Определение № 2862 от 10.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2862 гр. София, 10.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Гроздева

Членове:

Ваня Атанасова

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело № 20238002101444 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 262197 от 01. 07. 2022 г. по в. гр. д. № 528/2020 г. на Софийски градски съд, II-Д въззивен състав:

1/. е потвърдено решение № 189000 от 09. 08. 2019 г. по гр. д. № 85116/2017 г. на СРС, I ГО, 166 състав, в частта, с която е признато за установено, по предявения от А. П. Р., И. Р. Р. и В. Р. Р. против Ц. А. Г., П. Г. Г., Р. Т. Т. и „Интелпикс България инвест“ ЕООД, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен установителен иск за собственост, че ищците И. Р. Р. и В. Р. Р. са собственици, на по 1/2 идеална част всеки от тях, на недвижим имот – апартамент № 2, находящ се в [населено място], район „О.“, [улица], етаж 1, с площ от 58, 15 кв.м., нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор *** по КККР на [населено място], ведно с 56, 40 % идеални части от общите части на сградата, както и на по 1/6 идеална част всеки от тях от дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] и в частта, с която е отменен, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 170/09. 09. 2016 г. , том II, рег. № 7361, дело № 435/2016 г. на нотариус В. Г., с който ответниците Ц. А. Г. и П. Г. Г. са признати за собственици по давност на описания апартамент и 1/3 идеална част от поземления имот;

2/. е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която 1 установителният иск за собственост на дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], предявен от А. П. Р., е уважен за 25% (1/4 %) ид.ч., а исковете за поземления имот, предявени от И. Р. Р. и В. Р.Р., са уважени за разликите над по 1/6 (т.е. по 0, 17) ид.ч. до предявените по 26, 82 % (т.е. по 0, 27) ид.ч. и в посочените части е постановено прекратяване на исковото производство.

Срещу въззивното решение в прекратителната му част (по т. 2) е подадена касационна жалба вх. № 297351/21. 07. 2022 г. от ищците И. Р. Р., В. Р. Р. и А.

П. Р., чрез адв. С. Д..

Срещу въззивното решение в потвърдителната му част (по т. 1) са подадени касационни жалби от ответниците както следва: касационна жалба вх. № 300271/18. 08. 2022 г., подадена от ответника П. Г. Г., чрез адв. Р. Т., и касационна жалба вх. № 300740//24. 08. 2022 г., подадена от ответниците Ц.

А. Г. и Р. Т. Т., чрез пълномощника им адв. Г. К..

В касационната жалба, подадена от ищците И. Р. Р., В. Р.Р. и А. П. Р. се твърди неправилност на решението в частта му по точка 2, поради незаконосъобразност на извода за липса на правен интерес от предявените искове в посочените по-горе части, предвид несъобразяването му с обстоятелството, че Ц. Г. и П. Г. са се снабдили с нотариален акт по давност на процесния имот. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е постановено частично обезсилване на първоинстанционното решение и частично прекратяване на исковото производство, на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 и ал. 1, точки 1 и 3 ГПК, отмяната му в същата и произнасяне по същество по исковете така, както са предявени. Претендират се разноски за касационната инстанция.

В касационната жалба от ответника П. Г. Г. се поддържа неправилност на решението поради постановяването му при необоснованост на извода за неупражнявано владение върху имота от наследодателката И. М. Г. до смъртта й през 1987 г. и на извода за идентичност между процесния имот и имота, възложен в дял на наследодателката Л. И. със съдебното решение от 13. 02. 1987 г. Сочи се и допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение – неизвършване на собствена преценка на всички събрани по делото доказателства и на установените с тях факти, както и противоречие на правните изводи с разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната част на 2 основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК, отхвърляне на предявените от И. Р.Р. и В. Р.Р. срещу П. Г. Г. положителни установителни искове за по 1/2 ид.ч. апартамента и за по 1/6 ид. ч. от дворното място, и присъждане на разноските, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции.

Подадени са отговори на касационната жалба от ищеца И. Р.Р., чрез адв. М.

Л., от ищеца В. Р. Р., чрез адв. К. Б., и от третите лица помагачи на ищците – Д. С. Д. и „МИА2005“ ООД, чрез адв. Д. П., с които се изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на жалбите.

Претендират се разноски.

В касационната жалба от ответниците Ц. А. Г. и Р. Т. Т. се твърди наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Твърди се неправилност на същото поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения – избирателно обсъждане и неправилна преценка на събраните гласни доказателства, поради необоснованост на извода за упражнявано владение върху процесния имот от ищците И. Р. и В. Р.. Иска се отмяната му в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове.

Подадени са отговори на касационната жалба от ищеца И. Р. Р., чрез адв. С.

Д., от ищеца В. Р. Р., чрез адв. К. Б., и от третите лица помагачи на ищците – Д. С. Д. и „МИА2005“ ООД, чрез адв. Д. П., с които се изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на жалбите.

Претендират се разноски.

Не е подаден отговор на касационната жалба от ответниците по исковете.

Третото лице помагач на ищците „МИА2005“ ЕООД е изразило становище за основателност на същата.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценката за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Делото има за предмет предявен от А. П. Р., И. Р. Р. и В. Р. Р. против Ц. А. Г., П. Г. Г., Р. Т. Т. и „Интелпикс България инвест“ ЕООД, по реда на чл. 124, ал.

1 ГПК, иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците И. Р. Р. и В. Р. Р. са собственици, на по 1/2 идеална част всеки от тях, на процесния апартамент с идентификатор *** по КККР на [населено място], 3 ведно с 56, 40 % идеални части от общите части на сградата, както и общо на 53, 64 % (всеки от тях а по 26, 82 %) идеални чести от поземления имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], а ищцата А. П. Р. – собственик на 25 % ид.ч. от поземления имот.

Като придобивни основания първите двама ищци сочат наследяване на Р. Р. и Л. И. С., сключен от последната договор за покупко-продажба и съдебна делба. Ищцата А. Р. твърди, че е придобила 25 % от поземления имот на основание договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен през време на брака й с Р. Р., с който е прехвърлена собствеността върху едноетажна къща в същия поземлен имот (залепена до къщата, в която се намира процесния апартамент), ведно с 50 % от поземления имот, и прекратена с развод съпружеска имуществена общност.

Ответниците-физически лица не оспорват, че ищцата А. Р. е собственик на 25 % от поземления имот на заявеното придобивно основание. Оспорват, че ищците И. Р. и В. Р. са собственици на процесния апартамент и на 1/3 идеална част (всеки на по 1/6 идеална част) от процесния поземлен имот. Твърдят, че са придобили собствеността върху апартамента и върху 1/3 ид.ч. от поземления имот по давност, чрез упражнявано владение от 1987 г. (смъртта на И. М. Г., оставила в тяхна полза саморъчно завещание) до предявяване на иска, както и че са се снабдили с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 170/9. 09. 2016 г., а с нотариален акт № 100/22.

08. 2017 г. продали имота на ответника „Интелпикс България инвест“ ЕООД.

Въззивният съд, препращайки към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК, и излагайки и собствени такива, е приел за установено от фактическа страна, че с н.а. № 43/1965 г. С. И. Д. е продал на Л.

И. С. 1/3 идеална част от жилищната сграда откъм [улица], с площ от 58, 15 кв.м., 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, и 1/6 ид.ч. от дворното място с площ от 455 кв.м., представляващо парцел ***-им.***, кв. *** по плана на [населено място], м. „***“, а с н.а. № 150/1971 г. С. И. Д. и А. И. Д. продават на И. М. Г. 2/3 идеални части от същата жилищна сграда и 2/6 ид.ч. от същото дворното място – парцел ***-им.*****, кв. *** по плана на [населено място], м. „***“ с площ от 455 кв.м., с неуредени сметки по регулация за 7 кв.м. Със саморъчно завещание от 1976 г. И. Г. завещава на ответниците П. Г. Г. и Ц. А.

Г. придобитите от нея 2/3 ид.ч. от жилищната сграда, 2/3 ид.ч. от общите части на сградата и 2/6 ид.ч. от дворното място. Със съдебно решение № 358 4 от 10. 02. 1982 г. по гр. д. № 3375/1982 г. на ВС е оставено в сила решение №20-II от 14. 12. 1981 г. на СГС в частта, с която е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № 150/1971 г. След смъртта си, настъпила 1987 г., И. Г. оставя за единствен законен наследник внучката си И. Г. Г.. С решение от 13. 02. 1987 г. по гр. д. № 985/1986 г. на СРС, влязло в сила на 4. 03. 1987 г., е извършена делба на жилищната сграда откъм ул. „Б.

№ 39 между Л. И. С., А. И. Д., В. П. И., като в дял на Л. И. С. е възложено, на основание чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./, жилището на първия етаж над сутерена, с площ от 58, 15 кв.м., ведно с 56, 40% ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място от 231 кв.м., а в дял на В. П. И. е възложено, на основание чл.

288, ал. 2 ГПК /отм./, жилището в сутерена на сградата, със застроена площ от 60, 80 кв.м., ведно с 43, 60 % идеални части от общите части на сградата и от дворното място от 231 кв.м. С н.а. № 77/1989 г. В. И. П. и П. Б. П. дарили на внука си С. Т. К. жилището на сутерена със застроена площ от 60, 80 кв.м., ведно с 43, 60 % идеални части от общите части на сградата и от дворното място. Л. И. С. е починала на 24. 04. 1999 г. и е оставила за наследник сина си Р. Д. Р., починал на 17. 11. 2003 г. и оставил за наследници ищците И. Р. Р. и В. Р. Р.. С н.а. № 182/2007 г. С. Т. К. продава 1/2 ид.ч. от жилището на сутеренния етаж, ведно с 43, 60 кв.м. от дворното място, на „Плаза 2004“ ООД, което с н.а. № 167/17. 03. 2010 г. го дарява на М. И. И., която го дарява на Д. А. К..

С н.а. № 170/09. 09. 2016 г. ответниците Ц. А. Г. и П. Г. Г. са признати за собственици по давност на процесния апартамент, на 2/3 ид.ч. от общите части на сградата, както и на 1/3 ид.ч. от дворното място, а с н.а. № 100/22. 08.

2017 г. Ц. Г., П. Г. и Р. Т. продават на „Интелпикс България инвест“ ЕООД процесния апартамент, заедно с 2/3 ид.ч. от общите части на сградата и с 1/3 ид.ч. от дворното място – УПИ ***, в кв. ***, съставляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР.

С н.а. № 106/1987 г. е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, с който А. И. Д. прехвърля на Р. Д.

Р. и на А. П. Р. едноетажната жилищна сграда с площ от 60 кв.м., на [улица], залепена до жилищната сграда на [улица], ведно с 1/2 идеална част (50 %) от дворното място, от което, след прекратяване на съпружеската имуществена общност с развод, А. П. Р. е придобила 25 % от собствеността върху поземления имот.

5

С предварителни договори от 30. 06. 2005 г. и от 17. 08. 2007 г., сключени между „Плада 2004“ ООД, А. Р., В. Р., И. Р. и С. Т. К., като обещатели, и „Миа 2005“ ООД, като купувач, „Плада 2004“ ООД е обещало да продаде 1/2 ид.ч. от жилището в приземния етаж, заедно с 43, 60 % ид.ч. от поземления имот, а останалите обещатели са се задължили да продадат всички притежавани от тях жилищни обекти в процесния имот, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място.