Решение № 272 от 19.06.2026, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 127/2026
- Вид
- Решение № 272
- Подписан
- 19.06.2026
- В сила
- 19.06.2026
- Състав
- Росина Николаева Дончева, Виктория Росенова Стоилова, Невена Пламенова Великова
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 123, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 125 · Закон за движението по пътищата
- чл. 3, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 410, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 272 гр. София, 19.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Росина Н. Дончева
Членове:
Невена Пл. Великова
Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20261800500127 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 206 от 24.10.2025 г., постановено по гр.д. № 1476/2024 г. по описа на Районен съд-Самоков са отхвърлени предявените от ЗАД „Армеец“ АД искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 410, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: сумата от 782.98 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета № 10020030105356, както и сумата от 260.00 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 12.02.2021 г. до 12.02.2024 г. върху изплатеното застрахователно обезщетение.
Със същото решение е разпределена и отговорността за разноски, като на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на Агенция „Пътна инфраструктура“ са присъдени разноски в размер на 150.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ЗАД „Армеец“ АД с доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Излага, че показания на водачът на процесното МПС е единствения пряк очевидец на ПТП-то и като такъв не е заинтересован свидетел, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Показанията на този свидетел, както неправилно е приел съдът, не са в противоречие със заявеното от него в уведомлението за щета, депозирано пред застрахователя. Отделно същите са потвърдени от заключението на САТЕ, като експертът е направил категоричния извод, че 1 подобни увреждания са типични и се получават именно при преминаване през препятствие /дупка на пътното платно/. По изложените съображения моли да бъде отменено изцяло решението на РС-Самоков и да бъдат уважени исковете, като претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който жалбата се оспорва. Изразяват се подробни съображения за неоснователност на жалбата. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо.
По негова правилност, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Според чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
За уважаване на иска за регресното вземане ищецът застраховател следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1./ сключен валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2./ заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството ищец; 3./ предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди, причинени от лице, на което отговарящият по чл. 49 ЗЗД ответник е възложил работа; вредите да са причинени от противоправно деяние, осъществено при или по повод на възложената работа, както и причинителят да е действал виновно. Следва да бъде посочено, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и обективна ответникът отговаря за действието или бездействието на лицата, на които е възложил работа, без да се изисква наличието на вина у него. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
2
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже възраженията си, че с конкретно свое поведение пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, както и че са се осъществили форсмажорни обстоятелства, изключващи отговорността му.
В случая за да отхвърли изцяло предявените искове първоинстанционният съд е приел, че не са налице елементите от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника за сумите предмет на главния иск, както и за акцесорния такъв за обезщетение за забава.
Настоящата инстанция споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното решение, на основание чл. 272 ГПК, като с оглед наведените във въззивната жалба доводи следва да се добави следното:
Настоящият състав счита, че формираната от Районен съд-Самоков фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал.
Видно от комбинирана застрахователна полица № 0307К6009864694 за застраховки каско и злополуки, е налице застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“, за автомобил марка „БМВ“, с рег. № СВ2144МН. В полицата като застрахован/ застраховащ е посочено дружество „Уникредит Лизинг“ ЕАД с лизингополучател „К Холд“ ЕООД.
Съгласно застрахователната полица покрит застрахователен риск по договора е „пълно каско“.
От показанията на свидетелят Х. Н. С. се установява, че управлявал лично процесния автомобил при настъпване на ПТП. Посочва, че произшествието е настъпило на пътя между Самоков и Белчин бани, като не посочва конкретен път, нито участък от него. Причина за настъпване на ПТП била необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което според него била спукана по една гума, и по спомен увредена джанта. Свидетелят посочва, че не се е обаждал в КАТ – Пътна полиция.
От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че щетите на автомобила - предна дясна и задна дясна гума, предна дясна джанта и задна дясна джанта, биха могли да се получат по твърдения в исковата молба механизъм - чрез преминаване на МПС през дупка с остри ръбове в асфалта. Експертът посочва, че щетите представляват типично увреждане от попадане на автомобил в дупка с остри ръбове. Вещото лице посочва, че стойността необходима за възстановяване на процесния лек автомобил, изчислена на база пазарни цени е 927.58 лв.
В настоящия случай искът е насочен срещу Агенция "Пътна Инфраструктура". Според правилото на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДвП вменява задължение на лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 ЗП Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В § 1. т. 1 и т. 14 от ДР 3 на ЗП е дадено легално понятие на дейностите по ремонт и поддържане, както следва: ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване на транспортно експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението. Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
От изложените твърдения в исковата молба съдът обосновава извода, че реализирането на отговорността на ответника се иска във връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържане на пътното платно и отстраняване на повреди по него.
С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване горепосочените правопораждащи факти, а опровергаването на презумпцията за вина е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване. Възражението за съпричиняване, както и степента следва да се докажат пълно и главно от делинквента.
Както вече се посочи, според нормата на чл. 3, ал. 1, ЗДвП, всеки субект, стопанисващ път, е длъжен да го поддържа изправен, с необходимата маркировка за бързо и сигурно придвижване.
Спорен по делото е въпросът дали изобщо е настъпило твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, дали е настъпило по начина, описан в исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Когато между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП и съвместно уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ от закона/, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от закона/.
Съответно службите за контрол на МВР имат задължението да посетят мястото на ПТП в случаите, установени в чл. 125 ЗДвП, в т. ч., когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети /т. 7/ и когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди /т. 8/.
В Наредба № I з-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между 4
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд /обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г., доп., бр. 94 от 30.11.2010 г., изм. и доп., бр. 19 от 28.02.2017 г. /. са регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП, а именно: 1) констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2) протокол за ПТП с материални щети и 3) двустранен констативен протокол за ПТП /чл. 2, ал. 1/. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП /приложение № 3/.
Същевременно в нормата на чл. 6, т. 4 от Наредбата е указано, че не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция" и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход.
Същевременно дори да не е изпълнено законово задължение за уведомяване на службите за контрол на МВР и/или за съставяне на КП за ПТП това не изключва възможността настъпването на ПТП и обстоятелствата, при които то е настъпило, да бъдат надлежно установени в съдебното производство с други доказателствени средства, което обаче в случая не е сторено.
Разпечатката съдържа 42 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ca696b8-74e9-49aa-8516-223d1fbe3f88