искове по чл.55,ал.1,предл. трето от ЗЗД и чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.286 от ТЗ,кумулативно съединен иск по чл.92,ал.1 от ЗЗД и насрещен иск с правна квалификация по чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.286 от ТЗ.

Ищецът „Л-С-КОМЕРС“ООД-гр.Плевен,с

ЕИК ********* твърди,че по силата на договор за лицензиране на информационна система №1623 от 02.06.2016 г. и договор за внедряване и информационно обслужване на информационен продукт,сключен на същата дата,ответното дружество „ОРАК-ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД-гр.Пловдив с ЕИК ********* се е задължило да проектира,изработи,внедри /вкл. обучи персонал/, лицензира/предостави право на ползване и осигури сервизно обслужване на софтуерен продукт,необходим за организационното и счетоводно обезпечаване на търговската дейност на ищцовото дружество.

Твърди още,че преддоговорните му отношения с ответника започнали с подписването на възлагателно писмо от 12.11.2015 г.,по силата на което ответникът се ангажирал да изготви проектна документация и за това ищецът авансово му заплатил на датата 16.11.2015 г. сумата от 9620,56 лв.,от която-7 273,40 лв.-парична гаранция по възлагателното писмо и сумата от 2 346,99 лв.-цена за изготвяне на проектната документация.След проведени в периода 07.12.2015 г.-28.04.2016 г. преговори и срещи между екипи на страните,заданието намерило окончателно отражение в проектна документация №2301,версия 2 от 28.04.2016 г. и въз основа на него били сключени горните два договора от 02.06.2016 г. с обща цена на изпълнение на проекта /съгласно договора за лицензиране/ в размер на 22 662 евро без ДДС.

Съгласно т.10 от договора за лицензиране и след приспадане на вече заплатената парична гаранция,с преводно нареждане от 07.06.2016 г. ищецът заплатил на ответника сумата от 19 319,70 лв.,представляваща първа вноска по договора.Но след това,в срока по чл.24 от договора за внедряване-75 дни от подписване на договорите и заплащане на първа вноска,се оказало,както ищецът твърди,че ответникът не е готов да предаде софтуер,който да работи и отговаря на заданието на ищеца.Това провалило внедряването,както в инсталационната му част,така и в частта му,свързана с обучението на персонала.Неизпълнението на ответника наложило подписване на анекс 01 от 13.10.2016 г. към договора за лицензиране на информационна система №1623 от 02.06.2016 г.,с който срока за изпълнение бил удължен до 07.11.2016 г.-за основна функционалност на продукта и до 15.12.2016 г.-за доработки и допълнителна функционалност.Твърди се,че съгласно чл.3,ал.1 от анекса,при неспазване на горните срокове,ответника се задължава в срок до 5 работни дни да възстанови на ищеца всички суми,които последния му е заплатил.

В дадените допълнителни срокове съгласно анекс №1 ответното дружество отново не изпълнило задълженията си и не предало на ищеца завършен продукт.Дори три месеца след неспазената пускова дата продължил да поддържа у ищеца заблуждението,че продуктът „ще бъде готов всеки момент“.Липсата на готовност у ответника да престира се съдържали и в собствените му изявления,като например в посочения в ИМ имейл от 14.02.2017 г.Описаните обстоятелства мотивирали ищеца на основание анекс №1 от 05.10.2016 г. да развали двата договора от 02.06.2016 г. поради виновно неизпълнение на ответника.Писмото за разваляне на договорите ответникът получил чрез електронна поща на 10.02.2017 г.,а на хартиен носител същото му било връчено чрез куриер на 16.02.2017 г.Ищецът твърди,че към момента на разваляне на договорите,интересът му от тях изцяло бил отпаднал поради очевидната невъзможност на ответника да изпълни задълженията си в договорените срокове и въпреки проявеното от ищеца търпение.Затова и непосредствено след разваляне на договорите сключил нов договор за изработка на необходимия му софтуерен продукт с друг изпълнител.

Ищецът твърди още,че съгласно чл.5.4.

От договора за внедряване,при забава на изпълнителя последния дължи на възложителя неустойка в размер на 1 % за всеки просрочен дан,но не повече от 15 % от сумата по договора за лицензиране,т.е. 15 % от 22662 евро /44 323 лв. по курса на БНБ или 6 648,45 лв.,представляваща тавана на неустойката,доколкото последният вече е достигнат/.

От датата на разваляне на договорите и съобразно изрично договореното в този смисъл в чл.3,ал.1 от анекс №1 от 05.10.2016 г.,считано от изтичане на 5-дневния срок от получаване на изявлението на ищеца за разваляне на договорите-21.02.2017 г.,за ответникът възниквал задължение да върне заплатените от ищеца суми,описани в исковата молба и възлизащи на общата сума от 35 588,54 лв.Ищецът напомнил на ответника за задължението му да върне тези суми и с посочената в ИМ нотариална покана,предадена за връчване на 10.04.2017 г.,но и до момента на подаване на ИМ пред съда,ответникът не сторил това.

Въз основа на горните твърдения ищецът моли да бъде постановено съдебно решение,с което ответното дружество да бъде осъдено да му заплати следните суми:сумата от 19 319,70 лв.,представляваща заплатена от ищеца първа вноска по договора за лицензиране от 02.06.2016 г.;сумата от 7273,40 лв.,представляваща заплатена парична гаранция по възлагателно писмо от 12.11.2015 г.,както и сумата от 2946,99 лв.,представляваща заплатена от ищеца на ответника цена за изготвяне на проектна документация по същото възлагателно писмо,които суми ищецът претендира ответникът да бъде осъден да върне на две алтернативни основания:извъндговорно-като получени на отпаднало основание и договорно-въз основа на чл.3,ал.1 от анекс №1 от 13.10.2016 г. към договор за лицензиране на информационна система №1623 от 02.06.2016 г.,както и да му заплати сумата от 6 648,45 лв.,представляваща договорна неустойка за забавено изпълнение съгласно чл.5.4 от договора за внедряване и информационно обслужване на информационен продукт от 02.06.2016 г.,а също да му заплати и законната лихва за забава върху претендираните суми,считано от предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане.Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът

„ОРАК-ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД-гр.Пловдив с ЕИК ********* оспорва исковете изцяло.Твърди,че към настоящия момент двата процесните договора от 02.06.2016 г. вено с анекс №1 към договора за лицензиране на информационна система от 02.06.2016 г. не са прекратени /валидно развалени/ и продължават да действат,поради което даденото по тези договори не е дадено при отпаднало основание и не подлежи на връщане.Заявява,че за ищеца не е възникнало правото на разваляне на договорите и волеизявлението на същия за прекратяване на договорите не може да породи правните последици на развалянето.Твърди още,че чл.3,ал.1 от анекса не може да бъде валидно основание за предявените претенции,тъй като същият изисква неспазването на срока да е резултат от изключителната вина на лицензодателя,която предпоставка не е налице,а и още въпросният член не може да обоснове връщането на суми,различни /и надвишаващи/ от посочената в чл.3,ал.2 от анекса сума от 19 319,70 лв.,при което всяка една сума,различна от посочената,излиза извън обхвата на задължението,визирано в чл.3,ал.1 от анекса.Оспорва и претенцията за договорна неустойка по съображения,изложени в отговора на ИМ.Твърди още,че сумата от 2 346,99 лв. не може да се претендира и на двете заявени от ищеца алтернативни основания,защото отношенията по изготвяне,заплащане и престиране на проектната документация,са отношения извън обхвата на договорите и анекса.Същите отношения били финализирани успешно,по тях е било престирано точно изпълнение от страна на ответника,прието без възражения от ищеца,и правната връзка между страните по повод изготвянето на проектната документация е погасена.Поддържа и довода,че претенцията за връщане на гаранцията от 7 273,40 лв. също е изцяло неоснователна.

Ответникът описва подробно в отговора си на ИМ обстоятелства по преддоговорните отношения между страните преди сключване на двата процесните договора и заявява,че след подписването на възлагателното писмо от 12.11.2015 г. е започнал работа по изготвяне на проектната документация,която е следвало да определи параметрите и функционалностите на софтуера,който е бил необходим на ищеца съобразно неговите изисквания.Изготвената от него проектна документация било одобрена от ищеца в представената с ИМ версия 2 от 28.04.2016 г.Сочи,че след изготвянето на същата документация и последвала размяна на кореспонденция между страните се стигнало до сключването на процесните договори и описва в отговора си как е била платима /на три вноски при конкретно посочени условия/ договорената обща цена за изпълнението по двата договора в размер на 22 662 евро.Твърди,че след сключването на договорите е започнал активна работа по изработване на договореното и внедряване на посоченото в проектната документация.От него бил изготвен предварително и план за внедряване на системата,който бил изпратен на възложителя по имейл на 31.05.2016 г. и бил одобрен от него.В същия план били уточнени взаимните ангажименти и примерни срокове за внедряване на системата,като същото внедряване преминавало през шест етапа,подробно описани като вид в плана.В отговора си ответникът подробно описва в извършването на какви дейности се изразява изпълнението на Проекта,като заявява,че не всички дейности се извършват в описания ред и е възможно няколко дейности да се извършват паралелно.Твърди,че изпълнението на Проекта предполагало активно съдействие на двете страни и сочи,че уговорените в чл.10 от договора за лицензия и в чл.24 от договора за внедряване срокове са прогнозни и предполагат идеални условия,в това число и описаните такива в отговора.

Ответникът поддържа още и твърдението,че в хода на изпълнението на Проекта по внедряване на софтуерната система се оказало,че предварително определените прогнозни срокове за стартиране на системата не може да се спазят,но това не било по негова вина,защото ангажираните от него служители не са спирали да работят по проекта в нито един момент и действията им са били компетентни,активни и добросъвестни.За разлика от ответника,ищецът не оказал това съдействие,което било необходимо и така,както трябва-информацията,която следвало да бъде обработена от ответното дружество не предоставяла от ищеца на парче и често без необходимата пълнота,поставяли се изисквания,които затормозявали процеса и някои от тях се изразявали в описаните в отговора чисто оперативни /според ответника/ изисквания на ищеца,а отделно и комуникацията не вървяла винаги с нужната бързина по вина на ищеца.В крайна сметка и двете страни стигнали до извода,че посочените в договорите срокове за стартиране на системата не могат да бъдат спазени и това наложило сключването на анекса от 13.10.2016 г.,по силата на който се разграничили посочените в отговора на ИМ два етапа на внедряването и било договорено,че при неспазване на срока,уточнен в чл.1 от анекса,по вина на лицензодателя,същият се задължава в срок до 5 раб. дни след изтичането на този срок да възстанови всички суми,получени от него по силата на договора за лицензиране.Ответникът твърди,че и след сключването на анекса продължил работа по проекта,а ищецът продължил да не оказва нужното съдействие,описано в отговора,при което внедряването вървяло не с бързината,която трябва,а същевременно претенциите на ищеца се увеличавали.В периода от сключването на анекса до 16.02.2017 г.,когато ответното дружество получило писмо от ищцовото дружество,съдържащо уведомление за прекратяване на отношенията,страните според твърденията на ответника,провели не само кореспонденция,но и друга комуникация,в това число и он-лайн срещи и демострации,при които се договорило удължаване на срока за финализиране на проекта,като се определило,че на 09.02.2017 г. се прави он-лайн ревизия на извършеното по проекта.На срещата от тази дата изпитанията на проекта приключили успешно,като ответникът демонстрирал една напълно работеща и функционираща система,напълно съответстваща по предназначение и съобразно договореното,с необходимост от съвсем малки донастройки /не доработки/,които се извършили успешно-частично още на 09.02.2017 г. и окончателно на 13 и 414 февруари.Ответникът поддържа,че към момента на получаване на изявлението на ищеца,че прекратява договора и претендира заплащане на посочените в писмото-уведомление суми,поръчаната софтуерна система е била готова и работеща в степен 100 %.Ответникът изтикнал този факт в насрещно писмо и изискал съдействие от ищеца за демонстриране на направеното от него и успешно финализиране на отношенията по двата договора от 02.06.2016 г.,които той не приел за прекратени поради липса на законовите предпоставки за това.Въпреки това,до разбирателство не се стигнало и след разменените нот. Покана между страните се стигнало до настоящото дело.

Разпечатката съдържа 21 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ca740ba-c47e-443f-bc38-007a8771b6fc