Решение № 1865 от 01.11.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1865 гр. Пловдив, 01.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20215330204370 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 21-0438-000382/29.03.2021 г. на Началник Трето РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на Т. И. К. с ЕГН ********** на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли да се отмени НП. Аргументите от жалбата и пледоарията на представителя му в съдебно заседание са свързано с допускането на съществено нарушаване на процесуалните правила, доколкото в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП липсва пълно описание на нарушението, както и в неустановяване от събраните доказателства да е извършено нарушението и съществените му елементи, а то да се дължи на други фактори, свързани с пътната настилка. Претендира разноски.

Въззиваемата страна взема становище по жалбата с писмото, с което се изпраща преписката, като го оценява като законосъобразно. Не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 15.03.2021 г. около 21:45 ч. жалбоподателят Т.К. управлявал в гр. Пловдив лек автомобил „БМВ 320 И“ с рег. № ***, собственост на Н. Ц.. С него пътувал и свидетелят Й. С., негов приятел. Движел се по бул. „Дунав“ в посока от изток на запад и се запътил към кръстовището с бул. „Васил Левски“, за да направи десен завой в посока север. На светофара на кръстовището спрял на червен забранителен сигнал и 1 изчакал светофарната уредба да сигнализира в разрешителен режим. Подал газ и при навлизането в кръстовището и извършването на маневрата десен завой, преднамерено загубил контрол върху задната ос на автомобила, която тръгнала настрани, като презавил до загуба на сцепление на задните гуми. За да запази контрола върху автомобил и да го стабилизира, обърнал предните гуми на обратно. По време на маневрата и след излизане от кръстовището задната част на автомобила навлязла в съседната лента на движение. Овладял колата и потеглил по бул. „Васил Левски“ в северна посока. Пътната настилка била мокра.

По същото време на същото кръстовище по бул. „Васил Левски“ в посока югсевер, се намирал свидетелят Ч.Д. – *** който изпълнявал служебните си задължения по наряд с неговия колега И.Д.. Той се намирал на червен сигнал на светофарната уредба и изкачвал за светне зелен, когато забелязал автомобила на жалбоподателя да навлиза в кръстовището, да губи управлението върху задната му част, на излизане от него задницата да е все още занесла и едва след това автомобилът да бъде стабилизиран. Затова и полицейските служители предприели действия по спирането на водача и проверката му, което се осъществило на бул. „Васил Левски“. Установили водачът като Т.К..

За установеното нарушение бил съставен АУАН серия АА бл. № 800140/15.03.2021 г., в който е описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 104б от ЗДвП. В акта нарушителят не отразил, че има възражения.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 3000 лв. и бил лишен от право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Ч.Д. – *** и ***, И. Д.а и Й. С., както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., заповед № 8121з-825/19.07.2019 г., заповед №8121к-4205/24.02.2020 г. и заповед № 8121к3205/12.02.2021 г. на МВР.

Разпитан в съдебно заседание свидетелят Д. потвърждава авторството на АУАН и посочва, че той лично е присъствал в момента на констатиране на нарушението и лично го е възприел. Споделя за това предните гуми на автомобила на водача да са били завити в обратната посока на загуба на сцепление, както и задницата на автомобила да е поднесла, като е навлязла в съседната лента за движение. Показанията на свидетеля в тази част съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви с останалите доказателства, поради което им дава вяра като достоверен източник на информация. Не се опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

Не се оцениха с довери показанията му относно посоката на завоя на водача, а именно на ляво. Събраните доказателства, включително и свидетелят С., сочат, че движението е било с маневра завой на дясно. Всъщност и възприетото от Д. относно позицията на предните гуми на автомобила на жалбоподателя и противоречи на отразената от последния посока – т.е. за да се извърши маневрата е необходимо предните гуми да са в обратна посока на загубата на сцепление, което в случая е било при завой на дясно, то следователно и правилно гумите са възприети от него в лява посока завити.

Доверие се даде и на показанията на свидетелката Д., доколкото същата споделя, 2 че разпознава почерка върху предявения и акт.

Възприетата фактическа обстановка се установява частично и от показанията на свидетеля Й. С.. Като логични, достоверни и непротиворечиви съдът оцени онази им част, която е свързана с посоката на движение на автомобила, изпълнената маневра завой на дясно, занасянето на задната част на автомобила и състоянието на пътната настилка. За посочената група от обстоятелства, с изключение на маневрата завой и състоянието на пътната настилка, показанията му съответстват на тези на Д., поради което и съдът им се довери. Същевременно за достоверни съдът намери и му показания относно изчакването на забранителна светлина на светофарната уредба.

Колкото до наличието или липсата на т.нар. „дрифт“ от страна жалбоподателя и възприетите от свидетеля факти съдът не се довери на показанията му. В този аспект те се намериха за нелогични и противоречиви. Преди всичко следва да се посочи, че причините за занасянето на автомобила, така както е възпроизведено от свидетеля в съдебно заседание е негово лично възприятие, тъй като самият той предполага, че причината за това е мократа пътна настилка.

Съдът намира за нелогични показанията му, а по тази причини и недостоверни, в частта, с която посочва, че автомобилът е занесъл без видима причина, само поради атмосферните условия и мократа пътна настилка, въпреки че жалбоподателят не е превъртал гумите на автомобила, потеглил е с нормална скорост на първа предавка и не е боравил с приборите на автомобила, така че да го извади преднамерено от контрол чрез завъртане на волана или дърпане на ръчната спирачка. Впрочем съмнение за достоверността им създава добрата му осведоменост относно същността на „дрифта“ и условията за възникването му, тъй като изрично и неколкократно посочи пред съда, че не е имало дърпане на ръчна скорост, посредством която се постига търсения ефект. От друга страна показанията му сочат, че е запознат с механиката на това действие на автомобила. Но сведенията му, че е настъпило занасяне на задната част на автомобила, противоречат на тези негови показания, че водачът е потеглил с нормална скорост на първа предавка, независимо от състоянието на пътната настилка. Това е вътрешно нелогично и да се приеме за достоверно, би означавало, че всеки един автомобил при същите условия би занесъл, което е обективно невъзможно. За да се стигне до занасяне на задната част на автомобила е необходим някакъв допълнителен фактор, който да е извън нормалните условия на движение като тръгване с нормална скорост на първа предавка. Такива фактори могат да са именно боравенето с приборите на автомобила, за да се постигне загуба на сцепление, високата скорост на навлизане в завоя или други.

Затова и съдът не оцени с доверие показанията му в частта относно липсата на поведение от страна на водача за преднамерено извеждане от сцепление на гумите на автомобила.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на свидетел *** и нарушителя, който изрично е отразил в него, че няма възражения и нарушението е записано коректно. Връчен му е при съставянето.

Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до 3 ограничаване на правата на нарушителя, свързано с описанието на фактическата обстановка.

Ясно е посочено за какво нарушение е възбудено административнонаказателно производство.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл.

34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за преднамерено извеждане на МПС извън контрол чрез загуба на сцепление на задните му колела и неизползването пътищата единствено за превоз на хора и товари. Обжалваното НП е издадено от оправомощен и затова компетентен орган, за което беше представена и съответната заповед на Министъра на вътрешните работи.

Както вече се спомена, не се възприема становището от жалбата за съществено нарушаване на процесуалните правила, състоящо се в липсата на пълно описание на нарушението. Според настоящия съдебен състав абстрактното правило за поведение посочено в чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, а именно ползването на пътя само по предназначение, е конкретизирано в достатъчна степен с отразеното в акта, че водачът извършва резки маневри и преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на задните гуми. Очевидно е, че последното не е целта, с която се ползват пътищата, доколкото основния принцип и задължение на водачите е да контролират управляваните от тях ППС непрекъснато. В този смисъл такова деяние преследва друга цел, каквато е именно известният в обществото „дрифт“, чието фактическо отражение е описаното в АУАН и НП. За същите елементи при него говорят и свидетелите Д. и С., в показанията им от съществото на делото.

Затова и описанието е конкретно, не е общо и съдържа данни за загубата на сцепление задните гуми, т.е. занасянето на задницата на автомобила, презавиването, т.е. презавиването на предните гуми в различни посоки, за да се постигне целта и да се овладее след това автомобила, и резки движения, т.е. както с волана, така и с ръчната спирачка на автомобила. Но доколкото част от деянието, т.е. боравенето с приборите на автомобила не е видимо за външен наблюдател, какъвто е полицейският служител, то той може да констатира единствено външните признаци, както го е направил и в конкретния акт и което после е възпроизведено и в АУАН. По тези съображения съдът намира, че не е допуснато съществено нарушение относно съдържанието на акта и постановлението.

Разпечатката съдържа 34 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ca5a856-9811-4b87-87b1-96531bfe94d6