Решение № 136 от 09.05.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Разлог, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20211240101499 по описа за 2021 година

Делото е образувано въз основа на ИМ, депозирана от „Т.Б.“ЕАД, ЕИК*, с адре: г.С., р.„М.“, ж.„М..“, Б.П.С., с.6, чрез адв. В.Г., против Т.П.Ф., ЕГН*, с адрес: с.Б., о.Р., у.„П.С.“13, с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. чл.415, ал.1 от ГПК.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Във вр. с връчване на заповедта при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, е налице правен интерес за ищеца от предявяване на иск за установяване на вземанията.

Изложени са доводи, че длъжникът Т.Ф. е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги със сключен договор за мобилни услуги от 02.05.2017 г. като правоотношението е новирано с допълнително споразумение от 08.11.2017 г. Абонатът е сключил на същата дата 08.11.2017 г. и по Договор за лизинг от дата 08.11.2017 г. за мобилно устройство S.G.D.G..

Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставените от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентски № на абоната №*. За потребените услуги от абоната – ответникът ищцовото дружество е издало фактури №№ 7283383321/15.01.2019 г., 7284768927/15.02.2019 г., 7286094024/15.03.2019 г. и 7287411977/15.04.2019 г.

Неизпълнението от страна на абоната да изплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 75.59 лв. е ангажирало договорната отговорност на абоната по чл.11 от процесния договор за услуги във вр. с чл.75, вр. чл.19б от ОУ. Т. е прекратил едностранно индивидуалните договори с ответника и е издал крайна фактура №7288741278.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения се иска съдът да постанови решение, по силата, на което да признае за установено по отношение на ответника Т.П.Ф., ЕГН*, с адрес: с.Б., о.Р., у.„П.С.“13, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „Т.Б.“ЕАД, ЕИК*, с адрес в г.С., р.„М.“, ж..„М.“, Б.П.С., с.6, представлявано от Д.К.К. и М.С., в размер на следните суми:

- 75.59 лв., дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение от 08.11.2017 г. за периода от 15.12.2018 г. до 14.04.2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПКq до окончателното плащане на сумата.

- 79.74 лв., незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от дата 08.11.2017 г. за мобилно устройство S.G..D.G. за периода от м.05/2019 г. до м.10/2019 г. и допълнителна 1 сума от 13.29 лв. по чл.1, ал.2 от договора, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК, до окончателното плащане на сумата.

Претендират се и сторените по делото разноски.

С разпореждане №1648 постановено в ЗСЗ проведено на 12.12.2022 г., съдът е дал ход на ИМ, приемайки редовността й и допустимостта на предявеният иск.

В указания от съда срок, ответникът въпреки предоставената от съда възможност, не е депозирал писмен отговор на ИМ.

В СЗ за което е редовно призован, ищецът не изпраща представител, но е представил писмена молба в която заявява, че поддържа изцяло иска си и моли същия да бъде уважен.

Ответникът в откритото по делото СЗ - редовно призован, не се явява и не изразява становище по ИМ.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от становището на страните, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното ч. гр. д. №526/2021 г. по описа на Рг.РС в полза на ищеца по настоящото дело, против ответника като длъжник, е издадена заповед №501803 от 17.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Разпоредено е длъжникът да заплати сумата общо на 155.33 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 16.04.2021 г. до окончателното й изплащане, от която:

75.59 лв. – дължими и неизплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и сумата от 79.74 лв. – неизплатени лизингови вноски.

Съобщенията адресирани до длъжника са връчени по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта.

На 02.12.2021 г. заявителят по ч. гр. д. №526/2021 г. е депозирал ИМ в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, с която претендира да бъде установено вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

От представения по делото Договор за мобилни услуги от 02.05.2017 г. и допълнително споразумение от 08.11.2017 г. се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение за предоставяне на мобилни услуги за предпочетен №*, с избран абонаментен план „Т.“, като е уговорен срок на действие 24 месеца - до 08.11.2019 г.

На същата дата 08.01.2017 г., между страните е сключен и Договор за лизинг, по силата на който на ответницата е предоставено за ползване мобилно устройство G..D.G. за период от 23 месеца, срещу заплащане на месечна лизингова вноска от 13.29 лв., съгласно приложен погасителен план по лизинговия договор, както и правото на абоната след изтичане на 23месечния срок на договора срещу заплащане на сума от 13.29 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ. Към договорите е приложена и ценова листа приложима към предоставяните услуги.

За просрочените задължения са издадени и представените към ИМ фактури №№ 7283383321/15.01.2019 г., 7284768927/15.02.2019 г., 7286094024/15.03.2019 г. и 7287411977/15.04.2019 г. на обща стойност 75.59 лв.

Съгласно чл.75, във вр. чл.19б от приложимите ОУ на мобилния оператор, е предвидено правото на оператора да прекрати едностранно договора при неизпълнение на задължението за заплащане на фактурата във вр. с което е издадена крайна фактура №7288741278. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги по арг. на т.12, ал.2 от ОУ, приложени към лизинговия договор, дължимите лизингови вноски за преодоставеното на абоната мобилни устройство са обявени за предсрочно изискуеми.

Съдът като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Съдът намира предявения иск за процесуално допустим, предявен пред компетентния съд - 2

РС-Рг, в съдебния район на който е местожителството на ответника. Възражение по заповедта е направено от кредитополучателя и на основание чл.415, вр.чл.422 от ГПК, е заведен настоящия иск.

Разгледан по същество този иск се явява частично основателен. Съображенията за това са следните:

За успешното провеждане на установителния иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, при спазване изискванията на чл.154 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи дължимостта на претендираната сума, т.е. наличие на валидно облигационно отношение – наличие на действителен сключен между страните по делото договор, изпълнение на поетите по договора задължения за предоставена на ответника GSM услуга за процесния период от време и предоставено лизингово мобилно устройство, съответно неизпълнение на задълженията на ответника за плащане на цената на доставените услуги и лизингови вещи, както и настъпилата изискуемост на вземането. От друга страна в тежест на ответника е да установи чрез надлежните доказателства и доказателствени средства, че е заплатил цената на доставената и ползвана услуга.

От представените писмени доказателства се установи, че между „Т.Б.“ЕАД и Я.Ш. е възникнало договорно правоотношение за продажба на мобилни услуги от GSM-мрежата, обективирано в представените Договор за мобилни услуги с предпочетен №* от 02.05.2017 г., допълнително споразумение от 08.11.2017 г. и Договор за лизинг предоставено за ползване мобилно устройство G..D.G.. В тази насока са и съставените фактури №№ 7283383321/15.01.2019 г., 7284768927/15.02.2019 г., 7286094024/15.03.2019 г. и 7287411977/15.04.2019 г., но той не е заплатил дължимата за тях цена по начина и в сроковете, посочени във фактурите и в сключените между страните договори.

Предвид изложените съображения предявения установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр.415, ал.1 от ГПК, във вр. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, за заплащане на главница по цитираните договори се явява основателен в пълно предявения размер.

Относно разноските:

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът който разглежда иска предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса от 25.00 лв. и адв. възнаграждение – 180.00 лв.

Съразмерно с уважената част от исковата претенция на ищеца следва да бъдат присъдени разноски общо на 205.00 лв.

В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса от 75.00 лв. и адв. възнаграждение от 180.00 лв., предвид което следва да бъдат присъдени и сторените в исковото производство разноски общо от 255.00 лв.

Общият размер на разноските в заповедното и исково производство е 460.00 лв., който следва да бъде присъден в тежест на ответника.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.П.Ф., ЕГН*, с адрес: с.Б., о.Р., у.„П.С.“13, ДЪЛЖИ НА „Т.Б.“ЕАД, ЕИК*, с адрес: г.С., р.„М.“, ж.„М..“, Б.П.С., с.6, сумата общо на 155.33 лв., от която: 75.59 лв. - дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение от 08.11.2017 г. за периода от 15.12.2018 г. до 14.04.2019 г. и 79.74 лв. - незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от дата 3

08.11.2017 г. за мобилно устройство S.G..D.G. за периода от м.05/2019 г. до м.10/2019 г. и допълнителна сума от 13.29 лв. по чл.1, ал.2 от договора, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК – 16.04.2021 г. до окончателното плащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №501803 от 17.04.2021 г. по ч. гр. д. №526/2021 г. по описа на РС-Рг.

ОСЪЖДА Т.П.Ф., ЕГН*, с адрес: с.Б., о.Р., у.„П.С.“13, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ЕАД, ЕИК*, с адрес: г.С., р.„М.“, ж..„М..“, Б.П.С., с.6, сумата от 460.00 лв. - направени в заповедното и исковото производство разноски.

Решението може да се обжалва пред Бл.ОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на чл.259 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4