Решение № 5228 от 02.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5228 гр. С., 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20241110208271 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „**** **** ***“ ****, представлявано от Ф.М.С., срещу наказателно постановление (НП) № 739701-F740467/ 21.11.2023 г.издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ - С., дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, Централно управление на Национална агенция за приходите /НАП/, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл. 118, ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се посочва, че издаденото НП е незаконосъобразно и необосновано поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на НП; алтернативно – намаляване на размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява и не се представлява от процесуален представител. Писмено претендира сторени разноски за адвокатско възнаграждение по нарочен списък.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител, който иска от съда да отхвърли жалбата и да 1 потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Прави искане за заплащане на юлисконсултско възнаграждение; възразява по адвокатско такова заради прекомерност.

След анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 06.10.2023 г. е извършена проверка на търговски обект – склад № 223, 224 и 225, находящ се в гр. С., бул. „****“ № 1, стопанисван от жалбоподателя. Извършена е контролна закупка на плодове и зеленчуци, както следва: 6.300 кг. чушки, 7 700 кг. тиквички, 22.700 кг. краставици, 15.200 кг. портокали, 6 400 кг. лимони, 14.300 кг. круши, на обща стойност 283.90 лв., без издаден фискален бон от монтираното в обекта и функциониращо фискално устройство /ФУ/ в обекта, модел „Елетрейд“, с индивидуален номер на ФУ ED 338566 и индивидуален номер на фискалната памет 44338566.

Плащането на горната сума е извършено „в брой“от А.М., началник отдел „Оперативни дуйност“ – С., и е прието от продавач-консултант в обекта /Н.З./.

Отпечатан е дневен финансов отчет „Х“ след легитимиране на органите на НАП № 0011608 от 06.10.2022 г. с оборот в размер на 0.00 лв. Извършена е констатация за това, че продажбата в размер на 283.90 лв. не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискална касова бележка. Формиран е извод за това, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да регидстрира и отчете извършената от него продажба в търговския оект чрез издаване на фискална касова бележка. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.

118, ал.1 от ЗДДС.

Съставен е АУАН и въз основа на него, при идентично описание на нарушението, обстоятелствата, при които е установено и посочване на правната му квалификация, на 21.11.2023 г. е издадено процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл. 118, ал.1 от ЗДДС.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на св. С. А.; АУАН; заповеди за компетентност;

2 протокол за извършена проверка, дневен отчет, както и от останалите материали по делото. Св.А. изрично потвърждава констатациите в АУАН.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като последователни и логични, без противоречия.

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът прави следните изводи от правна страна:

Жалбата се явява процесуално допустима – подадена от легитимирано юридическо лице (наказаното търговско дружество), при спазване на срока за обжалване по ЗАНН и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказващ акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваното НП е издадено в съответствие с изискванията на процесуалния закон, като съдът от първа инстанция, след извършената служебна проверка, не констатира допуснати в административната фаза на административнонаказателното производство по ангажиране на отговорността на жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните правила досежно компетентността на длъжностното лице, съставило АУАН, респективно издалия НП. Актът е съставен от компетентно лице, а НП е издадено от компетентно лице, съобразно правомощията, вменени из със заповеди за компетентност. Настоящият състав на съда намира за спазени изискванията, залегнали в разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН.

Спазени са и сроковете по чл.34, ал.1, изр.2, предл.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в тримесечен срок от откриване на нарушителя и две години от извършването на процесното „данъчно нарушение”. В срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и НП.

Съдебният състав прецени, че съставеният АУАН съдържа законовите реквизити по чл.42 от ЗАНН, а издаденото въз основа на него НП – тези по чл.57, ал.1 от ЗАНН, вкл. обстоятелствата по извършеното нарушение и описанието му, както и законовите разпоредби, които са нарушени, без да са налице противоречия във „фактическото и правното описание” на административното нарушение, вкл. отразяването на неговите обективни характеристики. В тази връзка липсват допуснати съществени нарушения на императивните разпоредби на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Няма наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, довело до засягане правото 3 на защита на дружеството-жалбоподател. При издаването на НП не се установява нарушение на законовите разпоредби, като същото съдържа изискуемите реквизити, вкл. и относно посочването на обстоятелствата при извършване на нарушението и неговото описание. В НП се съдържат данни за датата и мястото на извършеното нарушение, фактическо описание на обстоятелствата и правна квалификация на извършеното. Още повече, АНО е мотивирал приемането на изложената фактическа обстановка, като подробно е описал и писмените доказателства, на които се е позовал. В тази връзка, съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и не намира да липсват мотиви в НП.

Този съдебен състав намира, че обжалваното НП е постановено и в съответствие с изискванията на материалния закон. Разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС предвижда, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да го съхранява до напускането на обекта. В административнонаказателното производство по безспорен начин е доказано, че жалбоподателят е стопанисвал търговски обект, извършил е продажба на стока (плодове и зеленчуци), но тази продажба не е регистрирана и отчетена чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство.

Съдът намира, че съставът на административното нарушение, за което е съставен АУАН и е издадено НП, се явява доказан. Събраните по делото доказателства, при липсата на опровергаващи ги, водят до единствения извод, че жалбоподателят, от обективна страна, е осъществил състава на нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС, доколкото тази разпоредба го е задължавала като търговец да издаде фискална касова бележка от ФУ в стопанисвания търговски обект за извършената покупка на сочените по-горе артикули и плащането на съответната цена, но това не е било сторено.

Нарушението се явява формално (на просто извършване), поради което настъпването на определен вредоносен резултат не е изискване за съставомерност. Само за пълнота на изложението, настоящият съдебен състав не счита за необходимо да коментира субективната страна на нарушението, доколкото същото е извършено от юридическо лице, а отговорността на 4 юридическите лица се явява обективна (безвиновна) отговорност.

Санкционната разпоредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда налагане на административно наказание – или „глоба” (за физическите лица, които не са търговци), или „имуществена санкция” (за юридическите лица и едноличните търговци) за лице, което не издаде фискална касова бележка (фискален бон), като размерът на предвиденото наказание „имуществена санкция” е от 500 (петстотин) до 2 000 (две хиляди) лева. С атакуваното НП на дружеството – жалбоподател е била наложена от наказващия орган имуществена санкция в максимален размер. При налагане на наказанието АНО е взел предвид обстоятелството, че е установено извършването и на други нарушения, предмет на административнонаказателни производства /едното от които – в условията наа повторност/, и е отчел, че по същество с „укриване на приходи” се засягат обществените отношения в една значителна степен. Поради това съдът счита, че коментираният размер на административно наказание ще изиграе дисциплиниращ за търговеца ефект да не извършва отново подобни нарушения и, в този смисъл, АНО правилно е приложил санкционната разпоредба.

Не може да се приеме, че намира приложение институтът на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото не се установяват нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито такива, които правят обществената опасност на нарушението значително по-ниска в сравнение с обичайните нарушения от подобен вид.

При този изход на спора, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна, по което съдът има задължението да се произнесе, се явява основателно. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ (разпоредбата на чл.37 от ЗПП препраща към Наредба за заплащането на правната помощ от 01.01.2006г.). Разпоредбата на чл.27е от Наредбата предвижда възнаграждение за защита в производства по 5

Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.

Настоящият състав счита, че делото не се характеризира с особена фактическа и правна сложност, също така взе предвид и броя на проведените заседания, поради което определя на въззиваемата страна (ЦУ на НАП- гр. С.) да бъде изплатена сумата от 80 лв., представляващи направени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на делото, искането за заплащане на адвокатско възнаграждение следва да бъде отклонено като неоснователно.

При законосъобразно проведено административнонаказателно производство, без допуснати процесуални нарушения на правилата от съществен характер и при приложен правилно материален закон, с категорична установеност на нарушението и на неговия автор, атакуваното НП следва да бъде потвърдено, затова на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло като законосъобразно и правилно наказателно постановление № 739701-F740467/ 21.11.2023 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ - С., дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, Централно управление на Национална агенция за приходите /НАП/, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл. 118, ал.1 от ЗДДС.

НЕ УВАЖАВА искането на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение.