Разпореждане № 1483 от 06.08.2026, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1483 гр. Перник, 06.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500611 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 404/28.05.2026 г., постановено по гр.д. № 9144/2025 г., Районен съд Перник е осъдил Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията", с адрес: *** да заплати на Е. Д. Б., ЕГН **********. с постоянен адрес: *** на основание чл. 177, ал. 1 ЗМВР сума в размер на 2482,34 евро, представляваща нетна разлика между изплатената заплата в периода от 01.01.2025 г. до 25.04.2025 г. и дължимата се такава за същия период съобразно изменението на работната заплата, въведено на 01.01.2025 г., на основание чл. 234, ал. 1 ЗМВР сума в размер на 14516,60 евро, представляваща нетна разлика между изплатеното обезщетение и дължимото се такова съобразно изменението на работната заплата, въведено на 01.01.2025 г., на основание чл. 234, ал.

8 ЗМВР сума в размер на 440,75 евро, представляваща нетна разлика между изплатеното обезщетение и дължимото се такова съобразно изменението на работната заплата, въведено на 01.01.2025 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба (23.12.2025 г.) до окончателното им изплащане.

С решението е отхвърлен изцяло иска с правно основание чл.234, ал.5 ЗМВР за осъждане на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията" да заплати на Е. Д. Б. сума в размер на 153,39 евро – разлика между изплатено и дължимо се еднократно допълнително вещево имущество или на равностойността му.

Със същото решение съдът се произнесъл и относно разноските по делото.

В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията", чрез юрк. Д.Й., с която се обжалва постановеното от първата инстанция решение в неговата осъдителна част, като се твърди, че същото е 1 неправилно и необосновано. Сочи, че служитЕ.те на ГД “ИН“ са държавни служитЕ. по смисъла на чл.19, ал.1, т.1 от ЗИНЗС и техните правомощия се уреждат от този закон и подзаконови нормативни актове. Допълва, че вътрешните правила за работната заплата на служитЕ.те на ГД „ИН“ са утвърдени със заповед на министъра на правосъдието. Твърди, че по силата на същите, новите размери на работната заплата са определени за служитЕ., които са в служебно/трудово правоотношение с ГД „ИН“ към и след датата на заповедта /15.05.2025 г./, поради което Е. Б. не е получила предвиденото увЕ.чение за периода от 01.01.2025 г. до 25.04.2025 г., както и не е получила увЕ.чение на дължимите обезщетения по чл.234, ал.1 и ал.8 от ЗМВР.

Навеждат се твърдения, че при постановяване на решението първоинстанционният съд не се е съобразил ограничителната разпоредба в §2 от Допълнителните разпоредби на Вътрешните правила и обстоятелството, че това увЕ.чение се касае само за служитЕ., които са в служебно/трудово правоотношение с ГД „ИН“ към и след 15.05.2025 г.

Моли се съда за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции. Прави се искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение за въззивната инстанция. Прави се възражение да прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна – Е. Д. Б., чрез адв. М. А., с който същата се оспорва изцяло като неоснователна. Намира изводите на първата инстанция за правилни. Отбелязва, че заповедта на министъра на правосъдието, с която са утвърдени вътрешните правила влиза в сила от 01.01.2025 г., като обратното й действие е съобразено изцяло с изискването на чл.177, ал.3 от ЗМВР. Допълва, че вътрешните правила не могат да противоречат на нормативните актове и условията договорени в колективния трудов договор, като същевременно твърди, че §2 от Допълнителните разпоредби на вътрешните правила противоречи на чл.177, ал.3 от ЗМВР, според която основното възнаграждение се преизчислява ежегодно през първия месец на всяка година за всички служитЕ.. Въз основа на изложени съображения сочи, че на Е. Б. се дължи увЕ.чение на работната заплата за периода 01.012025 г. до 25.04.2025 г., така както е предвидено за останалите служитЕ.. Намира постановеното от Районен съд Перник решение за правилно поради което същото следва да се потвърди. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С въззивната жалба и отговора от страните не е поискано събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.

2

Доколкото във въззивната жалба и отговора не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането. УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 23.09.2026 г. от 11,30 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане, а на жалбоподателя - и препис от отговора на въззиваемия.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3